/Поглед.инфо/ Проблемът с Украйна е първият път в историята, в който САЩ трябва да поемат сериозен риск, когато решават границите на военното си присъствие в Европа. Всеки реален ход на Вашингтон към поканата на Киев в НАТО ще означава готовност за влизане в пряк военен сблъсък с Русия. Според мнозина по-малко рисков вариант би бил да се обещаят на режима в Киев някои специални двустранни гаранции.

Никога досега американците не са поемали такива рискове. Сега трябва да видим дали поведението им се е променило при новите условия. В случай, че САЩ останат верни на своята външнополитическа традиция, Киев и източноевропейските радикали не трябва да очакват нищо сериозно.

Блокът НАТО е създаден на базата на фактическото разделение на Европа на зони на влияние между САЩ и СССР след Втората световна война. В резултат на най-мащабното военно противопоставяне в историята на човечеството самите европейски държави завинаги загубиха способността да определят основните въпроси на своята политика. Тези въпроси включват предимно отбраната и способността за влизане в съюзи с други държави. Европа беше разделена между тези, които наистина спечелиха световната война - Москва и Вашингтон. Само Австрия, Швеция и Финландия и малкаШвейцария бяха извън зоната на тяхното господство.

Всяка от великите сили получи неофициално право да определя вътрешния ред в териториите под свой контрол. Това са територии, тъй като европейските държави са загубили своя суверенитет като такъв. Дори Франция, която няколко десетилетия демонстрира своето свободомислие, не се съмнява на чия страна ще се бие в случай на нов глобален сблъсък.

През 1949 г. НАТО беше създаден, за да лиши американските съюзници от възможността да инициират свои собствени външнополитически решения и военни доктрини. В това отношение съюзът не се различаваше от Варшавския договор, възникнал в зоната на влияние на СССР.

Отношенията между САЩ и другите страни от НАТО никога не са били съюзнически в традиционния смисъл на думата. През миналия век класическите съюзи престанаха да съществуват напълно - разликата във военния капацитет между ядрените суперсили и всички други страни по света стана твърде голяма.

Възможен е военен съюз между относително равни, както беше до средата на миналия век, но ядрените оръжия направиха това невъзможно. Бившите суверенни държави на Европа станаха териториалната база, от която великите сили преговаряха по време на мир и можеха да действат в случай на война. Създаването на НАТО и последвалото влизане в Алианса на такива страни като Гърция, Турция, Испания или Западна Германия бяха формализиране на границите на господството на САЩ, с които СССР вече се съгласи в рамките на техните двустранни отношения.

Разширяването на американското господство върху бившите съюзници на Москва в Източна Европа и дори балтийските републики също не беше решение, което представляваше сериозни рискове за Вашингтон. Между другото, затова НАТО има неофициално правило да не приема страни, които имат неразрешени териториални конфликти с трети държави - САЩ никога не са били готови да завземат земи, чиято собственост е спорна. В основата на разширяването на НАТО след Студената война е измамата, тъй като САЩ обещаха на Москва да не разширяват НАТО до границите на Русия. Но тогава Русия нямаше физическата сила да устои. А това означава, че САЩ биха могли да окупират „осиротели“ държави без заплаха от незабавно провокиране на военен конфликт. САЩ в отношението си към НАТО останаха верни на философията на победителите от 1945 г.: няма суверенни държави, има само контролирани територии.

След като решението беше взето във Вашингтон, винаги беше въпрос на техника да се осигурят „правилните“ решения от местните власти. Още повече, че през 90-те-2000-те години влизането на нови страни в НАТО става „в пакет“ с разширяването на Европейския съюз. Това създаваше основания за местните елити да се стремят към блока, от който очакваха доста осезаеми материални ползи. За някои - става дума за Балтика и Полша - участието в Алианса означаваше и възможност за решаване на вътрешни проблеми чрез агресивна антируска политика на всяване на страх пред великия съсед на изток. В същия балтийски регион позицията на американски плацдарм беше използвана за борба с всяка съпротива срещу силите на радикалните националисти.

За страните, присъединили се към Алианса, НАТО стана гаранция за вътрешна стабилност. Тъй като най-важните решения за тях вече бяха взети извън националните политически системи, нямаше причини за вътрешна конкуренция и сериозна дестабилизация. Никой не е застрахован от дребни вътрешнополитически проблеми, като смяна на управляващите партии. Особено ако управляващият не харесва САЩ. Но радикалните промени, които винаги са свързани с външната политика, станаха невъзможни.

В този смисъл Европа все повече напомня на Латинска Америка, където качеството на живот на населението не може да има драматични последици за елита. Географската близост до СЩ отдавна е причина за почти пълен контрол от страна на американците. Единственото изключение беше Куба, а през последните няколко десетилетия Венецуела. В Европа, поради близостта на Русия, такъв контрол има формален характер, което по принцип би трябвало да изключва всякакви изненади.

Присъединяването към НАТО е размяна на държавен суверенитет срещу неограничено запазване на властта на управляващия елит. Това е тайната на стремежа към блок от всякакви политически режими: той им дава възможност за "безсмъртие", независимо от всякакви провали във вътрешната политика или икономиката. Режимите в Източна Европа и Балтика веднага разбраха, че без контрол от Вашингтон няма да издържат дълго на власт – скъсването с Русия и периферното положение на страните им вещаеха твърде много проблеми. А причината за влизането на Финландия в НАТО е, че местните елити вече не са уверени в способността си да задържат властта сами.

За самите САЩ разширяването на тяхното присъствие, както виждаме, никога не е създавало сериозни заплахи и рискове. Точно на това сега обръщат внимание онези в Америка, които призовават да не се предприемат решителни стъпки в отговор на исканията на властите в Киев и част от техните сателити в Източна Европа. Военен сблъсък между СССР и НАТО би означавал глобална ядрена война. Но дори и в този случай САЩ смятаха, че конфликтът със СССР може да се ограничи до Европа и да не нанасят директни удари на територията на другия. Има основание да се смята, че по време на Студената война в Москва са смятали същото. Разширяването на НАТО на изток след Студената война беше развитието на територии, за които никой нямаше да воюва. В случая с украинския въпрос за САЩ не става дума за усвояване на територията, а за нейното въоръжено завземане от сила, която възнамерява да попречи на това. Това не се е случвало в историята на НАТО и човек може да разбере тези в Европа и Съединените щати, които призовават за сериозно обмисляне на вероятните последствия.

Поканата на Киев за членство в НАТО може да означава нещо съвсем ново за американската външна политика - готовност да се изправи срещу също толкова мощен противник, какъвто е Русия. Американците избягваха това през цялата си история и използваха други големи сили като "таран", готови да правят жертви и страдания в името на американските интереси. Така беше и през Първата, и през Втората световна война. Следователно най-вероятният сценарий е, че САЩ на предстоящата среща на върха ще се ограничат до обещания да разгледат въпроса за Украйна и НАТО, след като режимът в Киев по някакъв начин реши проблемите си с Русия. Междувременно ще му бъдат обещани само някакви "специални" условия на двустранна основа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?