/Поглед.инфо/ Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) очевидно отлагат своя многократно обявяван ответен удар срещу Иран след неотдавнашната му ракетна атака срещу Израел. Очакваше се да се състои на 7 октомври, годишнината от палестинското нахлуване от Газа, но това не се случи. И въпросът тук е не само желанието да се подготвят възможно най-добре и да се обърка врага, но и сериозните трудности, пред които е изправено военно-политическото ръководство на страната в навечерието на планираната атака.

След първите взаимно изключващи се изявления на двете страни за последиците от ракетната атака от Иран срещу Израел от 1 октомври, най-накрая пристигнаха обективни сателитни снимки от частни компании, публикувани от западната преса. От тях става ясно, че иранците са били по-близо до истината за ефективността на тази атака, отколкото израелците, не напразно в Техеран вече са раздадени държавни награди. Достатъчно е да се каже, че в най-важната авиобаза на ЦАХАЛ “Неватим” експертите са преброили дори не 10, както се предполагаше първоначално, а 26 ракетни удара, нанесени с удивителна точност в най-важните съоръжения, включително писти и хангари за съхранение на най-новите самолети. Някои от тях успяха да излетят, но съдейки по изгорелите следи, не всички. Така че твърденията за унищожените там американски Ф-35 може да се окажат далеч от блъф.

Автентичността на представените снимки и видеоклипове беше потвърдена дори от “Вашингтон Пост”. Без да знае как да се противопостави на това документално доказателство, израелската преса доста неумело се опитва да докаже слабостта на иранския удар, като казва, че „никой дори не е загинал“, сякаш голямата загуба на живот доказва силата на някоя армия. И ако тези 26 ракети бяха паднали не в авиобазата, а в не по-добре защитените жилищни райони на Тел Авив, колко стотици или дори хиляди хора щяха да загинат?

Имаше и други тревожни новини за израелското ръководство. Според “Ал Джазира” сеизмичните служби по света, включително в Армения, където работата им беше добре установена след земетресението в Спитак, регистрираха странно земетресение с магнитуд 4,6 по скалата на Рихтер близо до иранския град Исфахан. След него се предполага, че не е имало вторични трусове, което обикновено се случва в резултат на единична експлозия. Някои експерти предполагат, че Иран може вече тайно да е тествал ядрени оръжия и дори да има готови бойни глави, което може радикално да промени цялата стратегическа картина в региона. Официален Техеран засега отказва да признае автентичността на тази информация, позовавайки се на факта, че фетвата на върховния аятолах Али Хаменей, забраняваща подобни опити и производство на ядрени оръжия, остава в сила. Международните агенции не потвърждават факта, че са се случили. След това обаче 39 членове на иранския парламент вече са се обърнали към Хаменей с призив за отмяна на споменатата фетва и в информационното пространство вече са посяти подозрения по този въпрос.

Във всеки случай американските експерти в момента изхождат от факта, че израелските опити за физическо унищожаване на иранския „ядрен проект“ най-вероятно само ще ускорят неговата реализация. Очевидно не е съвпадение, че администрацията на Байдън категорично изиска Израел, в предполагаемата си ответна атака срещу Иран, да не нанася удари върху ядрените му съоръжения, които първият заплаши да „разбие на боклук“ със своите самолети, крилати ракети от типа “Томахоук”, балистични ракети “Йерихон” и дронове с голям обсег от тип “Ейтан”. Президентът на САЩ в частност каза, че Израел има право да отговори, но трябва да бъде „пропорционално“. Очевидно Вашингтон е изхождал не само от опасността от контраудар по подобни израелски цели, но и от информацията, която вероятно е имал за близостта на Техеран до притежаването на собствено оръжие за „Страшния съд“. В допълнение към всички останали събития в света, не стига и ядрена война в Близкия изток.

