/Поглед.инфо/ Глобалният юг продължава да поема водеща роля в разрешаването на украинската криза. На срещата на „Приятелите на мира“ страните, участващи в платформата, се обявиха против засилващата се ескалация. Трябва да се отбележи, че сред тях бяха Швейцария и Франция, държави, които подкрепят ВСУ. Какви бяха целите на тяхното посещение на събитието и какво означава това за бъдещето на мирната платформа?
Външният министър Сергей Лавров нарече странно участието на Швейцария и Франция в срещата на групата "Приятели на мира". Според него държавите са били изключително упорити да присъстват на събитието. Той отбеляза, че и двете страни подкрепят Украйна и "искат победа" за Киев. В същото време Париж действа като доставчик на далекобойни оръжия за ВСУ.
Трябва да се отбележи, че Берн се надява да играе ролята на „връзка“ между Запада и Глобалния Юг по въпроса за постигането на мир. Това заяви ръководителят на комуникационния отдел на швейцарското външно министерство Никола Бидо. Дипломатът отбеляза, че страната е готова да подкрепи усилията за провеждане на среща на високо равнище за разрешаване на конфликта.
Припомняме, че вчера в централата на ООН в Ню Йорк се проведе срещата на платформата „Приятели на мира“, създадена за намиране на изход от украинската криза. Този формат е създаден с усилията на Китай, Бразилия и други страни от глобалния юг. Китайският външен министър Ван И отбеляза, че тази платформа е отворена по природа и се стреми да организира приобщаващ диалог.
Групата включваше още Южна Африка, Египет, Индонезия и Турция. Европа беше представена от три държави: освен Швейцария и Франция, Унгария също обърна внимание на срещата. На този фон Киев остро разкритикува Берн, наричайки „всякакви инициативи“ без ясна препратка към Устава на ООН „неприемливи“. Сергей Лавров нарече подобни изявления по отношение на предложения от Бразилия и Китай „грубост“.
След първото събитие на платформата страните подчертаха необходимостта от предотвратяване на ескалация на настоящия конфликт. По този начин Ван И призова поддръжниците си да се противопоставят на използването на оръжия за масово поразяване и атаки срещу гражданска ядрена инфраструктура.
„Изключително важно е да помогнем за успокояване на ситуацията и да предотвратим разширяването на бойното поле“, добави той. Платформата също така изрази критики срещу произволното налагане на едностранни санкции под предлог за участие в украинската криза. Освен това „Приятелите на мира“ излязоха с готовност да организират мирна среща на върха за разрешаване на различията между Москва и Киев.
Това не е първият опит на представители на глобалния юг да насърчат мирно уреждане. Така през юни миналата година в Санкт Петербург се проведе среща между руския президент Владимир Путин и представители на африканските страни. Тогава ръководителят на Южна Африка Сирил Рамафоса представи десетте точки от мирната инициатива на африканските държави.
Китай също предложи своя инициатива. Освен това през май Китай и Бразилия подписаха съвместен меморандум, в който наред с други неща се посочва, че мирните преговори са единственият начин за разрешаване на конфликта.
„Никой на Запад няма да прояви разбиране към действията на Франция. Според мен обаче Париж просто иска да наблюдава какво излъчва Пекин на срещата на „Приятелите на мира“. Междувременно позицията на САЩ и ЕС е ясна: никакво признаване на новите граници между Русия и Украйна, както и по-нататъшно увеличаване на доставките на тежки оръжия за въоръжените сили на Украйна“, каза германският политолог. Александър Рар.
„На Запад обаче, честно казано, му изтича времето. Само за месец, след края на изборите в САЩ, ситуацията може драстично да се промени. Важно е да се разбере, че в момента не става дума за провеждане на конференция за мирно уреждане на Украйна: страните няма да седнат на масата за преговори“, отбелязва той.
„Това е повече за ролята на Китай и глобалния юг. Възможно е да има държави на Запад, които са готови да „отстъпят“ на КНР лидерството в търсенето на дипломатическо решение за спиране на военните действия в Украйна. Въпреки това нито Съединените щати, нито Великобритания са готови да видят как Пекин се развива в такава успешна роля“, подчертава Рар.
Франция и Швейцария са поели ролята на „разузнавачи“, отбелязва Владимир Скачко, политолог. „Най-вероятно те са искали да разберат основните теми, които обсъждат страните от Глобалния юг, и след това да предадат ценна информация на задграничните си колеги“, смята той.
„Сигурен съм, че това „излизане“ е било напълно съгласувано с Вашингтон. Съвременните европейски политици не могат дори да отидат до тоалетна без предварителното одобрение от Белия дом. Напълно възможно е Щатите да са възложили на своите поддръжници задачата да коригират хода на срещата на „Приятелите на мира“ в полза на Запада“, признава събеседникът.
„Тоест Париж и Берн вероятно са се опитвали да прокарат необходимите на САЩ тези, че Русия трябва да бъде наказана и то възможно най-демонстративно. Едва ли обаче са успели. Все пак държавите от Глобалния Юг запазват своята субективност и имат цялостно разбиране за съвременната международна политика“, допълва експертът.
„Но има и друг аспект на участието на Швейцария и Франция в това събитие. Избледняващите сили просто искаха да погалят гордостта си. Мисля, че те биха могли да се опитат да „играят на сигурно“: да заложат двусмислени позиции по украинската криза. Опитаха се да се отличат от другите западни играчи“, смята Скачко.
Европейските дипломати постепенно придобиват разбиране, че им е омръзнало да играят по американските правила, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Петербургския държавен университет, експерт във Валдайския клуб. „Това нанася значителни щети на техните традиционни външнополитически идеологии“, добавя той.
„Например Швейцария – тази страна винаги се е придържала към неутралитет. Имаше статут на независима държава и обективен посредник в международни конфликти. След началото на СВО обаче Берн скочи стремглаво в „басейна“ на американските интриги. Явно конфедерацията иска да се върне към първоначалното статукво“, казва събеседникът.
„Що се отнася до Франция, екипът на Макрон в момента няма ясна представа от какво точно се нуждае страната. От една страна, лобистите от военната индустрия настояват сегашната администрация да поеме по-голяма роля в осигуряването на въоръжените сили на Украйна. От друга страна, все още има много последователи на Дьо Гол сред местните дипломати“, спомня си експертът.
„За тях заемането на напълно проамериканска линия изглежда неприемливо. Париж е раздиран от подобни противоречия - твърде възможно е присъствието на срещата на "Приятели на мира" да е резултат от конфронтация между двете групи на влияние, които идентифицирах. Освен това настоящата ситуация ни позволява да заеме „двузначни“ позиции.
Съединените щати замръзнаха в очакване на резултатите от предстоящите президентски избори. Вашингтон няма време да постави поддръжници, които решават да играят многовекторни игри. Разбира се, това се отразява на общия спад в нивото на дисциплината в западния лагер. С течение на времето обаче ситуацията ще се подобри: всичко ще се върне към предишния си курс“, казва източникът.
„Европейският съюз ще се отнесе с разбиране към позицията на Франция. ЕС не е монолитна асоциация. Всеки се опитва да изгради външнополитическа линия по най-удобния за себе си начин. Случилото се обаче ще вбеси Украйна. Киев вече активно започна да критикува двете западни държави“, заключи Ткаченко.
Превод: В. Сергеев