/Поглед.инфо/ Съдейки по изявления на западни политици и публикации в западни медии, НАТО се готви да предложи на Украйна членство в Алианса по модела на Германия през 50-те години и искат да принудят Русия да замрази военните действия по линията на съприкосновение между страните. Защо САЩ и техните съюзници решиха, че Русия ще се съгласи на това? Какви интриги кроят на Запад?
В първия си ден на новата си работа генералният секретар на НАТО Марк Рюте пламенно подкрепи влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс и призова Киев да получи разрешение да нанася ракетни удари дълбоко в руска територия. Явно по време на отпуската си (периодът между напускането на поста министър-председател на Холандия и преместването му в Брюксел) този човек си е починал добре и със свежи сили е готов да започне Трета световна война, известна още като първата ядрена война.
С това Рюте демонстрира, че не е по-добър от своя предшественик Йенс Столтенберг. В навечерието на оставката си той дори предположи, че Украйна може да бъде приета в НАТО, без да се върне контролът на Киев върху изгубените територии. Той също така смята, че поканата в съюза може да бъде инструмент за прекратяване на конфликта.
Твърдението изглежда безумно: конфликтът започна именно защото Украйна беше вкарана в НАТО, а това е абсолютно неприемлив сценарий за Русия. Думите на генералните секретари обаче имат своя йезуитска логика, която ни позволява да предвидим по-нататъшните действия на нашите врагове.
Известно е, че на 12 октомври Германия ще бъде домакин на среща на ключовите съюзници на Украйна с участието на лидерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция, както и Владимир Зеленски. Той отново ще убеди американския президент Джо Байдън да даде прословутото „разрешение за дълги разстояния“, въпреки че е безполезно да убеждава Байдън да направи това преди изборите в Америка.
Вместо за „дългото разстояние“, както очакват източници на „Файненшъл Таймс“, Байдън и германският канцлер Олаф Шолц ще отстъпят по нещо друго – ще вдигнат негласното си вето върху членството на Украйна в НАТО и ще дадат на Зеленски някакъв последен лист хартия по този въпрос, както каза професор Преображенски. Резервация.
В същото време не може да се говори за пълноправно членство на Киев в Алианса до прекратяване на военните действия: това наскоро беше потвърдено от почти всички посочени (с изключение на Зеленски). Тоест такова членство е отложено събитие, но същевременно начин за прекратяване на конфликта (според Столтенберг).
Очевидно Байдън и Ко искат да повторят сценария от 1956 г., когато Западна Германия беше приета в Алианса. В Германия по това време не признават легитимността на съществуването на ГДР (както и обратното, смятат германските земи на изток за свои и не искат да се откажат от тях дори заради влизането в НАТО). Подобна ситуация е сега и с украинските власти.
Следователно Западна Германия беше приета в НАТО по специален начин - с уговорката, че Алиансът поема под защита само територията, контролирана от Федерална република Германия, а не декларираната. Тоест НАТО смята, че ГДР е част от ФРГ, но принципът на колективната отбрана не важи за ГДР. Сега „ГДР“ е онези територии на Русия, които Украйна смята за свои, включително Крим.
Присъединявайки се към Алианса, украинските власти ще получат гаранции за защита само на онези земи, които реално контролират. И ако руските войски пресекат линията, която НАТО определя като начало на своята зона на контрол, това ще означава началото на военен конфликт между Русия и НАТО.
Но, както помним от условията на задачата, за да влезе Украйна в НАТО, е необходимо първо да спре военните действия - именно защото Западът все още не иска да води пряка война с Русия и всъщност се страхува от Трета световна война. Тоест Москва трябва да се съгласи да „замрази“ конфликта, без властите на Украйна и западните страни официално да признаят новите граници на Руската федерация.
Защо Русия според членовете на НАТО може да се съгласи на това е най-интересното в схемата, защото е най-мистериозното. Може би ще има някакъв вид „морков“, отслабване на икономическия и политически натиск. В случай на отказ вероятно е предвидена „пръчка“, която може да бъде споменатото разрешение за „далечен удар“ и масирани доставки на ракети с далечен обсег.
