/Поглед.инфо/ Съединените щати вече не се чувстват хегемон, но се опитват да възвърнат предишните си позиции. За да направят това, те трябва да преработят света, да нарушат логиката на неговото развитие, да наложат периферна позиция на колкото се може повече страни. Проблемът е, че това се случи само по отношение на ЕС, пише Василий Колташов, икономист, директор на Института за ново общество.

През 2022 г. светът се промени напълно. Влязоха в сила икономически и политически фактори, породени от голямата икономическа криза от 2008-2020 г. и нежеланието на американския финансов елит да се откаже от своите антициклични парични инструменти и да се съгласи с вътрешни социално-икономически реформи.

Вместо това "върховете" на САЩ и Великобритания избраха пътя на конфликта и налагането на нов колониализъм. Русия и Китай изглежда бяха основните им цели - беше решено да се върнат страните в състояние на периферия, за да може Западът да използва техните ресурси, за да преодолее икономическите си затруднения.

Русия се превърна в основна цел за САЩ и техния блок през 2022 г. Китай е оставен в относителен мир за момента. Смяташе се, че ако Русия бъде върната в неоколониална позиция, напълно контролирана от западния финансов елит, тогава БРИКС и други алтернативни структури на Г-7 ще рухнат.

В резултат на това ще бъде установен нов глобален ред, предишната неяснота на формулата „свят, основан на правила“ ще изчезне: на всички ще стане ясно, че „свят, основан на правила на САЩ“ е нов ред, който не изисква съгласието на други страни (важна разлика от "Вашингтонския консенсус", изграден върху елитарен компромис между старите центрове на капитализма и "развиващите се страни"), както и разчитане на установеното международно право.

Неомеркантилизъм

Какво означава "неомеркантилизъм"? Какво означава тази дума за САЩ? Основното е, че неолиберализмът на финансовата глобализация от 1983-2013 г. не е заменен от ново издание на американската хегемония, а не от нов твърд колониализъм на САЩ, който изглежда като суперхегемония.

Новите центрове на капитализма се формираха и ще бъдат защитени и консолидирани и няма да се разпаднат под ударите на американските санкции. Но САЩ, техните младши партньори и напълно зависими членове на "отбора" ще изпитат огромни вътрешни трудности.

В продължение на десетилетия неолибералните учени насаждаха в обществото две фалшиви истини: 1) историята има безкраен брой пътища, 2) развитието няма други възможности освен изграждането на „свободен пазар“ с присъщата му дерегулация и унищожаването на социалната сфера на националните държави.

Несъответствието на тези „истини” не притесняваше никого, защото неолиберализмът се базира на постмодернизма. Междувременно прогресът има логика, един вид основен път, по който другите страни всъщност не се нуждаят от Съединените щати като господар или водач.

„Свободният пазар“ вече е заменен от неомеркантилизъм, протекционизъм и съперничество на държавите с нарастващата им роля в икономиката.

През 2014-2016 г. САЩ първи преминаха към протекционизъм и повечето страни оцеляха от втората вълна на световната криза. По това време представите, че „голямата рецесия“ от 2008-2009 г. е осигурила края на световната криза, бяха погребани.

Сривът на пазарите през март 2020 г. показа:

1) кризата не е приключила нито през 2010 г., нито през 2017 г., нейните симптоми бяха отстранени само от време на време;

2) пазарите на старите индустриални страни, финансовите центрове на глобализацията, се сринаха, което разкри непълноценността на техните антициклични политики и голямото износване на паричните инструменти, въпреки че до тях се прибегна отново през 2020–2021 г.;

3) неолибералният „Вашингтонски консенсус“ се изчерпа и нови центрове на развитие започнаха да търсят изход, без да поглеждат назад към Г-7 и други държави от екипа на САЩ;

4) противоречията между старите и новите центрове на капитализма се увеличиха до ниво, безпрецедентно през 21 век.

Така че светът е разделен: има нови и стари центрове, има зона на старата полупериферия и периферия, където бюрокрацията се страхува от контрола на САЩ или процесите остават под контрола на САЩ. Областите на борба са обширни и борбата обещава да бъде продължителна, променяйки търговските, управленските и технологичните вериги срещу Запада.

Вътрешният неоколониализъм на Запада

Къде тогава успява новият колониализъм на САЩ и техните сателити? Новите западни ценности - това е областта, сферата на триумфа на неоколониализма. Развиващите се страни постоянно чуват от САЩ, Англия или ЕС: "Свобода и демокрация..." Но истинските ценности на западната политическа система (да не се бърка с обществото) не са такива.

Идеологията и практиката на късния неолиберализъм се промениха много. В резултат на това останаха много малко от предишните естествени права и свободи. Отгоре се въвежда ново разбиране за идеалите:

1) Демокрацията се явява на Запад не като власт на мнозинството, а като либерална власт над мнозинството, уж в името на неговото благо, която самото общество уж не е в състояние да признае и приеме. Основното нещо е не власт на болшинството, а подчинение на мнозинството.

