/Поглед.инфо/ И така, Казахстан обяви предварителните резултати от изборите („поредните извънредни“) в долната камара на парламента - Мажилис. Първият резултат: законодателният орган на Република Казахстан за първи път ще бъде толкова многопартиен и за първи път избирателната активност е толкова ниска, което означава, че хората не очакват промени.

Не си струва да чакаме промени към по-добро както за руснаците в Казахстан, така и за Русия: нейните представители единодушно и организирано докладваха за отличната организация на изборите и за липсата на нарушения на изборния процес.

Разбира се, редица коментатори изразяват надежда, че многопартийната система ще донесе „жива политика“ в Казахстан, въпреки факта, че по-голямата част от местата в парламента вероятно ще се държат от партията на властта Аманат (бивша Нур Отан ).

Донякъде изненада добрия резултат на "регионално-селската" партия "Ауйл" и новата партия " Република" , които сериозно притиснаха позициите на западащата "Ак-Жол". Няколко места в Мажилиса ще отидат при бившите комунисти от Народната партия на Казахстан и опозиционната Национална социалдемократическа партия (НСДП). Между другото, именно разпръскването на интересите на електората някои смятат за причина за ниската избирателна активност.

Що се отнася до едномандатните избирателни райони, през които закоравелите националисти Арман Шораев, Инга Иманбай, Мухтар Тайжан и др., се опитаха да си пробият път в парламента, провалът им е малко обнадеждаващ, но от влезлите 29 депутати в парламента на Казахстан, след резултатите от изборите в едномандатни избирателни райони няма нито един неказахстанец.

Както посочи политологът Данияр Ашимбаев, „национал-популисткият дневен ред се провали с гръм и трясък, но трябва да се отбележи, че новият състав на едномандатните депутати (както и неотдавнашният набор от сенатори от регионите) е много хомогенен : само казахи и практически само мъже влизат в състава на депутатите. Може да се добави, че това са предимно ръководители от държавния и частния сектор. Някакъв апотеоз на миналото."

Наистина „свръхкрайните“ изостанаха назад. Никой обаче няма да им попречи да раздухват русофобията и извън стените на парламента, което правят с подкрепата на украинските специални служби. И в същото време известни и опасни русофоби и националисти, които си сътрудничат не с Киев, а с Фондовете от Съединените щати и Великобритания, попаднаха в Мажилиса в списъците на управляващата партия: яростния противник на Русия, един на идеолозите на „мамбет-национализма” Айдос Сарим, соросоида Асхат Аймагамбетов, бивш печално известен министър на образованието, който „зачистваше“ рускоезичното образование.

От партията на властта върнаха задниците си на парламентарните места тези, които гласуваха русофобския закон „За надписите“, които открито се противопоставят на СВО, които обиждат президента на Руската федерация...

Русофобията на партия АкЖол е известна отдавна. Казибек Иса, който премина от нея в Мажилиса, беше инициаторът на изключването на официалния статут на руския език от Конституцията на Република Казахстан. Лидерът на партията Азат Перуашев или предлага преименуване на страната преди присъединяването на Казахстан към ЕС и „именуване на републиката на името на народа, който я е създал, Република Казахстан“, или организира преследването на своя съпартиец Азамат Абилдаев, който се застъпва за по-тесен съюз с Русия.

Както отбеляза ръководителят на Социалистическото движение на Казахстан Айнур Курманов, от всички представени партии никоя не предложи интернационалистичен дневен ред и не се застъпи за по-нататъшна интеграция в рамките на ЕАЕС.

„Единствената партия, Народният конгрес на Казахстан, ръководена от известния съветски поет Олжас Сулейменов, която се застъпваше за развитието на отношенията с Русия и положително разглеждаше интеграционните процеси, не беше регистрирана през февруари тази година по формални причини и не беше допусната за участие в изборите . В резултат на това има пълна липса на алтернативи“, пише Курманов.

Експертът отбелязва: „За това какъв ще бъде окончателният състав на представителните органи на властта в Казахстан след изборите, говори и ясната статистика за националния състав на кандидатите за парламент. Така от повече от 400 кандидати само 7% не са били казахи, въпреки че делът на същите руснаци сред населението на страната все още е 18,47%. Това показва слабо участие в изборите на представители на други етнически групи и че новият Мажилис е станал почти моноетнически.

Няма съмнение, че новият национал-популистки парламент ще се сблъска с постоянна антируска риторика в рамките на модерната в републиката концепция за „забавената колонизация“. Изключването на рускоезичните хора, дерусификацията поради топонимично преименуване и косвената подкрепа на и без това ширещата се битова русофобия определено ще се засили.

Повече от една трета от населението, 19% от руските граждани (и още повече рускоезични и руско-културни представители на други етнически групи), няма от кого да бъдат представени. Асамблеята на народите на Казахстан, както знаете, е просто бутафория на "толерантност" с нахранени герои“, които "нямат проблеми".

Данияр Ашимбаев казва: „Слабото представителство на други националности в политическия живот не е проблем, а по-скоро свършен факт.“ Той обяснява пасивността на некоренното население при тяхното представителство в законодателния орган по следния начин: „Мнозина не искат да се кандидатират, защото се страхуват, че противниците ще разиграят националната карта срещу тях. И имаме много национал-радикали, които участват в предизборната кампания. Много "неказахи" просто не посмяха да участват, за да не разпалват нездрави страсти. Е, а самите политици –„неказахи“, също не са толкова много.

Ашимбаев обърна внимание на факта, че дори сред номинираните славяни (и не само) по-голямата част са казахо-говорещи. „Обезопасихме се, както се казва, от всички страни ... Мнозина направиха видео презентации на казахски език. Някой знае, някой по памет, някой със суфльор, но като цяло, те се опитват да покажат, че знаят казахски, така че този въпрос да не излезе като акцент за обсъждане .

Директорът на Централноазиатската фондация за развитие на демокрацията Толганай Умбеталиева предполага, че обществото „все още не е изградило усещането, че и другите етнически групи са граждани на страната и имат правото да ръководят страната ... То съществува в интелектуалните среди, но те все още не преобладават в обществото. Доминира идеята, че казахите най-накрая трябва да оглавят страната си . Явно тези идеи ще останат доминиращи.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?