/Поглед.инфо/ На 8 май Иран, в отговор на едностранното оттегляне на Съединените щати от Ядрената сделка, постави своя ултиматум, в който европейските сили получиха 60 дни за договаряне на споразумение. Техеран обеща да възобнови работата си по обогатяването на уран и да спре модернизирането на реактора в Арак, ако участниците в Съвместния и всеобхватен план за действие (СВПД) за иранската ядрена програма не изпълнят своите ангажименти.

В продължение на 60 дни Техеран обеща да изпълни условията по две точки от СВПД. Както обясни президентът, „продажбите на обогатен уран и тежка вода в други страни ще бъдат прекратени”. Уранът и тежката вода ще се съхраняват в Иран. Роухани отбеляза също, че „Иран няма друга възможност, освен да намали задълженията си по СВПД “, а страната го прави „за да осигури правата си“, а също и да постигне „балансирано прилагане на условията на сделката от всички страни“.

Оказа се, че тази мярка е доста ефективна, макар че за резултата отне цял месец. Сега САЩ са готови да разрешат този проблем, като предложат на Техеран нова ядрена сделка.

„Готови сме да сключим споразумение с Иран, ако гарантира, че Техеран няма да разработва ядрени оръжия, които биха могли да представляват заплаха за целия свят”, заяви държавният секретар Майк Помпео.

Разбира се, не става дума за свалянето на санкциите, дори напротив, Майкъл твърди, че икономическото въздействие върху Иран носи своите плодове, не давайки на Техеран да развива „атома”.

Трябва да се отбележи, че Иран ще бъде принуден да сключи нова сделка почти под заплаха, защото в средата на май 120 хил. американски войници и офицери бяха прехвърлени в региона на Близкия изток до границите на страната. И тогава възниква въпросът: ще бъде ли Техеран готов да подпише споразумение с държавата, която само преди месец демонстрира пълно незачитане на някакви споразумения? Да не говорим, че около Иран плават военни кораби,

Вашингтон заплашва да изпрати армия за силов натиск, а и подписът на хартия за Щатите не значи абсолютно нищо.

Дали Иран се нуждае от подобна сделка? Малко вероятно. Особено ако се вземе предвид, че всички други страни по споразумението спазват условията, а самото споразумение напълно ги удовлетворява. Щатите отново пристъпват границите и вървейки срещу партньорите си, рискуват да се окажат зад борда.

Може би не в това десетилетие, но Америка, която географски не се намира на най-удачното място, която няма уникални ресурси и ценни изкопаеми, водейки търговска или силова война срещу целия свят, рискува да се окаже в естествена изолация. А това вече не е протекционизъм. Това е идиотизъм.

Превод: В.Сергеев