/Поглед.инфо/ Руската армия поднесе подарък (дори два) на гостите, събрали се за 75-ата годишнина на Северноатлантическия алианс. Докато в щаба на НАТО правеха хипотези как и с какви нови средства да подкрепят Украйна стратегически, финансово, логистично – накратко, всякак – руските военни части се подобриха в Донецко направление, както заяви руското министерство на отбраната, „тактическата обстановка по фронтовата линия“. А малко по-рано стана известно, че руските въоръжени сили са навлезли и в Часов Яр.

Все още без да знае за тази новина, генералният секретар на НАТО Столтенберг по обичайния си двусмислен начин отбеляза, че има два сценария за развитие на събитията. Или НАТО ще се "мобилизира" отново, или "всичко е загубено" - и Алиансът, който се е смятал за непобедим през всичките тези 75 години, "ще бъде в опасност".

Преди малко повече от година на среща под крилото на шефа на Пентагона Лойд Остин както реториката, така и речникът на разни като Столтенберг, както и настроенията бяха съвсем различни. През януари миналата година, подготвяйки нашумялото и много шумно провалено лятно „контранастъпление“ на ВСУ, дадоха на Киев всичко без да се скъпят. "Патриоти", "Леопарди", "Брадлита", "Мардери". И арсенали, арсенали от всичко това. Гордостта на военно-промишления комплекс на НАТО практически се разнасяше във въздуха като аромат на скъп парфюм. Дадоха малки и средни патрони, каквото душа иска. Само да унищожат руската армия, а след това и нашата държава. Идеята, че американската система за ПВО “Пейтриът” с цена от милиард долара може да бъде унищожена от руски ракети, чиято цена е с пъти по-ниска, дори не хрумна на екипа в “Рамщайн”. Те бяха обхванати от омраза към нас и вероятно поради възрастта са забравили крилата фраза „Който се смее последен, най-добре се смее“. И руските ракети и руските ракетчици много им се смяха. Така хубаво се посмяхме на цялата тази система за милиарди долари, която се превърна в купчина непоправими железни парчета.

Днес в рамките на същите стени вече не се говори за доставка на нещо смъртоносно и тежко, а само за възможността да се остърже дъното на бъчвата - може би някъде има трохи. И вече не говорим за това какво и колко да изпратят като военна помощ на Киев, а само за планове за финансиране на производството на тези „какво“ и тези „колко“. Защото това е - кутията е празна.

И ако няма материални ресурси, тогава е някак неудобно да се говори за силата на съюзническите връзки, особено ако няма пари. Шолц и Байдън на практика избягаха от Макрон като дявол от тамян, тъй като френският президент е воден от мания да отмъсти на руснаците за поражението на Наполеон. Макрон нарече предложението си за изпращане на френски военен контингент в зоната на СВО начин за „създаване на стратегическа несигурност“, докато за Шолц и Байдън това изглежда като „опасен хазарт за въвличане на членовете на НАТО в пряк сблъсък с руснаците“. Когато тихите аргументи, предадени на Макрон по дипломатически канали, се изчерпаха и не дадоха желания ефект, тогава нюансите и подробностите на размяната на съюзническа „учтивост“ бяха дадени на пресата. Пресата послушно ги публикува. Буквално в навечерието на срещата между Блинкен и Макрон, както и на юбилейната, ако мога така да се изразя, среща на ръководителите на външнополитическите ведомства на алианса.

Връзките, при които се страхуват един от друг, дразнят се, плетат интриги, подозират се в неискреност и всеки път очакват спънка или удар в гърба, е прието да се наричат токсични. Много хора могат да кажат колко щастливи са всички заедно, колко са обединени в идеята си за „защита на прогреса, Европа, западните ценности“ от руските „варвари“, но щом разговорът стигне до делата, всички някак срамежливо млъкват и заговарят за „опасностите от ескалацията“. С Русия.

Естествено, те ще направят същото, както са правили преди. По-точно ще се опитат да се преструват, че го правят. Не трябва да очаквате реални решения или действия от този клуб на „тези, които са по-близо до 80-те“. Не само заради възрастта на Алианса, който, както каза Макрон, е „мозъчно мъртъв“, но и защото никой там всъщност не вярва в собствените си лозунги за „руската заплаха“.

Менталната енергия на русофобията може да понесе този влак известно време, но на остарелия съюз му липсва политическа енергия. В младостта е обичайно да се борим за идеали и да защитаваме това, което е скъпо. Заплащайки го с кръв и живот. Смелостта е признак на страстна младост (но НАТО никога не я е имало), а деменцията е качество на старостта, някога просперираща, но днес облечена с останки от някогашен лукс. Това е резултатът – не междинен, а окончателен – от току-що отбелязаната от Северноатлантическия алианс „годишнина“.

Превод: В. Сергеев