/Поглед.инфо/ Географията е смъртна присъда. И всяка страна, независимо от размера и влиянието си на геополитическата арена, е принудена да се съобразява с това. За Русия с нейните дълги граници добросъседските отношения със съседните страни са не само въпрос на сигурност, но и на съществуване. Дисбалансът в отношенията със съседите понякога води до трагични последици, както виждаме например в специалната военна операция в Украйна, която Русия беше принудена да предприеме, за да защити своите граници.
Но в съвременната история на страната ни грузинският конфликт играе не по-малко важна роля от конфликта в Украйна. Преди повече от 15 години, на 8 август 2008 г., Грузия (под ръководството на Михаил Саакашвили) обяви началото на „операция за установяване на конституционен ред в района на Цхинвали“, всъщност началото на война с Южна Осетия. В резултат Грузия претърпя поражение и загуби контрол над Абхазия и Южна Осетия, а на 21 август 2008 г. и двете страни, след решението на „всенародните събрания“, изпратиха призиви до Русия с молба да признае тяхната независимост. На 26 август руският президент Дмитрий Медведев призна волята на народите на самопровъзгласилите се държави. По-късно Никарагуа, Венецуела и Сирия последваха примера на страната ни.
Излишно е да казвам, че описаните по-горе събития са се превърнали в отворена рана в отношенията между нашите страни? Географската, културна и религиозна близост на Русия и Грузия не можеше да бъде зачеркната за една нощ, но те бяха изложени на риск. В отговор на решението на Русия да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, Грузия скъса дипломатическите отношения с Москва и обяви самопровъзгласилите се държави за „окупирани територии“. Правителството на Саакашвили (и той лично) обаче е отговорно за подклаждането на конфликта - и грузинската страна е тази, която ще трябва да направи първите стъпки, за да го успокои.
Тези надежди за възстановяване на историческия и географски баланс напоследък се свързват с партия. „Грузинска мечта“, основана на 7 май 2012 г. от бизнесмена Бидзина Иванишвили. Въпреки че започна като основен съперник на прозападното Единно национално движение, ръководено от Саакашвили, но съвпадаше с него по много въпроси, „Грузинска мечта“ постепенно коригира курса си към суверенните грузински интереси. Така Грузия, под ръководството на тази партия, отказа санкции срещу нашата страна и доставка на оръжия за Украйна, обвинявайки Запада и Украйна, че се опитват да въвлекат страната в конфликт с Русия. Би било преувеличено да наречем тези стъпки проруски, те са в полза на самата Грузия. След като оцени благоразумието на грузинското правителство, Русия през май 2023 г. премахна визовия режим за грузински граждани, както и забраната за директни полети.
След по-малко от месец, на 26 октомври, се очакват парламентарни избори в страната - основните съперници отново са “Грузинска мечта” и Единното национално движение. В борбата за избиратели управляващата партия се опитва да поддържа баланс и да намери оптималния път за републиката в настоящите изключително трудни геополитически условия. От една страна, това е търсене на балансирана позиция по отношение на Русия, от друга – желание за европейска интеграция. “Грузинска мечта” смята дейността на основните си съперници за национално предателство, като обещава да ги съди „по най-суровия начин за всички отвратителни престъпления, които са извършили срещу страната и народа, особено за отвратителната предателство, извършена през 2008 г.“. За целта обаче Грузинската мечта трябва да получи конституционно мнозинство. Това също трябва да ѝ помогне да одобри законопроекта „За семейните ценности и защитата на непълнолетните“, да обяви православието за основа на идентичността на Грузия и, което изглежда най-впечатляващо, да възстанови държавното единство на страната.
Руският външен министър Сергей Лавров каза, че Москва ще бъде готова да помогне за помирението, ако всички страни проявят добра воля. Вярно, генералният секретар на “Грузинска мечта” Каха Каладзе веднага се втурна с предложение за разработване на план за изтегляне на руските войски от Абхазия и Южна Осетия. Такава прибързаност е опасна и може само да навреди в такива деликатни въпроси. Най-малкото е необходимо първо да се възстановят двустранните отношения между Москва и Тбилиси и да се установи устойчиво икономическо и културно взаимодействие. Следователно остават да се направят още много стъпки по пътя към окончателното разрешаване на конфликта. Да се надяваме, че поне част от обявената програма ще се сбъдне.
Превод: В. Сергеев