/Поглед.инфо/ Близо до границите на Сирия може да се активизира една уж отдавна изстинала гореща точка. Политическата криза сред средиземноморските съседи на Башар Асад в Ливан заплашва да разруши крехкия мир между вероизповеданията. Какви сили стоят зад новата ливанска криза, защо бунтовете в Бейрут са опасни за целия регион и може ли основният миротворец в Близкия изток Русия да повлияе на ситуацията?
Ливанското правителство възнамерява да намали заплатите на министрите и депутатите с 50 процента в отговор на вълна от масови протести на граждани. Доброволни съкращения на заплатите бяха отчетени от премиера Саад Харири, милиардер и наследствен лидер (баща му Рафик Харири, който два пъти оглавява правителството, беше убит през 2005 г.). Обещанията на Харири-младши изглежда не удовлетвориха протестиращите, които организираха безсрочен митинг в центъра на Бейрут. Тяхното искане е оставката на правителството, разпускането на парламента и провеждането на предсрочни избори. “Времето е пропуснато и правителството на Харири трябва да подаде оставка”, заяви депутатът от опозицията Шамил Рокуз.
Ако през 2011 г. „цветната революция“ в Египет беше наречена революция в “Туитър”, то настоящите събития в Ливан са пряко свързани с друго популярно комуникационно средство. Демонстрациите започнаха в четвъртък, след като офисът на Харири предложи да въведе данък от 20 цента за разговори чрез “Уотсъп” и подобни приложения. Но данъкът върху програмата изглежда е последната сламка, която преля търпението. Ливанският парламент по препоръка на Световната банка е коригирал бюджета на страната за текущата фискална година. За да намали бюджетния дефицит, правителството е съкратило разходите за социални програми и пенсиите за военните и държавни служители. В същото време акцизите върху цигарите бяха увеличени.
Хилядите протестиращи достигнаха до разправии с полицията, при които най-малко петдесет служители на реда бяха ранени, а 70 протестиращи бяха задържани. Протестите, които избухнаха, защото правителството следва съветите на Световната банка, бяха широко обхванати от западната преса.
„Не очаквах, че хората от север, от юг на страната и от Бейрут ще се обединят и подкрепят взаимно. Протестите обединиха всички и това никога не се е случвало! ”, Заяви пред “Ройтерс” 32-годишният служител на неправителствена организация Сахар Юнис. „Мисля, че за всички ще е по-добре, ако цялото правителство подаде оставка. По-добре е да се проведат нови избори, когато хората вече са се събудили” - лондонският “Гардиън” цитира думите на 24-годишен протестиращ на име Али. Властите явно са нарушили правата на хората на мирни събрания, казват пред изданието представители на “Амнести”. Това, което властите предлагат сега, е твърде закъсняло”, коментира пред “Блумберг” ръководителят на Института за Леванта в Бейрут.
Но тревожният звън бе, че протестите срещу правителството на Харири бяха подкрепени не само от столичната интелигенция, студентите и част от управляващата коалиция (Християнската партия на Ливанските сили обяви оттеглянето си от кабинета). Според “Ройтерс” дейностите на протестиращите са одобрени от шейх Хасан Насрала, постоянният лидер на проиранската група “Хизбулла”. В САЩ и Израел “Хизбулла” се счита за терористична група, в Ливан и съседна Сирия тази военизирана “Партия на Аллах” играе активна роля. Предвид настоящите бързи промени в Сирия, очевидно е, че бунтовете в Ливан привличат сериозно вниманието на световните играчи.
„Разбираемо е кой влияе на ситуацията в Ливан - главно Иран и Саудитска Арабия. Отчасти влияят и Франция и САЩ, но това влияние е традиционно в продължение на десетилетия. Сирия и Израел са били влиятелни преди това, но сега и на двете страни не им е до намеса”, коментира президентът на Института за Близкия изток Евгений Сатановски.
В същото време, подчертава той, въпросът за външните влияния няма нищо общо със сегашните вълнения. „Причината за безредиците е фактът, че местните елити се провалиха, икономиката на страната се срина. Елитите не са в състояние да се споразумеят помежду си по нито един въпрос. Различните големи, малки и средни местни авторитети са се сдавичкали така, че няма как да няма безредици”, подчерта Сатановски.
Според събеседника Ливан е страна, „построена навремето доста изкуствено“. Както коментира политическият анализатор Алексей Анпилогов, появата на ливанската държава е резултат от френската политика, която след Първата световна война владее Сирия и Ливан по мандат на Обществото на народите. Тогава на територията на “Голяма Сирия” са създадени пет цели държави: сунитски с центрове в Алепо и Дамаск, държави на религиозните малцинства - друзите и алавитите, както и “Велики Ливан” със смесено, разнообразно по религията си население. Причината Франция да отдели Ливан от Сирия през 1926 г. е да осигури правата на живеещите тук маронитни общности - араби-християни, които признават върховенството на папата.
