/Поглед.инфо/ НАТО се загрижи за сигурността на своята подводна инфраструктура. Инициативата за защитата ѝ се появи едновременно с разследването на журналиста Сиймор Хърш за взривяването на „Северен поток“. Как са свързани тези събития и кои комуникации на НАТО в Атлантическия океан са най-уязвими?
НАТО планира да поеме охраната на подводната и крайбрежната инфраструктура, съобщи генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг. Според него днес кабелите и тръбопроводите на участващите страни са "изключително уязвими". Следователно е необходимо да се извърши „усилена работа“ за защита на критичната инфраструктура.
Столтенберг подчерта, че НАТО участва в надпреварата за логистиката и затова действията, насочени към предотвратяване на потенциални заплахи в тази област са важни. Прави впечатление, че си зададоха този въпрос на фона на публикациите на носителя на награда „Пулицър“ Сиймор Хърш. В тях авторът подробно описва схемата за взривяването на „Северните потоци“, в което според журналиста са пряко замесени САЩ.
Така според Хърш, отговорността за експлозиите е на президента на САЩ Джо Байдън. Той се опасяваше, че поради енергийната криза в Европа Германия ще реши да използва „Северен поток“ и в резултат на това в по-малка степен ще подкрепи ВСУ в конфронтацията с Русия. В същото време много офицери от разузнаването, участвали в атаката, нарекоха подобни действия "безумни".
По-рано Хърш посочи, че бомбите са били поставени от водолази на ВМС на САЩ по време на учението на НАТО „Балтопс“ през лятото на 2022 г. Три месеца по-късно взривяването е извършено от Норвегия. Въпреки журналистическото разследване Столтенберг нарече саботажа в "Северен поток" "зашеметяваща изненада". Според него терористичната атака още веднъж е напомнила на политиците с какви "крехки" неща си има работа световната общност.
Генералният секретар на Алианса каза още, че в централата на НАТО ще бъде създадена координационна група за защита на критичната инфраструктура. Той е убеден, че това ще улесни взаимодействието с индустриалния комплекс на ЕС, както и ще обедини военните и гражданските организации при решаването на инфраструктурни проблеми.
В същото време опасенията на Столтенберг са основателни. Но това се дължи не толкова на действията на противниците на НАТО, колкото на прекомерната зависимост на Европа от САЩ. Според портала за кабелни мрежи „Събмарин“ Съединените щати, Великобритания и Европа са свързани с мрежа от повече от десетина кабелни системи, отговорни за предаването на интернет данни. Всъщност Вашингтон е основният "собственик" на трансатлантическите комуникации.
Ламаншът също е уязвим – през него минават кабели, свързващи САЩ с Германия, Холандия и Франция. Теоретично САЩ могат да бъдат свързани с Европа по още четири канала, но през Канада и страните от Латинска Америка.
Освен интернет кабели, басейнът на Атлантическия океан буквално гъмжи от петролопроводи и газопроводи. Много от тях се намират на голяма дълбочина. От една страна това ги прави по-малко достъпни за саботаж. От друга страна, поддържането на сигурността им също е трудно.
„Терористичната атака срещу „Северен поток“ отвори кутията на Пандора. Вече на всички е ясно – нито една критична инфраструктура не може да бъде безопасна. В същото време подводните тръбопроводи са по-примамливи за онези, които възнамеряват да ги атакуват“, каза Алексей Гривач, заместник-генерален директор по газовите въпроси в Националния фонд за енергийна сигурност.
НАТО добре знае, че саботажът срещу „Потоците“ е удар не само за Русия, но и за европейците, тоест за съюзниците на САЩ в Алианса. Следователно не може да се изключи повторение на подобни действия срещу „младшите партньори“ на Вашингтон. „И е почти невъзможно да се осигурят такива съоръжения на 100%“, уточни събеседникът.
„Заплахата за комуникациите на НАТО може да дойде от всеки, защото Алиансът има достатъчно противници по целия свят“, добавя Станислав Митрахович, водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност, изследовател във Финансовия университет към руското правителство.
„Съдейки по статията на Хърш, норвежците са участвали във взривяването на „Северен поток“. А Столтенберг е норвежец. Затова те не трябва да смятат, че петролните им платформи и изобилието им от газопроводи са безопасни. „Юропайп“ и „Балтик Пайп“ са изложени на риск“, твърди експертът.
„Освен това има тръбопроводи в Средиземно море. Например две тръби минават от Алжир до Испания и Италия. Има газопровод от Либия до Италия. Под Ламанша са положени огромен брой инфраструктурни съоръжения - това са електрически и интернет кабели. Следователно, в случай на ескалация, тези комуникации също могат да бъдат под заплаха“, предполага Митрахович.
Освен това близо до границите на Русия има газопровод между Финландия и Естония. Разбира се, западноевропейците няма да се тревожат много за това, но Ламаншът е критичен въпрос за тях“, посочва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност. „Като цяло, ако някоя линия на газопровода бъде прекъсната, щетите първи ще ги усетят обикновените потребители. Да предположим, че една тръба между Норвегия и Германия е повредена, нейният капацитет е около 30 милиарда кубически метра. Недостигът на гориво моментално ще усети целият пазар. Цените ще скочат с невероятна скорост “, дава пример събеседникът.
„И ако повечето западни страни страдат от това само икономически, тогава Германия ще се изправи пред технически проблеми. След като изоставиха руските суровини, те преминаха към ВПГ. Но построеният в Германия терминал е толкова маломощен, че спирането на тръбата ще доведе до пълен колапс в Германия“, отбелязва експертът.
Междувременно газопроводите и петролопроводите не са най-големият проблем за НАТО. В допълнение към комуникационните кабели, захранващите кабели също лежат на дъното на океаните. Същите балтийски държави например се „захранват“ от Финландия и Швеция по дъното на Балтийско море, припомня Алексей Анпилогов, президент на Фонда за подпомагане на научните изследвания и развитие на гражданските инициативи.
„И ако тръбопроводът може по някакъв начин да бъде заменен от каравани от танкери и електричеството може да бъде „захранено“ от съседите, тогава замяната на подводен интернет кабел със сателитен комуникационен канал е скъпо удоволствие. И производителността на такъв канал ще бъде многократно по-ниска“, обяснява събеседникът.
„Да кажем, че прерязване на кабел в Атлантика няма да прекъсне напълно връзката между САЩ и ЕС, но сериозно ще усложни работата на този канал. Единната мрежа ще се разпадне на няколко острова, които не са свързани помежду си“, обяснява експертът.
„Ето защо никой на Запад не иска да спори с Хърш, защото той е носител на „Пулицър“, който представи на света разследването на войната във Виетнам и след това разкри престъпленията на САЩ в иракския затвор „Абу Гариб“. Спорът с него е трудна задача. Но заради разкриването на данните за „Потоците“ НАТО е сериозно загрижен за защитата на своята инфраструктура“, казва събеседникът.
„Нереалистично е обаче от физическа гледна точка да се постигне пълна сигурност на тези съоръжения. Първо, кабелите са с дължина хиляди километри - не можете да поставите подводничар на всеки метър. И второ, в някои случаи говорим за такива дълбочини, където водолазите просто няма да оцелеят “, заключи Анпилогов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?