/Поглед.инфо/ Руските десантници пристъпиха към изпълнението на миротворческата си мисия в Република Казахстан. В близко бъдеще към тях ще се присъединят и колегите им от други страни от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), по-специално Армения, Беларус, Таджикистан.
От момента, в който Съветът за колективна сигурност на ОДКБ взе съответното решение, до появата на миротворците в Казахстан мина около половин денонощие.
Ако вчера, 5 януари, премина под знака на ужасяващ по своята бързина срив на ситуацията в републиката и апокалиптичните прогнози на множество експерти, то новият ден промени всичко – и отново зазвуча познатият лайтмотив „Путин отново надигра всички. "
Специалистите в региона тепърва ще дадат квалифицирана оценка на събитията в Казахстан, за да разберат тяхната предистория, характеристики и тънкости. Но дори и без дълбоко познаване на местните реалности, могат да се отбележат няколко ключови момента.
Като цяло събитията отначало се развиват съгласно вече добре познатия сценарий на цветните революции, според многобройните минали примери: хора, докарани до ръба и стремящи се към достоен живот (украинският мем за „дантелените бикини и ЕС“, който вече се превърна в класика беше заменен от местното "искаме да живеем като в Швеция и Норвегия "), излезе на улицата и призова властите към отговорност.
Въпреки това скоростта на ескалацията и светкавичният преход към насилие с завземване на оръжия, атаки срещу критични елементи на инфраструктурата (включително летището и медицинските учреждения) и обезглавяването на служителите на реда, демонстрираха много по-високо ниво на агресия от обикновено в такива ситуации, както и типичната организацията на структури на боевиците.
Това не е просто безобразното плячкосване в сянката на уличните бунтове, макар че от последното също, разбира се, има достатъчно. Думите на казахстанския президент за "терористични банди" ни най-малко не изглеждат преувеличени. И това автоматично повдига въпроса за силите, които ги финансират, обучават и ръководят.
И накрая, невъзможно е да се пренебрегне едно удивително съвпадение: Казахстан избухна и се озова на ръба на краха на държавата няколко дни преди преговорите на Русия с НАТО за гаранции за сигурност и отказа на алианса да се приближижава по-близо до нашите граници.
Като цяло не е изненадващо, че до вечерта на 5 януари масово звучаха мрачни, разочаровани, а в някои случаи и злонамерени гласове, заявяващи, че Русия просто няма с какво да отговори на дестабилизацията на най-важните си партньори, съюзници и съседи.
Но изведнъж стана ясно, че все още има с какво да се отговори. Ефектът беше още по-впечатляващ, защото се оказа, че това е ОДКБ – „мъртвороденото дете“ на постсъветското външнополитическо строителство, както твърдяха мнозина.
Руското ръководство много години се опитва да му вдъхне живот. И процесът сякаш върви, особено напоследък, съживяването и активизирането на организацията станаха забележими. Но ОДКБ все пак предизвиква предимно пренебрежителни или иронични реакции, тъй като в нея виждаха изключително формална, „хартиена“ структура.
Е, сега пред очите на целия свят, ОДКБ получава бойното си кръщение. Това, което се случва, е още по-впечатляващо, тъй като говорим за помощ на най-важната държава в региона, която е изправена пред криза. Криза, която заплашва ни повече, ни по-малко от нейната държавност.
В същото време абсолютно всички постсъветски страни, но особено регионът на Централна Азия, разбира се, не можеха да не „премерят“ върху себе си подобни сценарии. И да не осъзнават ясно и отчетливо, че не са нищо повече от разменна монета в антируския геополитически сценарий. Кукловодите от другата страна нямат нищо против да ги пуснат - и тогава ще останат сами с ада, който се случваше вчера (а на места продължава и днес) по улиците на казахстанските градове.
Но точно сега събитията показват, че Казахстан не е оставен сам с кризата. Да, той сам ще трябва да се справи с основното предизвикателство, но сега до него ще има съюзници, които ще му прикриват гърба, гарантирайки безопасността на стратегическите обекти. Тази врата е отворена и за други страни от региона.
Колективната сигурност в постсъветското пространство изведнъж престана да бъде виртуална концепция, а се превърна в най-практична реалност.
Между другото, на преговорите следващата седмица в Женева и Брюксел нашите партньори от НАТО, трябва да се предполага, също ще бъдат щастливи да чуят това.
Превод: ЕС