До средата на 70-те години Ливан е сравнително просперираща и външно стабилна страна, а Бейрут почти официално е наричан „Париж на Близкия изток“. Ливанската държава, изградена на принципа на проверките и балансите на религиозните общности, преживя продължителна гражданска война (1975-1990). Боевете се водят главно между множеството християнски и мюсюлмански (сунитски, шиитски и друзски) групировки и "фронтове". Една от причините за войната и основният външен фактор е притокът на палестински бежанци и присъствието в страната на Организацията за освобождение на Палестина и други въоръжени групировки. Войната се усложнява от пряката сирийска намеса: още през 1976 г. по заповед на Хафез ал Асад, баща на сегашния сирийски лидер Башар ал Асад, сирийците започват военна операция. След това и Израел се намеси - както пряко (войната от 1982 г.), така и подкрепяйки враждуващите фракции, предимно християнските.
Гражданската война, която коства живота на най-малко 120 хиляди жители на малката държава, официално приключи с Таифското споразумение от 1989 г. То консолидира равнопоставеността на мюсюлманите и християните в парламента. В същото време правата на министър-председателя (сунитски мюсюлманин) бяха укрепени за сметка на правомощията на президента (маронит). Но всъщност войната е спряна от сирийската окупация. Сирийските войски се намират в Ливан до 2005 г. - без да се брои южната част от страната, където израелските войски са били разположени до 2000 г.
Сега християните съставляват от 35 до 39 процента от населението на страната, от които 25% са маронити, а 7% са православни. Ислямската част от населението е разделена почти еднакво на сунити и шиити. Сунитите традиционно се подкрепят от Саудитска Арабия, шиитите от Иран. Шиитите от южен Ливан формират гръбнака на проиранската група “Хизбулла”, която се счита за терористична групировка в САЩ и Израел и е представена в парламента в Ливан и има свои собствени въоръжени сили от четири до пет хиляди войници. Конфликтът на Израел с “Хизбулла” в историята получава името Втора ливанска война (юли - август 2006 г.).
Ако не смятаме този сблъсък и битките на ливанската армия през 2007 г. с ислямистите, близки до “Ал Кайда” в бежанския лагер “Нар ал Барид”, можем да приемем, че следвоенен Ливан е разтърсван изключително от политически катаклизми. Това са по-специално кризата от 2005 г., която избухна след смъртта на бившия премиер - сунита Рафик Харири, който уж беше убит от шиитски терористи. През 2015 г. избухнаха “боклучените” бунтове , които започнаха с претенциите на гражданите към комуналните услуги на Бейрут, но бързо прераснаха в сблъсъци с полицията. Но дори и „арабската пролет“ от 2010-2011 г., която свали държавността в Либия и Сирия, бе прекарана от Ливан сравнително безболезнено - въпросът беше ограничен до конфронтацията между просирийските и антисирийските фракции в парламента.
В същото време, според Сатановски, Ливан е слаба държава и може да се нарече “провалена” държава - „провалени държави“, „в Близкия изток има много и това са много по-силни играчи от Ливан“. "Това, че дадена държава има посолства, флаг, дипломатически мисии, място в ООН, не означава нищо - не означава, че е стабилна държава”, обяснява Сатановски.
„В Ливан има типична стабилна нестабилност за него. Периодично тя преминава в кланета, гражданска война на всички срещу всички. Ако някой окупира Ливан, там започва порядък. Но няма кой да го окупира. Както вече казах, на сирийците не им е до това, израелците категорично отказват - не им се скача отново на същата мотика”, добави експертът. За Русия също няма интерес и полза от участие в ливански дела, смята източникът.
Водещият изследовател на РАН Станислав Иванов се придържа към различна гледна точка. Според него политическата система на Ливан с цялата си сложност е стабилна и настоящата криза вероятно ще завърши с някакво споразумение между различните политически сили. Той посочи разликата между настоящите бунтове в Бейрут и „Арабската пролет“ в Сирия през 2011 г., което доведе до продължаващата война. Експертът отбеляза: докато в Сирия опозицията първоначално излезе под политически лозунги, то в Ливан изискванията са предимно икономически: премахване на данъчната реформа и прочее. Експертът смята, че “Хизбулла” едва ли ще се намеси в ситуацията. „Въоръжените сили на “Хизбулла” са частично замесени в конфликта в Сирия. Сега на ротационна основа там, според различни оценки, се намират от пет до десет хиляди бойци. “Хизбулла” няма сили и желание да се бие в Ливан ”, смята експертът.
Според него поддържането на ред в Ливан със сигурност е в интерес на Русия.
„Имаме военноморска база в сирийския Тартус. Ливан пряко граничи със Сирия и всяка дестабилизация на ситуацията в Ливан ще се отрази на вътрешната политическа ситуация в Сирия”, подчерта Иванов. До 2018 година терористите оперираха в сирийските югозападни провинции Ес Сувайда и Кунейтра и едва миналата пролет успяхме да неутрализираме ислямисткия анклав в Източен Гута близо до Дамаск. Сега войната се е преместила в северната част на Сирия - към Идлиб и границата с Турция. “Ако южните граници, тези с Ливан, отново пламнат, това няма да е в интерес на Сирия и Русия”. Иванов отбелязва: „Ние виждаме Ливан като неутрална, доброжелателна страна, нещо като още един „прозорец към Европа“.
Имаме дългогодишни контакти с Ливан, добри отношения с местните християнски общности са установени още по времето на Руската империя. Имаме добри отношения с ръководството на страната чрез руското посолство. “Ето защо Русия има интерес към стабилността в Ливан и начини за влияние върху вътрешната ситуация”, смята той.
Превод: В.Сергеев