/Поглед.инфо/ Бившите съветски републики от Централна Азия са готови да направят следващата стъпка в романизирането на своята писменост. Наскоро Комисията за общата азбука на тюркския свят, която съществува към Организацията на тюркските държави, реши, че Казахстан, Узбекистан и Киргизстан ще преминат заедно с Азербайджан и Турция към единна унифицирана азбука.

Досега всяка от тези държави е решавала проблемите с писането независимо с различни резултати. Ако в Азербайджан процесът на романизация приключи успешно, то в Узбекистан, след 30 години въвеждане на латиница, кирилицата все още не се отказва и двете азбуки се използват в съотношение 50/50. Киргизстан все още не е взел официално решение за романизация, а в Казахстан, където такова решение беше взето преди седем години, въпросът е в задънена улица: вече са предложени два варианта за нова писменост, но последният вариант явно също ще го доизпитват.

В Русия последният ход на централноазиатските латинизатори предизвика разбираема тревога, тъй като геополитическият контекст на подобно решение е подчертан много ясно. Идеите на пантюркизма веднага идват на ум и се припомня проектът за „Велик Туран“ - единно тюркско пространство, в което Турция ще доминира, измествайки Русия и руската култура. Особено тревожно е, че част от този тюркски свят, и то значителна, се намира на територията на Русия (Татарстан, Башкирия, Якутия). Дали обаче тази заплаха наистина е толкова сериозна?

Мисля, че страстта към идеите на пантюркизма може да се сравни със страстта към идеите на панславизма, обхванала част от руското общество през втората половина на предишния век. Днес Турция със закъснение от век и половина минава по същия път, по който някога е минала Русия, но без тогавашните възможности на Руската империя. И този път също обещава разочарование.

По това време руснаците бяха готови да смятат всички славяни за братя, включително, например, чехите, които, като всъщност славяноезични германци, нямаха пряко отношение към руската култура. Но панславизмът наистина се повреди при българите, които заеха антируска позиция почти веднага след като Русия ги освободи от турско иго. Днес българската държава предава своите мними „братя” по същия начин и това, че използваме една и съща азбука, тук не влияе на нищо.

Днешна Турция може да има голямо желание да води тюркския свят, но няма много възможности. Във военно-техническо отношение Турция не е независима въпреки всички успехи на „Байрактарите“ (безспорни в Карабах и съмнителни в Украйна), тоест няма смисъл да се разчита на турския военен „чадър“ за държавите от Централна Азия.

Турската икономика изпитва големи проблеми, освен това в структурата на външната търговия на Узбекистан Турция се бори за четвърто място с Южна Корея, докато Русия и Китай водят с голяма разлика. И географски, Анкара, да кажем, е доста близо до Баку, но много далеч от Астана или Бишкек. С една дума, претенциите на Турция да бъде лидер на макрорегион, простиращ се над половината от Евразия, са трудни за сбъдване.

И накрая, културно турците са различни от тюрките. Ако за кримските татари Османската империя е била културна метрополия, то за узбеките, казахите и киргизите тя никога не е изпълнявала такава функция и днес да се преструва, че цивилизацията е дошла на техните земи от Турция, би означавало силно изопачаване на историята.

Въпреки това остава въпросът: ще допринесе ли латинизацията на тюркските езици за изместването на руската култура от Централна Азия? Струва ми се, че тук няма пряка връзка. Руснаците винаги са уважавали езиците на другите народи, опитвали са се да помогнат за тяхното развитие чрез преводи на руски, за да донесат местната литература до широка читателска аудитория и, между другото, в СССР беше направен първият опит за Латинизиране на тюркските езици в Централна Азия (решение на Всесъюзния тюркски конгрес в Баку през 1926 г.).

Въпреки това, ние абсолютно не се интересуваме какво правят независимите държави с техните езици. Какво ще се промени за мен? Днес на бутилка соев сос, на която има надписи на няколко езика, прочетох „Соя Соустар” на киргизки. Да приемем, че след известно време същото нещо ще бъде написано на латиница. Когато говоря с киргизки куриер или узбекски таксиметров шофьор, не ме интересува с какви букви са написани думите на родния му език, важното за мен е дали той говори добре руски.

Може би някой ден, в близко бъдеще, латинската азбука ще се установи в държавите от Централна Азия и ще се възприема като нещо естествено, но днес нейното прилагане предизвиква объркване. От една страна, хората от по-старото поколение не могат да я усвоят и за тях все още трябва да дублират латинизирания текст на кирилица. От друга страна, за младите хора, обучавани по нов начин в училище, масата национална литература, която успяха да отпечатат на кирилица, се превръща в безполезен боклук. И накрая, отразяването на някои звуци в писмен вид е спорно, а някои думи в новия правопис просто изглеждат неприлично.

Всичко това по никакъв начин не укрепва авторитета на националните езици, особено като се има предвид, че става дума за държави, в които руският все още не е забравен. И това дава шанс на руския език. Всъщност защо да използваме държавния език, който вече не е разбираем. Не е ли по-добре да се обърнем към руския език, който поне е доказал своята устойчивост?

Следователно отговорът на пантюркските манипулации с писмеността може да бъде засилване на пропагандата на руския език - не просто защото не ни остава какво друго да правим, а защото именно в тези условия това може да даде добър резултат . В допълнение, руският език днес, както и в съветско време, може да служи като ръководство за националните езици към големия свят.

И накрая, нашият ресурс на влияние са милионите хора, които отиват да работят в Русия. За тях биха могли да се поставят много по-високи изисквания за владеене на руски език и руска култура. Искате ли да работите в Русия? Във всеки случай ще трябва да научите кирилицата, за да прочетете поне надписа на магазина. Да не говорим за руския език като цяло.

С други думи, не трябва да се обиждаме или да се отчайваме, а да използваме всяка възможност, за да запазим нашето общо наследство и да насърчим културната интеграция.

Превод: В. Сергеев