/Поглед.инфо/ Антъни Блинкен дори нямаше време да се върне във Вашингтон от Пекин (отбивайки се на път за Лондон), а неговият шеф, президентът Байдън, умножи по нула резултатите от посещението на държавния секретар. Ако в понеделник, малко след срещата на Блинкен със Си Дзинпин, Байдън каза пред пресата, че държавният секретар е „свършил дяволски добра работа“ и са „на прав път“, то още на следващия ден, говорейки в Сан Франциско на среща за набиране на средства за кампанията си, той реши да развие темата и да демонстрира на всички доверието в собствените си, американски сили.
Обявявайки, че „Китай не е проблем за Америка“ и „не си струва да се тревожим“ и че „Китай има реални икономически затруднения“, Байдън каза: „Сега сме в ситуация, в която Си Цзинпин иска отново да имаме отношения". Ако президентът на САЩ се беше ограничил с тези думи, това все още можеше да се отдаде на навика му за празно хвалене, но Байдън реши да припомни причините за отмяната на визитата на Блинкен през февруари тази година. Тогава американците свалиха китайски балон над своя територия – метеорологичен, както казват в Пекин, и разузнавателен, както казват във Вашингтон. Сега тази история е част от миналото, но президентът на Съединените щати не можа да спре потока на своето красноречие: „Причината Си Цзинпин беше много разстроен, когато съборих този балон с шпионско оборудване, беше, че той не е знаел, че балонът беше там... Сериозен съм. Диктаторите са много смутени, когато не знаят какво се е случило. Не трябваше да се случва там, където беше. И той не знаеше за това. Когато беше свален, той беше много смутен и отрече, че балонът изобщо е бил там."
Тоест Байдън успя два пъти да обиди Си, като го нарече диктатор и некомпетентен (не знаел какво правят подчинените му), а също така го изкара объркан и да отрича реалността. Просто едно блестящо обобщение на посещението на държавния секретар.
Пекин веднага изрази недоволството си и остро протестира: МВнР заяви, че изявленията на американската страна са „изключително абсурдни, крайно безотговорни, противоречат на фактите, сериозно нарушават дипломатическия етикет, са сериозно посегателство срещу политическото достойнство на Китай и открита политическа провокация ."
Ясно е, че всичко може да се очаква от политик, който първо нарече Владимир Путин „убиец“, а след това „кървав диктатор“, но в случая всички са изненадани от абсолютно нелогичното време за личните обиди. Защо Байдън би говорил така точно сега? Веднага се появиха версии, че го е направил нарочно. Да речем, в Пекин Блинкен предложил нещо на китайците, те отговорили, във Вашингтон помислили и немерили предложенията за неприемливи, така че Байдън дал воля на езика си. Предположението е, меко казано, странно и противоречи на всичко, което знаем за състоянието на китайско-американските отношения и личността на американския президент.
Проблемът е, че Байдън не вложи никакъв смисъл в изявленията си: той просто реши да каже това, което мисли, без да се притеснява как ще бъде възприето в Пекин. И това е много по-лошо - не само за китайско-американските отношения.
Байдън е много опитен политик – той наистина се занимава с международни отношения от половин век. Но идеята му за правилния световен ред катастрофално не съвпада с реалността: той е сигурен, че Америка ще продължи да ръководи човечеството и да води света. Да, сега е предизвикана от ревизионистки сили като Китай и Русия, но САЩ ще могат да обединят демокрациите по света и да отвърнат на авторитарните режими и лично на диктаторите Путин и Си. Това убеждение е в основата на мирогледа на Байдън и затова той казва каквото иска и каквото мисли, въз основа на факта, че господството на САЩ е непоклатимо и единственото нещо, което наистина го заплашва, е вътрешно разцепление.
Той смята, че Америка има огромен брой съюзници и е необходимо само правилно да ги организира чрез изграждане на съюзи за сдържане на Китай (както вече беше направено с НАТО по отношение на Русия). Неслучайно в същата реч в Сан Франциско Байдън каза: „Си беше наистина разстроен, че настоях да обединим четирите страни от КУАД, които работят ръка за ръка в Южнокитайско море и Индийския океан.“
Тоест САЩ, Япония, Австралия и Индия „работят заедно“ в Южнокитайско море, в което се намира архипелагът Спратли, чиято китайска принадлежност се оспорва от няколко държави от Югоизточна Азия едновременно. Но никоя от споменатите страни няма нищо общо с това море, но Щатите смятат, че имат право не само да се намесват в териториални спорове, но и да създават антикитайски съюзи (все още невоенни, защото Индия няма да влизат във военен съюз с Америка, но Япония и Австралия вече са зависими от САЩ). Само това изявление на Байдън показва стойността на уверенията на Блинкен в Пекин, че „американските съюзи не са насочени срещу Китай“. И в крайна сметка Южнокитайско море е само една от точките на противоречие между Китай и САЩ, какво можем да кажем за Тайван?
И още повече, че няма да бъде възможно да се убеди Си Дзинпин, че Съединените щати искрено искат да се споразумеят за контролирано съперничество и да изградят нормален диалог. Всяка година Китай все повече се убеждава, че цялата американска стратегия спрямо него се свежда до комбинация от два метода – провокация и обкръжаване (наречено сдържане). Остатъците от доверие, съществувало между Пекин и Вашингтон, бързо избледняват - и никой в Щатите, включително Кисинджър, който предупреждава за опасността от демонизиране на Китай, не може да спре този процес. А без минимално доверие не е възможен диалог – има място само за монолозите на Байдън.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?