/Поглед.инфо/ Една от основните цели на ООН е поддържането на мира и сигурността на планетата. Справянето с предизвикателствата в дневния ред на 21 век обаче се оказа трудно. Първите тревожни камбани, които се отразиха негативно на репутацията и авторитета на ООН, удариха през 2003 г.
Войната в Ирак, разгърната от САЩ, беше игнорирана от наднационалната организация, не бяха предприети никакви санкции или жестоки действия срещу нарушителя на международното право. Тогава започнаха агресивните действия на САЩ и техните сателити в Афганистан, Сирия, Либия, Украйна и Палестина.
Редакцията на „Завтра“ представя на читателите откъси от речта на Джефри Сакс на заседание на Съвета за сигурност на ООН, проведено на 20 ноември 2023 г. Джефри Сакс е американски икономист, който отдавна е преподавал в Харвардския университет и работи в Колумбийския университет от 2002 г. От 2002 г. той е специален съветник на Генералния секретар на ООН за намаляване на бедността и контрол на болестите в развиващите се страни.
Подобно на много историци и дипломати, Сакс остава с надеждата, че ООН остава ефективен механизъм за международно сътрудничество и форум за консолидирани решения, включително решения за прекратяване на военните действия.
"Днешната среща се провежда по време на няколко големи войни. В изявлението си ще подчертая четири войни: конфликтът в Украйна, който започна през 2014 г. с насилственото сваляне на украинския президент Виктор Янукович; израелско-палестинската война, която пламва многократно от 1967 г. насам; войната в Сирия, започнала през 2011 г.; и накрая Сахелските войни, които започнаха през 2012 г. в Мали и сега се разпространиха в целия Сахел. Тези войни може да изглеждат неразрешими, но не са.
Предполагам, че и четирите войни могат бързо да бъдат прекратени чрез споразумение в Съвета за сигурност на ООН. Една от причините е, че големите войни винаги се подхранват отвън, както чрез външно финансиране, така и чрез доставки на оръжия.
Съветът за сигурност на ООН може да се съгласи да сложи край на тези ужасни войни чрез спиране на външно финансиране и доставки на оръжия. Това изисква споразумение между големите сили („Голямата петорка” постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – бел. ред.).
Тези войни са резултат от икономически и политически фактори, които могат да бъдат решени не чрез война, а чрез дипломация и по този начин бързо да бъдат прекратени. Като се занимава с основните политически и икономически фактори, Съветът за сигурност може да създаде условия за мир и устойчиво развитие.
Позволете ми да разгледам накратко всяка от четирите войни. Конфликтът в Украйна има две основни политически причини. Първо, това е опитът на НАТО да се разшири на изток, включително в Украйна, въпреки навременните и многократни възражения от страна на Русия. Русия смята присъствието на НАТО в Украйна за сериозна заплаха за сигурността.
Втората политическа причина е етническото разделение на Изток и Запад в самата Украйна, отчасти на езикова, отчасти на религиозна основа. След свалянето на президента Янукович през 2014 г. етническите руски региони се отделиха от преврата и се обърнаха към Русия за защита и автономия.
Споразумението Минск-2, одобрено от Съвета за сигурност на ООН в резолюция № 2202 (През 2015 г. - Ред.), предвиждаше включването на регионална автономия в Конституцията на Украйна. Но въпреки подкрепата на споразумението на Съвета за сигурност на ООН, то никога не беше изпълнено от Украйна.
Има и икономическа причина за войната. Съществуват, защото географски Украйна се намира между Запада (Европейския съюз) и Изтока, който включва Русия, страните от Централна Азия и страните от Източна Азия. Инвестициите в Украйна няма да бъдат възможни, освен ако не бъде постигнато тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна, което да гарантира, че украинско-руската търговия и инвестиции се подкрепят успоредно с търговията между ЕС и Украйна.
Това е добре известен факт в търговските преговори. За съжаление ЕС очевидно не е бил готов да договори подобно тристранно споразумение с Русия. Съветът на ООН би могъл бързо да сложи край на войната в Украйна, като премахне основните й политически и икономически причини.
