/Поглед.инфо/ В навечерието на срещата във Вилнюс Северноатлантическият алианс е затънал във вътрешни конфликти. По-специално, мнозина бяха неподготвени, че САЩ ще предадат забранените касетъчни боеприпаси на Киев. Какво да очакваме от срещата?
Стигнаха до края
Джо Байдън обяви още 800 милиона долара помощ за Украйна. Освен ракети за противовъздушни системи “Пейтриът” и мобилни системи ХИМАРС, пакетът включва касетъчни боеприпаси ДПИЦМ. Това предизвика остри критики – както в САЩ, така и по света.
Според “Ню Йорк ТаймС”, Пентагонът изчислява, че тези снаряди засичат в 14% от времето. Независими експерти казват около 20. Неексплодиралите бомби могат да лежат в земята с години, след което да експлодират и да убият цивилни. Затова през 2008 г. 111 държави подписаха конвенция, забраняваща тези оръжия. Но САЩ не се присъединиха.
Канада, Германия, Австрия, Великобритания, Италия и Испания се противопоставиха на прехвърлянето на касетъчни снаряди в Киев. Недоволството си изразиха генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и правозащитната организация “Хюман Райтс Уоч”. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова припомни, че през февруари 2022 г. нейният американски колега Джен Псаки нарече използването на касетъчни боеприпаси военно престъпление.
Съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан се оправда с това, че по-нататъшното настъпление на руските войски е много по-опасно за цивилното население от касетъчните боеприпаси. А Андрей Мелник, заместник-външния министър на Украйна, просто посъветва недоволните „да си стоят на дивана и да си гледат работата“.
Между другото, според “Форин Полиси”, от ноември 2022 г. Украйна вече е получила такива боеприпаси от Турция. Анкара ги произвежда там по споразумение със САЩ от времето на Студената война.
Разделяне на Украйна
Ден преди срещата във Вилнюс външният министър на Киев Дмитрий Кулеба заяви, че НАТО се е съгласило да приеме Украйна без подготвителен етап. Той обаче не назова конкретни дати. Според западни медии това няма да се случи в близко бъдеще.
Според британския вестник “Дейли Телеграф” Германия настоява за отлагане - в противен случай войната между Русия и НАТО е неизбежна. „Гардиън“ подчертава: „Европейските политици действат предпазливо, вероятно защото се страхуват да не провокират Путин“.
Някои припомнят случилото се със Западна Германия и предлагат да приемат територията, контролирана от Киев, в НАТО. В интервю за германското издание РНД бившият генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че в това няма нищо невъзможно. Петият член от Устава за колективна отбрана няма да засяга региони с руски войски. Според него това ще стабилизира ситуацията.
“Вашингтон Пост” отбелязва, че петият член не изисква конкретни действия. По-конкретно, НАТО може да се позовава на факта, че вече предоставя на Киев цялата възможна помощ. Но тогава съществува риск от "размиване на понятията", предупреждава вестникът. И повече от други това ще разтревожи например Литва. Вилнюс активно подкрепя присъединяването на Украйна към Алианса, но ако Москва види нерешителността на Запада, тогава къде е гаранцията от следващата СВО в Балтика?
Както и да е, Байдън смята, че Киев не е готов да се присъедини към НАТО. Първо трябва да прекрати конфликта с Русия, каза той в интервю за Си-Ен-Ен. И подчерта, че не е обещавал на Москва да запази извънблоковия статут на Украйна, но първо там най-после трябва да победи демокрацията.
Според “Ню Йорк Таймс” на срещата на Вилнюс може да се споразумеят за увеличаване на военната групировка на източната граница на Алианса. Засега в тези райони има около десет хиляди войници. И трябват 300 хиляди, готови да са в покрайнините на Русия до месец. Вярно, на Европа ще й струва много.
Освен това, според “Уолстрийт Джърнъл”, не е изключено повишаване на статута на Украйна спрямо НАТО. Това изобщо не е това, което искат в Киев, но е по-добре от нищо. Очаква се Байдън да предостави гаранции за сигурност, подобни на тези, предоставени на Израел: Тел Авив годишно получава милиарди долари военна помощ от американците. Като цяло основната задача на срещата е да се намери баланс между обещанията към Украйна и конкретните ангажименти.
“Блумбърг” смята, че за Запада е много трудно да окаже на Киев такава подкрепа, която да може да се нарече „гаранция за сигурност“. Представители на военно-промишления комплекс подозират, че ако разширят производството, след три-пет години то ще трябва да бъде ограничено и никой няма да компенсира загубите. На свой ред европейските правителства не искат да гарантират дългосрочно финансиране.
Също така западните издания отбелязват, че освен Украйна, разногласия са възможни и заради Швеция. Преди срещата на върха Ердоган свърза одобрението на кандидатурата на Стокхолм за НАТО с влизането на Анкара в Европейския съюз.
Нищо хубаво
Според Виктор Мизин, водещ изследовател в Центъра за международна сигурност ИМЕМО на РАН, на срещата на върха няма да бъдат взети пробивни решения. „Колективният Запад ще продължи да търси военна победа за Украйна. По-специално, на Киев ще бъде обещано да се увеличи помощта, но засега ще се въздържа от преминаване на „червените линии“. Германия и Съединените щати не ускоряват доставка на Ф-16 и ракети с голям обсег. Въпреки че Полша и балтийските страни ще се опитат да направят дискусията възможно най-агресивна", казва експертът.
Няма да има напредък с Швеция. Ердоган знае много добре, че Европейският съюз не иска да приеме Турция. Най-вероятно той разчита само на продължаване на преговорите за изтребителите Ф-35 или поне Ф-16, добавя Мизин.
Владимир Жарихин, заместник-ръководител на Института за страните от ОНД, очаква много комплименти от представителите на киевския режим на срещата, но те няма да получат най-важното - присъединяването към НАТО - под никаква форма. "Байдън каза, че все още е твърде рано да се говори за това. Но за да не се разстрои украинският президент Зеленски, ще му бъде даден някакъв подарък, например ракети с малко по-голям обсег", казва анализаторът.
На Киев отново ще бъде предоставена финансова и военна помощ, но Европа ще направи това със значително по-малко ентусиазъм, отколкото преди година, уточнява той. Изключение правят балтийските страни и Полша, за които борбата с Русия е в основата на външната политика.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?