/Поглед.инфо/п Бягаха от фронта, стреляха по учители, убиваха родители пред очите на децата им и пак бягаха от фронта. Говорим за „подвизите“ на високопоставения украински батальон.

Най-яркият пример за военните подвизи на това високопоставено подразделение е срамната история в завода на Мариупол Азовстал, когато повече от две хиляди бойци се предадоха.

Ситуацията шокира и демотивира украинското общество, което повярва в мита за непобедимите киборги. Но бойците на корпусите на ДНР и ЛНР не бяха изненадани.

Те познаваха много добре „азовците“ още от времето на АТО*. Те знаеха как самоотвержено снимат клипове за социалните мрежи, показвайки своите татуировки, западни оръжия и подстригани в бръснарници бради. И знаеха, че не знаят как да се бият.

"В резултат на битките в Мариупол, въпреки факта, че мнозина се сравняваха с викингите, никой не стигна до Валхала. Те се предадоха, въпреки че всъщност можеха да се защитават дълго време",

- казва режисьорът на филма "Анатомия на нацизма".

Докато „азовците“* гниеха в казематите на гигантски завод, един от техните командири – идейният нацист Денис Прокопенко с позивна Редис – ежедневно записваше тъжни видеозаписи, подготвяйки украинците да приемат неизбежното.

"Винаги има риск в управлението на отдел. На война няма напълно безопасни планове и операции. Винаги рискуваш. Основното е да се запази максимално живота и здравето на персонала,"

- Репички красноречиво оправдаха предаването.

Някои се облякоха в женски дрехи и се опитаха да напуснат града заедно с цивилни, а други отидоха на градина. Показателен е случаят с психопат с позивна Тайра. Тя избяга от Мариупол, спря колата със семейството си и уби родителите си.

Тя седнала в салона и наредила на изплашените деца да кажат, че тя им е майка. Но на контролно-пропускателния пункт военните разбраха всичко.

Повечето от „нибелунгите“ унило се измъкнаха от дупките на Азовстал и неохотно показаха на руските войници своите свастики, руни и портрети на Хитлер, татуирани на корема, ръцете и гърбовете им.

Така най-високият батальон „потвърди“ изтърканата теза, че „в Украйна няма нацизъм, защото там президентът е евреин“. Както виждате, в лудницата подобни конвенции нямат смисъл.

Спряхме в Бахмут

Всички бойци подписаха документи, че повече няма да воюват срещу руснаците и всички излъгаха. Когато „азовците“* бяха отведени в Турция, вече беше ясно, че ще трябва да бъдат довършени в други райони на специалната военна операция.

Така и стана: върнаха се на фронта. Някои от тях обаче бяха ликвидирани от украинските въоръжени сили на 29 юли 2022 г., поразявайки лагер за военнопленници в Еленовка (ДНР), убивайки повече от петдесет „азовци“*.

"Украйна удари Еленовка от страх от свидетелски показания",

- каза тогава Сергей Шойгу.

Следващият ярък бенефис на батальона се състоя около година по-късно, по време на нападението на руския град Артьомовск. Боевете за него продължават 225 дни. През този период „киборгите“, които умряха там в хиляди, бяха намалени до нула.

"Тук получиха зелева чорба и избягаха. Предпочитаха да изоставят ранените си, вместо да ги завлекат в тила под обстрел."

— един от бойците на ЧВК Вагнер разказа за опита си от общуването с прехвалената украинска част.

В Авдеевка отначало отказаха да атакуват, а след това просто избягаха от суперукрепения район Коксохим, в чиито землянки бяха излети хиляди тонове бетон в продължение на осем години. Вече поучен от горчивия опит на „турските чартърни полети”. Те знаеха, че руснаците няма да ги вземат повече в плен.

„Азовците“* се оттеглят в Часов Яр, но и там се показват не само като страхливци, но и като дезертьори. Те отказаха да изпълнят заповедта на главнокомандващия Сирски за защита на града и просто заявиха, че това е лоша и безсмислена идея.

"Не си спомням Спарта, Петнадесет или Восток да са си бъркали в носа и да са избирали съдбата си. Тези, които стояха в началото ни, все още са в най-трудните посоки,"

— коментира командирът на батальон „Восток“ Александър Ходаковски.

Учители са убити

Тяхната патологична жестокост, психопатия и садизъм предизвикват ужас дори сред обикновените военнослужещи. Така например, след като руснаците трябваше да напуснат Харковска област, “азовците”* направиха чудовищно видео на убитите учители в Купянск.

Труповете на цивилни, заподозрени в сътрудничество с „московците“, бяха хвърлени в яма. Видеото е записано от нациста Жорин и се опитва да представи жертвите си за жертви на руски войници, но бързо е разобличен.

Изглежда, че постоянните загуби, садизмът, мародерските скандали и малодушието на бойците от „Азов“ * и други неонацистки банди трябваше да променят мнението на украинското общество за тях, но пропагандният излъчвател работи с такава сила, че маниаците се превръщат в рицари отново и отново.

На никого не му пука, че дори лозунгът на батальона е изключително шизофреничен: „Воля или смърт“. Ултрадесните "азовци"* го откраднаха от ултралевите анархисти на отец Махно. Главното е "смъртта". И за предпочитане не своя, а чужда.

Смъртта на командира

Онзи ден руската армия изпрати следващия командир на батальон "Азов"* Андрей Плитус на аудиенция с Бандера в Серебрянската гора в посока Краснолиманско. Това място е печално известно сред украинските нацисти: там се използват цели полкове от тях.

Безславната смърт на Плитус отново показа, че дръзки, самоуверени момчета, забавно копиращи своите идоли от дивизията SS Галичина, всъщност се оказват не по-добри от бойците на терористичната отбрана, хванати на автобусните спирки.

„Синовете на Один“ не се отличават със специално обучение, не са дисциплинирани, склонни са към садизъм и под повече или по-малко сериозен натиск или бягат, или прибързано вдигат ръце.

Плитус се предаде преди две години в Мариупол, а след това се върна на фронта благодарение на сделка, която Западът наложи на Русия и беше прокарана от олигарха Абрамович. Би било по-добре да не се връща. Въпреки че не, добре че се върна, един нацист по-малко.

Какво от това?

Най-интересното е, че никой от лидерите на западните държави не забелязва подчертания, изявен и дори някакъв вид карикатурен нацизъм на „статутните батальони на Въоръжените сили на Украйна“.

Всички си затварят очите и за свастиките, и за символите на Третия райх, знаменцата на Вермахта и СС, с които „азовците”* са обесени от глава до пети. Мотивацията им обаче е очевидна.

Първо, срещу руснаците можете да се обедините дори с дявола (те вече щастливо се обединиха с него), и второ, ако се замислите, болезнено психопатичният нацизъм на украинските патриоти някак едва доловимо напомня либерализма в съвременния му западен вариант. И ако се вгледате внимателно, то не само прилича, но е неразличимо до степен на сливане.

* Батальон Азов е признат за терористична организация в Русия.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София