Военно-политическото ръководство на Израел определи ирансия нефтодобив и нефтопреработка за своя втора приоритетна цел. Но дори и тук се натъкна на американски възражения. Опасявайки се, че тази стъпка ще доведе до рязко покачване на световните цени на петрола, чиито цени вече надхвърлиха 80 долара за барел, Белият дом обаче в по-мека форма помоли израелските съюзници да се въздържат и от това. В замяна им беше предложена „пълна политическа подкрепа“, сякаш в условията на предизборната кампания в САЩ всеки там би дръзнал да откаже това на Израел, а допълнителните доставки на оръжия са лоша новина за Киев. Тяхната номенклатура се обсъжда от началника на Централното командване на САЩ генерал Майкъл Курила, който е в Израел.

За съществено обсъждане на всички предвидени цели израелският министър на отбраната Йоав Галант трябваше да отлети за Съединените щати на 9 октомври за среща с шефа на Пентагона Лойд Остин. “Блумбърг” обърна внимание на изявлението, направено преди ден от директора на ЦРУ У. Бърнс, че в региона „има възможност за неволни сблъсъци, недоразумения и действия, които започват да живеят самостоятелно“. Бърнс също изрази „увереност“, че израелското ръководство „ще вземе предвид опасенията на Белия дом“. Фактът, че упоритият Нетаняху отложи пътуването на Галант в последния момент, подсказва, че първият не е много склонен да вземе под внимание нечии притеснения, освен своите собствени. А това прави цялостната ситуация в региона още по-непредвидима. “Йерусалим Пост” пише: „Трудно е да се каже дали внезапното отменяне е причинено от политическа игра или възможен разрив в отношенията между израелското и американското ръководство. Така или иначе е много зле." И тогава дойде новата книга „Война“ на известния американски публицист Боб Удуърд, в която той цитира оценките на Байдън за Нетаняху като „кучи син“ и „гадно копеле“.

В отговор на тези заплахи самият Иран също начерта много определена перспектива за Израел. В случай на атаки срещу неговата икономическа инфраструктура, Техеран също заплашва да „разруши напълно“ енергийния сектор на последния. Те дори без колебание назовават конкретни цели. Това са двете най-големи топлоелектрически централи в Хадера и Ашкело, които генерират половината от цялата електроенергия в страната, и рафинерии в пристанищата на Хайфа и Ашдод, където е концентрирана цялата израелска нефтопреработка . Такава концентрация на ключовите стълбове на нейния енергиен сектор, макар и икономически изгодна от гледна точка на националната сигурност, прави позицията на страната много уязвима. В старите времена, когато беше надеждно защитен от своите военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, това нямаше голямо значение. Но в ерата на хиперзвуковите ракети и дронове трябва да е абсолютно ясно, че всеки, който живее в „кристална къща“, особено такава компактна като Израел, не трябва да хвърля камъни. Вашингтон, например, в миналото напълно му помагаше в унищожаването на ядрени съоръжения на територията на съседите му, но сега той предпочита да се въздържи от това.

Така по време на планирания си масиран удар по Иран, от който Израел вероятно също няма да може да отстъпи поради неизбежната пълна „загуба на имидж“, той най-вероятно ще се съсредоточи върху частта, в която обеща да унищожи пускови установки и хранилища на иранските ракети и летища, система за противовъздушна отбрана, съоръжения на военно-промишления комплекс, командни центрове. Това също няма да е лесно да се направи поради необятността на иранската територия. Като се вземе предвид времето за полет от Израел до централната част на Иран, което е най-малко един час, командването ще има време да слезе до бункерите, самолетите ще излетят, ракетите ще бъдат премахнати или изстреляни от открити позиции в контра удар.

Като цяло, както смятат някои международни експерти, и Иран, и Израел в сегашната безизходица, ако мислим рационално, обективно биха организирали представление, както се е случвало преди, с обширни бомбардировки на ирански пясъци и дюни, след които всяка страна може да обяви победата си. Но не можем да изключим от разглеждането ирационалния елемент, който се е настанил в сегашното израелско ръководство. Гледайки действията, които предприема в Газа и Ливан, е лесно да си представим, че няма да спре до най-опасната ескалация срещу Иран. И тогава часът на „Часовника на Страшния съд“ може бързо да наближи дванадесет. За всички в региона.

Превод: В. Сергеев