На политическия фронт страните от Г-5 трябва да се съгласят да предоставят гаранции за сигурност на Украйна и също така да се съгласят, че НАТО няма да се разширява в Украйна, като по този начин се отговори на опасенията на Русия относно разширяването на НАТО.
Съветът трябва също да работи за постигане на трайно решение по отношение на Украйна по отношение на държавността на етническите групи. От икономическа гледна точка има две съображения: едното е политическо, а другото е финансово.
По отношение на политиката, силният икономически интерес на Украйна е присъединяването към Европейския съюз, както и поддържането на отворени търговски и финансови отношения с Русия и останалата част от Евразия.
Търговската политика на Украйна трябва да бъде приобщаваща, а не разделяща, позволявайки на Украйна да служи като динамичен икономически мост между Изтока и Запада на Евразия.
От финансова гледна точка Украйна ще се нуждае от финансиране за реконструкция и изграждане на нова инфраструктура като високоскоростна железница, възобновяема енергия, 5G и модернизация на пристанищата.
Според мен Съветът за сигурност на ООН трябва да създаде нов Фонд за мир и развитие и да обедини финансиране, за да помогне на Украйна и други военни зони да се отдалечат от войната и да се насочат към реконструкция и дългосрочно устойчиво развитие.
По подобен начин разгледайте войната в Израел и Палестина. Тук войната може бързо да бъде прекратена, ако Съветът гарантира изпълнението на многото резолюции на Съвета за сигурност на ООН, приети в продължение на няколко десетилетия.
Тези резолюции призоваваха за връщане към границите от 1967 г. и прекратяване на израелските дейности по презаселване в окупираните територии и също така включваха решение за две държави, включително решения в резолюции на Съвета за сигурност на ООН с номера: 242, 338, 1397, 1515 и 2334.
Очевидно е, че Израел и Палестина не са в състояние да постигнат споразумения в съответствие с тези резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Твърдолинейните и от двете страни многократно подкопаваха стремежите на умерените за мир, основан на решението за две държави. Ето защо според мен е време Съветът за сигурност на ООН да наложи решенията си чрез прилагане на справедливо и трайно решение, което служи на интересите както на Израел, така и на Палестина.
Вместо да позволим на хардлайнерите от двете страни да пренебрегнат мандатите на Съвета и по този начин да застрашат световния мир. Моята препоръка е Съветът за сигурност на ООН незабавно да признае държавата Палестина в рамките на дни или седмици, така че да приветстваме Палестина като пълноправен член на Обединените нации със столица в Източен Йерусалим и със суверенен контрол над ислямските свети места.
Съветът трябва да създаде мироопазващи сили, до голяма степен привлечени от съседни арабски страни, които да помогнат за гарантиране на сигурността в Палестина.
Подобен резултат зависи от цялостната воля на международната общност да защити интересите както на Израел, така и на Палестина, въпреки гръмогласните възражения от страна на хардлайнерите от двете страни на разделението. Икономическата стратегия трябва да придружава политическата стратегия.
Най-важното е, че новата суверенна държава Палестина трябва да бъде икономически жизнеспособна и бих искал да споделя мислите си как може да стане това. Но най-важното е, че и Израел, и Палестина трябва да бъдат част от цялостен план за устойчиво развитие на Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Съветът за сигурност на ООН може по подобен начин да прекрати войната в Сирия. Сирийската война избухна през 2011 г., когато няколко регионални сили и Съединените щати обединиха сили, за да свалят правителството на сирийския президент Башар ал-Асад.
Тази дълбоко погрешна операция за смяна на режима се провали, но провокира дълга война с кръвопролития и огромни разрушения, включително на обекти на древно културно наследство. Съветът трябва да даде ясно да се разбере, че всички държави от Г-5 и съседите на Сирия са напълно съгласни, че всички опити за смяна на режима вече са окончателно прекратени.