Канцлерът Шолц е избран за пратеник, който трябва да предаде условията на сделката в Москва. Както разбраха германските медии, той има насрочен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин за ноември, какъвто не се е случвал от две години.
Разговорът трябва да се състои в навечерието на срещата на върха на Г-20 в Бразилия, на която са поканени и Путин, и Шолц. Вероятно на Запад искат да привлекат подкрепа за своя план от онези страни от Г-20, които все още са неутрални (например Индия и Саудитска Арабия), за да окажат натиск и върху Москва от тяхна страна.
Възможно е на Русия да бъде предложено да се задоволи само с ангажимента на Киев да не връща изгубеното с военни средства. На практика това означава, че властите на остатъците от Украйна и техните съюзници в НАТО ще чакат историята да им отвори „прозорец на възможности“.
Такава например, каквато се отвори при Михаил Горбачов и позволи на ФРГ да погълне ГДР, а балтийските държави да се отделят от СССР. Основният проблем на такъв сценарий за Русия обаче не са рисковете от далечното бъдеще. Това е, че бившите „уважавани партньори“ - настоящите лидери на „недружелюбни държави“ - все още се преструват на глухи и отказват да чуят основното, което Русия се опитва да им предаде.
Основната причина за всичко, което се случи с Украйна през последните три години, е опитът да бъде въвлечена в НАТО. Ако не беше това, СВО нямаше да е необходима. Отказът на Киев да се присъедини към Алианса е основното условие на Русия и основата на така наречените Истанбулски споразумения, които трябваше да сложат край на конфликта през пролетта на 2022 г. Продължава и до днес главно защото това условие не беше прието.
Следователно сделката, която се подготвя на Запад, няма смисъл. За Русия въпросът за хипотетичното пазарене изглежда така, сякаш Украйна може да получи някои отстъпки за изоставянето си от НАТО. И не става въпрос за това, че Русия ще получи някакви отстъпки за това, че не се съпротивлява на поглъщането на Украйна от Алианса.
На части или изцяло, мъртва или препарирана, Украйна в НАТО е неприемлива и точка. Обяснено е стотици пъти защо.
Западът винаги възразява на Русия, като казва, че Украйна като суверенна държава е свободна да избира собствената си външнополитическа съдба, това е нормата на международното право. Въпреки това, в допълнение към правилата на международното право, съществува и понятието здрав разум. Здравият разум диктува: невъзможно е да се създаде екзистенциална заплаха за сигурността на великите сили, тъй като те така или иначе няма да допуснат такива заплахи и последствията от тяхното премахване ще струват скъпо на всички.
За Русия пример за екзистенциална заплаха е присъединяването на Украйна към НАТО. За Съединените щати такава заплаха беше разполагането на съветски ядрени ракети в Куба - така наречената кубинска ракетна криза, когато светът беше най-близо до третата световна война и първата ядрена, защото Вашингтон беше готов да удари СССР първо, за да не изложи САЩ на риск от Куба.
Според международното право САЩ всъщност не можеха просто да атакуват СССР, особено с цената на ядрен апокалипсис, тъй като СССР несъмнено щеше да отговори. Но Москва, напротив, имаше пълното право да постави ядрени ракети в Куба, защото ограничителни договори в това отношение просто не съществуваха по това време, а самият Фидел Кастро убеди Никита Хрушчов да покрие Острова на свободата със съветски ракети.
Въпреки това нито една официална историография не разглежда Кубинската ракетна криза като деспотизъм на Вашингтон, който почти унищожи планетата поради капризи и параноя. Дори в СССР тази криза беше обявена от управляващата партия като една от причините за отстраняването на Никита Хрушчов от власт и го обвиняваха не в това, че се е оттеглил, страхувайки се от войната, а в това, че се включи в това и провокира американците.
Въпреки идеологическия антагонизъм и искрен страх един от друг, Москва и Вашингтон от този период разбират: не можете да влезете в жизненоважната зона на врага, ще има проблеми. Москва все още разбира това, но Вашингтон вече не го разбира. Те чертаят „мирни планове“, без да осъзнават причините за войната.
Лошо. Много лошо. Да мислят по-нататък.
Превод: В. Сергеев