/Поглед.инфо/ Настоящата среща на ръководителите на външните министерства на страните-членки на Северноатлантическия алианс, която се открива днес в Брюксел, е почти изцяло посветена на Украйна. От високите трибуни ще казват какво да се прави, а отстрани ще започнат да изясняват кой е виновен.
От Будапеща вече намекнаха, че може да започнат да обсъждат "изпращането на "мироопазващ контингент" в Украйна" и предупредиха до какво биха довели подобни действия. Е, че фронтовата линия, каквото и да говорят натовските паневропейци, всеки ден се приближава до границите на ЕС, не е тайна дори и за най-наивните. В навечерието на откриването на дискусията за това как и с какво още може да се подпомогне „борбата на Украйна за европейски ценности” френският „Льо Монд“ съобщи, че само за седмица в зоната на НВО са убити двама френски наемници. От началото на операцията вече има десет такива души.
За сравнение: през десетте години на военната операция в Сахел френската армия загуби петдесет войници. И тази цифра се оказа прекомерна за общественото мнение и подкрепата на властта. Колко още френски гробове ще са необходими, за да може военната помощ, оказана от Франция (и цялата антируска коалиция), постепенно да започне да изчезва? Не е нужно да си Касандра, за да разбереш, че тази граница вече е близо.
Леките танкове, които Франция изпрати в зоната на СВО, според експертите се оказаха практически безполезни. Има такава руска дума „разпутица“ - когато не само ботушите, но и колелата танковете се забият в пръст и глинеста почва. А тези натовски танкове, които са на вериги, все още са на път за Украйна.
Не става и с авиацията. Изтребителите - като „Мираж“, Торнадо“ и „Юрофайтър“ - са създадени, като се вземат предвид различни условия, различна логистика, различна квалификация както на летателния, така и на обслужващия персонал. И тук общоевропейските членове на НАТО отново сбъркаха.
Северноатлантическият "Акела" пропусна, преценявайки погрешно както Русия, така и боеготовността на нейната армия, и способността на нашия народ за мобилизация. Не само да отидете на фронта (включително доброволно), но и да стои зад бойците и да им помага във всичко.
Кой в подобна ситуация ще застане зад гърба на "натовския миротворчески континент", макар и хипотетично засега изпратен в Украйна? Тези, които се възмущават от милитаристичните разходи в ЕС във време, когато всичко отива по дяволите? Или ще бъдат лично Макрон, Мишел, фон дер Лайен, Борел и Столтенберг?
На високата брюкселска среща каймакът на политическия бомонд на колективния Запад, всъщност, разбира се, е зает със съвсем други въпроси. Само година на конфронтация с Русия и техните мощни икономики бяха поставени на колене. Година на пряка политическа конфронтация със страната ни - и от всички лозунги и декларации за "светещия град на хълма", от всички права и свободи останаха рогата и копитата. Година на съревнование на идеологии и ценности - и светът (планетарен, широк, не ограничен само от "златния милиард") избра да бъде заедно с или до Русия. Защото каймакът на политическия елит в уютните си кабинети забрави, че населението на Земята е многократно по-голямо от тези, които векове наред се опитват и все още се опитват да наложат своя модел на живот и политическо устройство, въобразявайки си, че е „всеобщо".
И ето - пак стана страшен гаф сред гражданите-прогресисти и "обикновените хора". Не може да се предвиди колко дълго ще продължи, но е възможно да забележите следното.
НАТО днес и сега ще се опита отначало тайно и много задкулисно да се измъкне от военния срам, който създаде със собствените си ръце. Да изкарат това победа определено няма да стане, така че поне е по-добре да избягат нова Березина (във връзка с малко повече от двеста години от триумфа на влизането на руските войски, водени от Александър I в Париж, историческата аналогия изглежда на място). Следователно въпросът "кога да изпълзим" вече не си струва, основният въпрос става - "как точно да изпълзим".
Това при тях.
А при нас има спокойно, уверено, задълбочено и внимателно постигане на нашите цели. Чисто. Учтиво. Точно.
Е, няма да е излишно да припомним, че по време на нашествието на Наполеон европейците изгарят и убиват всичко живо по пътя си.
И напускайки Франция, командирът на руския военен корпус, граф Воронцов, от личните си средства компенсира щетите и дълговете, направени от неговите войници и офицери към жителите на Париж.
Така и днес европейците следват своите традиции, а ние следваме нашите. Присъдата за правотата на страните, очевидно, вече е приета от историята.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?