2) Неравенството на хората пред закона, основано на приоритета на правата на малцинствата: човек и гражданин са нищо, специалните „малки“ групи са всичко.

Индивид, принадлежащ към почтеното „накърнено” малцинство, превъзхожда по реални права обикновения човек. Законът и властта трябва да го защитават, независимо дали е прав или не, защото той е "жертва".

3) Неравнопоставеност на малцинствата едно пред друго от гледна точка на закона: едни малцинства са „потиснати“ (расови, полови и какви ли не, но лоялни към управляващите кръгове), други са „реакционни“ (с неправилен светоглед според властите).

4) Антиплурализъм: не са необходими много мнения, широко декларираните погрешни схващания не трябва да изчезнат напълно (това е невъзможно), но техните носители са длъжни постоянно да се покайват пред останалите.

Всички несъгласни са подложени на необосновано заклеймяване: нетолерантни, расисти, фашисти, сексисти, комунисти, хомофоби, тоталитаристи, джендъроненавистни и други подобни.

5) Намеса в личния живот: има оправдани и непрекъснато нарастващи намеси в семейния и друг личен живот с цел морално унищожение на "неправилните" граждани.

Децата се извеждат от такива семейства всъщност на базата на недемократично установени норми, които се разминават с предишните норми на обществото (в никакъв случай архаични, а установени по време на модернизацията на 20 век).

6) Бюрократична сегрегация: неравенството в правата се основава на статуса на хората и гражданите, определен от националност, разрешение за пребиваване или липса на документи.

Нелегалните мигранти нямат никакви права въпреки уважението на медиите към тяхната раса, религия и култура. Атаката на неолибералната бюрокрация срещу човешките права доведе до свиване на гражданските права.

7) Липса на свобода на съвестта: естественото право на независимо формиране на убеждения и ценности е елиминирано. Уж в името на справедливата организация на обществения и личния живот (не само на държавата) насилствено и безалтернативно се насаждат вярвания на старите и новите поколения, което включва, между другото, приемането на принципа на нищожността и вината на мнозинството пред различни малцинства.

8) 19-ти век като идеал за социални права наближава: бюджетните ограничения и много антисоциални реформи помогнаха да се унищожи или отслаби „социалната държава“ на Запад. Надделява принципът: всеки има толкова права и възможности, колкото може да си купи (освен ако не принадлежи към привилегирована група).

9) Прогресът е нищо. Образованието и науката се подчиняват на изброените принципи, идеологизират се в неолиберален ключ, бюрократизират се, за да се потисне съпротивата на мисленето, а не на формалните учени. Но основното е, че принципът за единството на прогреса на обществото, науката и техниката се отрича на практика и в реториката. Изкуствено се занижава нивото на образование и критично мислене на хората.

10) Унищожаването на обществото не е унищожаване на обществото. На хората се казва, че това, което се случва, не е деградация, а прогрес.

Така деиндустриализацията се превръща уж в борба за спасяване на околната среда, а разкъсването на търговските връзки, естествени и необходими за оцеляването на икономиката, се превръща в борба за мир, сигурност и свобода. Постмодернизмът позволява всякакви благородни думи да бъдат използвани не на място, защото истината се отрича като такава.

Историята не е обобщена

Това не е всичко, но тези точки показват стойността и практическите основи на новия западен ред, неолибералния ред в най-лошия му вид. Какво е това, ако не триумфът на вътрешния колониализъм, насочен към блокиране на социалното развитие и всякакви усилия за оздравяване?

На този фон несъвършените системи на новите центрове на капитализма изглеждат по-здрави и най-важното – способни да се развиват и да спечелят битката. Това е резултат от голямата икономическа криза от 2008-2020 г. Ерата, която тя откри обаче, току-що започна и предстоят още много събития.

За стария американски хегемон тези събития могат да донесат поражение в борбата. Изострянето й през 2022–2023 г. предполага, че САЩ вече не се чувстват хегемон, а се опитват да възвърнат предишната си позиция.

За да направят това, те трябва да преработят света, да нарушат логиката на неговото развитие, да наложат периферна позиция на колкото се може повече страни. Проблемът е, че това се случи само по отношение на ЕС: статутът на „европейски общ дом“ падна през 2022 г., икономиката е унищожена от санкции, капиталът бяга в Съединените щати.

Протестите в страните от ЕС са една от формите на борба срещу американския неоколониализъм в последното му издание. Ситуацията едва ли е нормална, но резултатът е очакван.

Тук трябва да се постави запетая, защото няма смисъл да се разказва всичко предварително. Едно е ясно: неомеркантилизмът продължава да се развива, а американският неоколониализъм завладя „съюзника“ ди ЕС, но това не променя ситуацията. Голямата криза и силовото съперничество промениха ядрото на капитализма и по тази логика САЩ са обречени на поражение в борбата срещу новите центрове.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?