/Поглед.инфо/ "Що за държава е това?”, възкликна тогава изненаданият Главен Буржоа. “Що за неразбираема държава е тази, която може да воюва, ако трябва и да бъде приятел едновременно със САЩ и Китай и да прави добри пари от тяхната вражда?“
Първо, в този случай тази страна е Виетнам. И второ, всъщност днес повече от десет държави се държат по същия начин, макар че не всички го правят еднакво добре.
Типично за Главния буржоа, агенция “Блумбърг” с известната си идеология не може да се отърве от класическото определение за същността на започналото днес посещение на китайския президент Си Цзинпин в Ханой. Оказва се, че Си е отишъл там, защото не иска Виетнам да се доближава твърде много до САЩ. Президентът на Съединените щати Джо Байдън мина там през септември и сега е ред на неговия основен глобален съперник. Това означава ли, че въжето се дърпа напред-назад? Нищо подобно. Всичко е много по-сложно и интересно - и не много "в стил “Блумбърг”.
През септември Байдън издигна ли отношенията с бившата жертва на американската агресия до „всеобхватно стратегическо партньорство“? Точно това е фразата, която се използва за описание на отношенията между Китай и Виетнам повече от 15 години. Между другото, Виетнам също воюва с Китай, макар и отдавна: последният път беше през 1979 г., без да се броят морските сблъсъци за спорните води в Южнокитайско море. В споменатите случаи Виетнам спечели и партньорството не се влоши в резултат на това.
Повече за дърпането на въже с идеята, че Си пристига и започва да убеждава колегите си от Ханой да не са приятели със Съединените щати: международните отношения като цяло не работят по тази схема, освен в отделни случаи. Първоначално виетнамците планираха да се доближат и до двете страни. Обърнете внимание, че веднага след посещението на Байдън в Ханой, президентът на Виетнам Во Ван Туонг посети Пекин. А преди две седмици в Ханой се срещна Комитетът за икономическо сътрудничество на двете държави, който, подобно на президентското посещение, по същество финализира програмата на сегашното пътуване на Си Цзинпин. Накратко: реконструкция на железопътните линии, свързващи страните, плюс нови инвестиционни планове и друго сътрудничество.
Тук виждаме ситуация, която далеч надхвърля рамките на двустранните отношения между азиатските съседи. Факт е, че Виетнам с интелигентната си политика се оказа едва ли не първата страна в света, която не само не загуби, но дори спечели от санкционната конфронтация Изток-Запад, преди всичко между САЩ и Китай.
До какво се свежда американската битка с Китай с множество санкции и забрани на американския бизнес да работи с Пекин в една или друга индустрия? До доста неистови опити да се попречи на китайците да монополизират технологично напредналия износ за Съединените щати и останалия свят, да се попречи на американския бизнес да изгради своята стратегия върху разполагането на съответните производствени мощности в „недружелюбната“ държава.
Но затварянето на всички вериги само в Съединените щати, да не говорим за липсата на някои много необходими суровини там (и нека не забравяме за квалифицираната азиатска работна сила), не работи: скъпо е. И тогава се появи модерен лозунг: имаме нужда от „друг Китай“. Опитаха да направят нещо подобно с Индия, но не беше толкова лесно. Алтернативно решение е Виетнам.
По време на посещението на Байдън там бяха постигнати споразумения за американски инвестиции в приблизително същите производствени мощности, които преди това биха били открити в Китай, плюс участие в добива на виетнамски редкоземни материали. Всъщност тези процеси продължават от няколко години, почти от началото на търговската война между САЩ и Китай. Какво се случи: ръстът на китайско-виетнамската търговия (над 200 милиарда долара тази година - както с Русия), мощен приток на бизнес от Китай към виетнамските технологични паркове и други места.
Тоест, Си Цзинпин беше прав, когато веднъж отбеляза: „И вторият Китай си остава Китай“. Намаляването на директния китайски износ за Съединените щати ще бъде компенсирано от увеличаване на предполагаемия виетнамски износ там. Това е много позната картина: санкциите срещу Русия стимулираха силно оживена търговия от Турция или ОАЕ.
Оказва се доста интересна картинка. Западните идеолози се опитаха да създадат две световни икономики, които да не се допират една до друга, наред с други неща, провокирайки войни и скандали. Това не се получи, наред с други неща, защото бизнесите от всички страни и народи, включително западните, намериха заобиколни решения. Но по пътя се появи цял клас държави, които се възползваха здравата от това. И може само да се гадае как тези държави ще продължат да влияят на всички събития в света.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.