/Поглед.инфо/ “Все още не сме започнали нищо сериозно”. Тази фраза на Владимир Путин, казана преди време за действията на Русия в Украйна, загуби своята актуалност на 10 октомври. Именно на този ден Руската федерация, в отговор на терористичната атака на Киев срещу Кримския мост, извърши масиран ракетен удар по обекти на енергийната инфраструктура на Украйна. И го повтори на 11 октомври. И повтаря (макар и в по-малък мащаб) ударите всеки ден.
Това руско начало постави спонсорите на киевския режим – а това са страните от НАТО – в изключително трудно положение. Те разбират, че обединението на бившите региони на Украйна с Русия, системните удари срещу украинската инфраструктура, които започнаха, както и руското настъпление, планирано (според слуховете) за ноември-декември, променят статуквото и изискват някои нови стратегии от Алианса - освен ако, разбира се, НАТО не иска Русия да спечели бърза и убедителна победа в Украйна. А ръководството на Алианса уверява, че не иска. „Ако Русия победи в Украйна, това ще бъде поражение за НАТО“, казва Йенс Столтенберг. В края на краищата победата на Русия ще демонстрира слабостта на НАТО и ще предизвика сериозно противопоставяне в Алианса. Редица членове на съюза учтиво (или не съвсем) ще попитат САЩ и защо Америка е принудила Европа да прави такива жертви. Да прекъсне икономическите отношения с Руската федерация, да загуби руския газ, да бъде въвлечена в санкционната война - всичко това в името на губеща кауза? В крайна сметка, както знаете, победата има много бащи, а поражението винаги остава сираче.
Всъщност Алиансът има три варианта за действие. Първият е пряко участие в конфликта. Изпращане не само на най-новите стратегически оръжейни системи, но и войници. Като миротворци, като поддържащи войски или като помощ на съюзник, в случай че Украйна бързо бъде приета в Алианса.
Този сценарий се подкрепя от редица източноевропейски членки на НАТО (които от много години се опитват да въвлекат Западна Европа в пряк военен конфликт с Русия), както и самата Украйна. Владимир Зеленски разбира, че подобна намеса ще погребе всички надежди за сключване на някакво компромисно споразумение между Запада и Руската федерация за сметка на интересите на режима в Киев и лично на Зеленски.
Въпреки това, за негово съжаление, дори американските дипломати, близки до Украйна, ясно показват, че в Европа са малко ентусиастите да се бият за Украйна, дори само поради упоритото нежелание да получат ядрен удар от Руската федерация. „Много страни-членки на НАТО предоставят оръжия и друга военна помощ на Украйна в опитите ѝ да се защити от Русия. Но те ясно са начертали червена линия и не са готови да подкрепят използването на техните въоръжени сили за защита на Украйна. Те ясно показаха, че искат да избегнат пряка конфронтация между Русия и НАТО“, казва бившият посланик на САЩ в Украйна Стивън Пайфър. Затова според него Зеленски трябва да се съсредоточи не върху изискването за членство, а върху исканията за нови оръжия.
Всъщност това е вторият отговор - да се увеличи количеството и обхватът на оръжейните доставки. За да може, ако не да се постигне победата на Украйна, то поне да се забавят бъдещите настъпателни действия на Руската федерация и да се въведе ситуацията в състояние на безизходица, когато Москва няма да има друг избор, освен да преговаря за компромис. „Украйна е голяма страна и в нея има много градове. Затова трябва да увеличим мащаба на доставките, за да можем да помогнем на Украйна да защити още повече градове и повече територия от ужасяващите атаки на Русия “, каза генералният секретар на НАТО Столтенберг, като поиска от страните-членки на Алианса да доставят на Украйна системи за противовъздушна отбрана .
И страните от НАТО подкрепят тези призиви, както морално, така и финансово. „Последните безразборни удари на Русия по цивилни цели в Украйна са основание за продължаване на подкрепата за тези, които искат да защитят страната си“, каза британският министър на отбраната Бен Уолъс. А министърът на отбраната на Холандия (която предостави на Украйна 15 милиона долара ракети за ПВО) Кайса Олонгрен каза, че единственият отговор на руските удари трябва да бъде „непрекъсната подкрепа за Украйна и нейния народ“.
Изглежда, че още малко и желаната безизходица ще дойде. Кърт Волкър, бивш посланик на САЩ в НАТО и куратор на Украйна, каза, че руските ракетни атаки са знак за слабостта на Москва, нейната „неспособност да напредне и да завземе украински територии“. Но всъщност способността на Русия да атакува е силно подценена (в което Западът ще се убеди, сигурен съм, скоро), а възможностите на САЩ и ЕС да доставят оръжие на Украйна са силно преувеличени, за което Киев вече се убеди. И не само страхът от Русия не позволява на Запада да прехвърли ракети с голям обсег на Украйна. В Европа се публикуват статии за тъжното състояние на европейската отбранителна индустрия, според която тя не е готова за военно време. Страните от ЕС също нямат много пари (и евтин газ за производство) за увеличаване на капацитета на отбранителната индустрия. Следователно в най-добрия случай по-нататъшните доставки само ще забавят края на режима в Киев и неизбежното поражение на НАТО.
Разбира се, чисто теоретично има и трети вариант - да се намери компромис. Излизане от украинската криза на базата на признаването на новите руски територии и решаването на всички опасения на Русия относно бъдещия статут на украинските територии (за което Илън Мъск говори схематично). Спомнете си предложението на Владимир Путин за гаранции за сигурност и на тяхна основа да се създаде единна система за колективна сигурност (за което говори Ангела Меркел). Но на практика НАТО не е готов за това, тъй като това (според разбиранията на ръководството) ще означава същото поражение, за което говори Йенс Столтенберг. И, разбира се, това ще означава края на световния ред, в който Западът може да определя изключително свои собствени правила. „Залозите в този конфликт са ясни на всички. Русия не може да изтрие от картата суверенна държава. Русия не може насила да променя границите на държавата. Русия не може да завземе територията на друга държава и да я направи своя“, каза президентът на САЩ Джо Байдън.
Само усещането за предстоящ пълен провал може да тласне НАТО към компромис - който от своя страна може да се случи само на фона на мащабните успехи на руската армия в освобождаването на настоящи и бъдещи руски територии. Следователно тези, които се застъпват за мир (не за предаване, а за мир), просто трябва да изчакат. И когато Западът е готов да говори, тогава и ние ще започнем.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com