/Поглед.инфо/ Историята на външните операции на Вашингтон, целящи свалянето на нежелани режими, е много дълга. И все още има много бели петна. Въпреки че дейностите на разузнавателните служби са до голяма степен документирани, много все още са класифицирани. Наскоро Архивът за национална сигурност на САЩ отвори достъп до някои документи, свързани с преврата в Чили през 1973 г. Целият свят за пореден път се убеди, че Белият дом никога не е бягал от мръсните методи.

Осем милиона за дестабилизация

Военната хунта, ръководена от Аугусто Пиночет, сваляйки президента социалист Салвадор Алиенде, действаше изключително брутално, а американците помогнаха много. Най-малко 40 хиляди чилийци загинаха.

Малко след тези събития носителят на наградата Пулицър журналист Сиймор Хcрш публикува статия в “Ню Йорк Таймс”, озаглавена „Шефът на ЦРУ разказва за кампания за осем милиона долара срещу Алиенде, 1970-73 г.“.

Шефът на ЦРУ Уилям Колби и агент Дейвид Филипс свидетелстват пред Комитета по въоръжените сили през април 1974 г. Заседанията бяха закрити.

Колби, по-специално, съобщава, че от 1962 до 1973 г. определен свръхсекретен „Комитет на 40-те“, който ръководи тайни операции, е упълномощил ЦРУ да похарчи 11 милиона в Чили, за да „дестабилизира“ правителството на Алиенде и „ускори неговото падане." „Дейностите на агенцията бяха разглеждани като лабораторен експеримент за тестване на методите за големи финансови инвестиции с цел дискредитиране и сваляне на правителството“, каза шефът на разузнаването.

Официално държавният секретар Хенри Кисинджър отрече всякакво участие на САЩ в събитията в Чили.

Възмутен от подобни лъжи, конгресменът Майкъл Харингтън поиска от председателя на сенатската комисия по външни отношения Уилям Фулбрайт да разследва действията на ЦРУ. Нямаше отговор и конгресменът се обади на Хърш.

"Пълни глупости"

Когато излезе “Ню Йорк Таймс” (сензационната статия беше публикувана на първа страница), в Сената беше сформирана специална комисия, която да проучи тайните операции на ЦРУ в Чили и други страни. Това беше напълно безпрецедентно.

Шумът принуди президента Джералд Форд, който беше в тесен контакт с Кисинджър, да признае американската дейност в Чили. Но без да се е подбуждало към преврат, твърди той.

Обществеността беше склонна да възложи цялата отговорност на държавния секретар, който скри част от информацията от Форд.

Освен това, както показват документите, Кисинджър се е опитал да попречи на публикуването на статията на Хърш. И в личен разговор с Колби той иска да разбере откъде идва изтичането.

Бюрото за разузнаване и изследвания на Държавния департамент потвърди, че „Комитетът на 40-те“ на Кисинджър наистина „обмисля целесъобразността да подкрепи чилийските военни, ако се опитат да организират преврат, и обсъди възможността за оказване на натиск върху Алиенде чрез ускоряване на икономическата криза в Чили." Това едва сега е разсекретено.

И по това време шефът на американската дипломация продължи да манипулира Форд, уверявайки, че САЩ “единствено са инвестирали пари само в опозиционни партии и вестници“ и „не е имало опит за преврат“.

Медиите коментираха обвиненията срещу Комитета на 40-те: „Слушайте, всичко това в никакъв случай няма нищо общо с преврата.

Вашингтон мълчи

Очевидните несъответствия в изявленията на Кисинджър и Херш разтревожиха Белия дом. Помощниците на Форд проучиха проблема и стигнаха до извода: „Комитетът на 40-те“ съществува и държавният секретар беше „последният арбитър“ в него.

Кисинджър отново атакува, като поиска правителството да ограничи публичната информация за ЦРУ.

„Изправени сме пред глобални заплахи за демократичните институции и се нуждаем от тайни операции, за да се справим с тях“, пише той до министрите. А според него вината за преврата е самият Алиенде. И тогава той се изпусна: „Той беше враг на Съединените щати, някой може да попита, защо не му се противопоставим?“

Както в много други случаи, разследването на Конгреса, макар и безпрецедентно по това време (днес представители на ЦРУ могат да бъдат призовани в комисии, като в съда), не доведе до осезаеми резултати. Форд и Кисинджър остават на власт до 1977 г. Други президенти трябваше да поемат критиката за действията на САЩ в Чили. Но никой от тях не призна ясно и безусловно вината на Вашингтон. Миналата година чилийското правителство официално поиска от администрацията на Джо Байдън да разсекрети напълно показанията на Колби. ЦРУ им отказа, а Белият дом не им оказа голям натиск.

Публикуваните документи потвърждават дългогодишната представа за Кисинджър като за дипломат, който се придържа към принципите на “Реалполитик”, тоест постигане на цели на всяка цена. Въпреки че при него имаше разведряване между Съединените щати и основните им конкуренти, Китай и СССР, в същото време бяха положени основите на съвременната външна политика на Вашингтон - примерът на Чили потвърждава това. И последствията се усещат ясно днес по целия свят, от Европа до Латинска Америка.

Превод: В. Сергеев