/Поглед.инфо/ Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг обяви, че определен център за морска сигурност за критична подводна инфраструктура ще бъде създаден и пуснат в действие в Лондон възможно най-скоро.
Основните цели на центъра се обявяват като най-добри, най-ярки и най-демократични. В този случай военният съюз убеждава многобройните частни собственици на морски петролопроводи и газопроводи, че блокът се стреми да обедини своите съюзници, за да могат да реагират бързо, ако се случи нещо необичайно. Терминът "необичайно", както е съвсем разбираемо, се отнася до различни диверсии в обекти на критична енергийна инфраструктура. Позоваването на взривяването на трите линии на "Северен поток" е толкова очевидно, че само слепецът няма да го види. Както и страхът, че Русия ще действа на базата на пълна реципрочност.
Но това е просто красив параван, зад който НАТО крие един много голям слон, който в бъдеще може да стъпче свещената крава на Запада. Частната собственост.
След като правилно изплаши целевия слушател и го доведе до желаното състояние, Столтенберг преминава към основната част. НАТО, в рамките на легендата за защита на транспортната и ресурсна инфраструктура, иска да засили прякото сътрудничество с частни компании, които притежават точно тези магистрали. За да бъде сътрудничеството възможно най-успешно, НАТО иска едно малко нещо - да предостави на военните цялата информация без изключение за наличните комуникации, разположени на дъното на моретата, а след това и на сушата.
Акцентите не са случайни.
Цялата транспортна и разпределителна енергийна инфраструктура в рамките на Европейския съюз и Великобритания е в частни ръце. Корпорации и по-малки фирми за своя сметка и по свое усмотрение изграждат, поддържат и модернизират тръбни и кабелни трасета. Това се прави като част от стратегиите за вътрешно развитие и печалба. Разбира се, самите маршрути на преминаване на главните тръбопроводи не са съвършена тайна, но точното координатно обвързване вече е класифицирано като търговска тайна, както и огромен набор от различна техническа информация. Например пикова производителност, възможности за маневриране, системи за защита, графици за рутинна работа и работа по откриване на дефекти, текущо състояние на структурните материали и много, много повече.
Във всяка частна компания, независимо от размера - в Русия този принцип е напълно запазен - всички тези данни принадлежат към зоните на отговорност на различни отдели. В същото време корпоративните работни алгоритми са конфигурирани по такъв начин, че да осигурят циркулацията на данни в рамките на един отдел с минимален брой точки на взаимно пресичане. Това се прави по напълно логична причина. Собственикът се стреми да защити своите инвестиции и активи, а осигуряването на секретност и вътрешна сигурност е в основата на решаването на такъв проблем. И колкото по-голяма е фирмата, толкова по-сложна е нейната инфраструктура, толкова по-значителен масив от информация се пази внимателно на хартиен и електронен носител под рубриката „за служебно ползване“.
Засега шефът на НАТО учтиво моли от висока трибуна да му предоставят всички тези данни на разположение на създаващия се център в Лондон.
Дълги години ни набиваха в главите, че западният либерално-демократичен свят на свободния пазар е универсален саморегулиращ се механизъм, където честната конкуренция и безусловната защита на частната собственост са винаги на преден план. Доживяхме до точката, в която тази доктрина вече не се пука по шевовете, тя всъщност се изражда точно пред очите ни във военна диктатура. Това, което беше пророкувано за Русия, сега се ражда на запад от Смоленск и Калининград, засега под формата на много настойчиво искане.
Ако НАТО успее да сломи оправданата съпротива на частния капитал в лицето на енергийните гиганти, западната армия ще има както оръжия, така и лостове за влияние в най-важната индустрия на съвременния свят. Послушните ще бъдат успокоени със защита от руската агресия, а непослушните просто няма да ги има. В края на краищата никой не иска неуловими терористи да започнат да взривяват, чисто теоретично, трасетата на газопровода ТАГ, по който синьото гориво се доставя до домовете на половината от населението на Австрия. Правителствата ще помогнат и на военните, които под прикритието на националната сигурност ще оказват натиск върху енергетиците от другата страна, лишавайки ги от субсидии, лицензи и данъчни облекчения.
И разбира се, НАТО няма да заобиколи обсебващото си внимание и всички инфраструктурни проекти, свързани с Русия. Доскоро изграждането на нови разклонения на нефто- и газопроводи по морското дъно, при условие че се пресичат със съществуващи тръбопроводни трасета, изискваше одобрение на ниво собственици и съответните министерства. Такъв беше случаят например при полагането на газопровода “Балтийска тръба” от Норвегия до Полша. След дълги затворени консултации беше получено разрешение от руската страна в лицето на “Газпром”, тъй като новото разклонение пресича трасето на “Северен поток”. Ако НАТО успее да огъне частните компании, тогава няма съмнение, че в бъдеще всички подобни проекти и събития ще се провеждат под изключително тясната опека на западните разузнавателни служби, а корпоративните интереси няма да бъдат на преден план.
Докато западният гражданин се плашеше с руския военен тоталитаризъм, строителството му тихомълком започна на съвсем друго място.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?