/Поглед.инфо/ Буквално преди дни се проведе заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, на което се събра „каймакът“ на обществото.
Що се отнася до речта на американският лидер Доналд Тръмп, в момента тя достатъчно горещо се обсъжда в много медии, което е разбираемо, защото президентът, както винаги се отличи. Той започна, хвалейки се за успеха на новата администрация, която дойде след Обама.
Политикът заяви, че по време на своето ръководство, т.е. за по-малко от две години, страната е станала по-силна, по-богата и по-сигурна, с което предизвика смях в залата. Това обаче не смути Тръмп и той продължи доклада, като говори за растежа на икономиката, намаляването на безработицата и други успехи.
Вероятно американският президент живее в някаква измислена от него си реалност. След това той, разбира се, започна да си измисля, казвайки, че те „хората не се смееха над мен, те се смееха заедно с мен“, но не му се получи да украси ситуацията
Абсурдно изглеждаше на обществеността и преди всичко на руската заявлението, че благодарение на ВС на САЩ е ликвидиран „кръвожадният убиец, известен като „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия“. Освен това той допълни, че властите на страната продължават да предприемат мерки за прекратяване на финансирането и поддръжката на ислямистите от някои страни. Тук той видимо забрави да уточни, че не става дума за „някакви страни“, а непосредствено за САЩ. А и вече на всички им е понятно, че мирът в Сирия не е в интересите на САЩ, иначе нямаше да има опити за ескалация на конфликта.
Както отбелязаха журналистите от известното издание The National Interest, речта на Тръмп като цяло прилича на такава на диктатор, който не забелязва нищо, освен себе си.
„Речта звучеше така, все едно че бе изнасяна от диктатор, който иска светът да знае защо другите страни не могат да се месят в неговата репресивна вътрешна политика. Тя поразително прилича на политиката на „ненамеса“ на Китай“, отбелязва авторът на статията.
В частност журналистът има предвид фразата на президента, че Щатите няма да показват на останалия свят как да живее, но при това искат другите да уважават техния суверенитет. В това се крие и парадоксът, защото думите на политика са противоположни на неговите действия. Да вземем, например, политиката по отношение на Сирия, Русия и страните от ЕС. Неведнъж той демонстрира и расистки изказвания срещу мигрантите.
Според мен, тази реч се състои от обичайните популистки изказвания. Вместо да съблюдава суверенитета на другите страни и да се придържа към международните споразумения, той даде на обществеността да разбере, че не се интересува от другите, докато това, което се случва, не засегне благосъстоянието на Съединените щати.
По случая искам да дам пример с речта на Путин в ООН преди три години, когато всичко премина на по-високо равнище – силно и премислено, със смисъл и позициониране.
Превод: В.Сергеев