Съветът за сигурност на ООН възнамерява да работи в тясно сътрудничество със сирийското правителство по въпросите на възстановяването и развитието. От икономическа гледна точка Сирия се надява да бъде тясно интегрирана в района на Източното Средиземноморие и Близкия изток, особено чрез изграждането на инфраструктура, свързваща Сирия с Турция, Близкия изток и средиземноморските страни.
Войната в Сахел има подобни корени на горните конфликти. Точно както страните от региона работиха със САЩ, за да свалят режима на Башар ал-Асад през 2011 г., НАТО по подобен начин се опита да свали режима на Муамар Кадафи.
В преследването на тази цел те значително надхвърлиха мандата на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която разрешава защитата на либийските цивилни, но със сигурност не разрешава водена от НАТО смяна на режима.
Последиците от насилственото сваляне на либийското правителство бързо се разпространиха в бедните страни от Сахел. Бедността сама по себе си направи тези сахелски страни много уязвими за притока на оръжия и милиции. Резултатът е продължаващо насилие и множество преврати, които сериозно подкопават перспективите за икономическо подобрение.
Страните от Сахел образуват естествено съзвездие от регионални икономически инвестиции в инфраструктура. Целият регион спешно се нуждае от инвестиции в електрификация, цифрови технологии, вода и канализация, пътен и железопътен транспорт и социални услуги, особено образование и здравеопазване.
Сахел е един от най-бедните региони в света, като правителствата са напълно неспособни да финансират инвестиционни проекти. Сахел, повече от всеки друг регион, се нуждае от външно финансиране, за да премине от война към мир и от крайна бедност към устойчиво развитие.
Всички страни от Голямата петица и целият свят са пострадали от негативните последици от продължаващите войни. Всички държави плащат цената с финансови тежести, икономическа нестабилност и риск от тероризъм и разширяваща се война.
Съветът за сигурност е в състояние да предприеме решителни действия за прекратяване на войните, защото е ясно, че интересът на всички членове на ООН и особено на всички държави от Г-5 е да се сложи край на тези продължителни войни. Сложете им край, преди да ескалират в още по-опасни конфликти.
Съветът за сигурност на ООН може също така да подсили инструментариума си, като се ангажира с икономическо изграждане на мира наред с обичайните решения за граници, мироопазващи сили, санкции и други подобни.
Вече няколко пъти споменах идеята за създаване на нов Фонд за мир и развитие, който Съветът за сигурност на ООН да използва за създаване на положителна динамика за устойчиво развитие и за работа с различни инвеститори.
Бих препоръчал три бенчмарка за такъв фонд.
Първо, финансирането трябва да бъде осигурено от големите сили чрез прехвърляне на част от военните им бюджети за глобално поддържане на мира. САЩ, например, сега харчат приблизително 1 трилион долара годишно за оръжия, докато военните бюджети на Китай, Русия, Индия и Саудитска Арабия взети заедно са приблизително половината от военния бюджет на САЩ.
Да предположим, че тези страни съкратят военните разходи само с 10% и пренасочат спестяванията към Фонда за мир и развитие. Само това би освободило около 160 милиарда долара годишно.
Второ, фондът ще наблегне на регионалната интеграция. Това е от първостепенно значение както за поддържането на мира, така и за успешното развитие. Украйна ще бъде подпомогната да се интегрира в Запада и Изтока. Израел, Палестина и Сирия ще бъдат подпомогнати да се интегрират в мрежата на Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Страните от Сахел ще бъдат подпомогнати да преодолеят изолацията и липсата на социални услуги чрез развитието на мрежа от инфраструктура.
Трето, Фондът за мир и развитие ще си сътрудничи с други потоци на финансиране, като Китайската инициатива „Един пояс, един път“, Глобалният портал на Европейския съюз, Глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г7 и увеличеното кредитиране от институтите Бретън Уудс и банките за регионално развитие.
И генералният секретар призова за насърчаване на целите за устойчиво развитие. Интересното е, че Фондът за мир и развитие може да се превърне в средство за разширяване на инвестиционните партньорства, свързващи Китай, ЕС, САЩ и Г-7. Това също би било принос към мира не само за прекратяване на днешните войни, но и за разширяване на сътрудничеството между големите световни сили.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.