/Поглед.инфо/ ООН призна, че Русия е ускорила растежа на икономиката си. И малко страни от Г-20 успяха да постигнат това. Общият износ на Русия също не се промени много, въпреки санкциите. Приходите от нефт и газ растат всеки месец. Рано е обаче да се отпускаме. Какви опасности остават за преодоляване?
ООН призна, че Русия е една от малкото страни от Г-20, чийто икономически растеж се очаква да се ускори през 2023 г. Сред страните от Г-20 икономически растеж все още се очаква само в Бразилия, Китай, Япония и Мексико. Докладът на Конференцията на ООН за търговия и развитие прогнозира ръст от 2,2% и 2% за руския БВП през 2023 г. и 2024 г., съответно.
В същото време общият обем на износа на руски газ и петрол, основният източник на чуждестранна валута на страната, не се е променил много, въпреки западните санкции срещу Русия, наложени от началото на СВО. ООН е изненадана. Така износът на газ е намалял с 32% през 2022 г., но износът на петрол остава до голяма степен стабилен при 3 милиона барела на ден. А петролът представлява 75% от целия енергиен износ. Всъщност Русия пренасочи потоците от ЕС и САЩ към Индия и Китай.
Западът обаче успя да постигне спад в руските приходи от износ: най-малко през първата половина на 2023 г. те са намалели с 47%, изчислява ООН. Русия обаче отговори, като намали производството и износа заедно със саудитците в рамките на ОПЕК+ и цените се повишиха. „Дали това ще доведе до желания резултат, предстои да видим“, се казва в доклада на ООН.
„Делът на руския петрол и петролни продукти на световния пазар е твърде висок, за да бъде изолиран, без да шокира останалия свят. Въздействието на санкциите - таван на цените на петрола и ограничения върху износа на технологични продукти за Русия - досега не беше критично, тъй като руската икономика се адаптира главно към тези ограничения чрез пренасочване на външната търговия и финансовите потоци през трети страни“, казва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализ на ФГ "Финам".
Икономистът отбелязва, че ръстът на вътрешното търсене се оказва много по-силен от прогнозите - потреблението на домакинствата и инвестициите нарастват бързо. „Вътрешното търсене се възстанови до нивото от четвъртото тримесечие на 2021 г. Това беше постигнато до голяма степен чрез мащабни държавни разходи, бюджетни плащания към населението, програми за преференциално кредитиране и бързо възстановяване на вноса“, отбелязва Беленкая.
„Нито една от страните от ОПЕК+ не показа отрицателна икономическа динамика. А фактът, че цените на петрола се повишиха, само засилва позициите на Русия. Обратът се оказа „правилен“ както за Русия, така и за Китай и Индия, които получиха големи количества евтин петрол. Наред с рекордите за внос на петрол и газ, китайският и индийският пазар актуализираха рекордите си за производство на автомобили. В Русия се извършва безпрецедентна оптимизация на ресурсите. В допълнение към приходите от нефт и газ се увеличиха приходите от износ на зърно. Прехвърлянето на разплащанията в национални валути с растящите икономики на страните от БРИКС също укрепи Русия“, казва Александър Тимофеев, доцент в катедрата по информатика на Руския икономически университет „Плеханов“.
Данните на Министерството на финансите показват, че след покачването на цената на руския петрол приходите на Русия от нефт и газ започват да растат. Дори обемите на износа нараснаха до средно 3,3 милиона барела петрол на ден през последния месец. Цената на руския сорт „Урал“ се повиши над 80 долара за барел, което означава, че ценовият таван на страните от Г-7 от 60 долара за барел отдавна е преодолян.
През септември приходите от петрол и газ на Руската федерация възлизат на 739,9 милиарда рубли, което е с 15,12% повече от август. Допълнителните приходи в бюджета за нефт и газ през септември възлизат на почти 280 милиарда рубли. През октомври Министерството на финансите очаква бюджетът да получи почти двойно повече допълнителни приходи от петрол и газ – 513,48 милиарда рубли. От тях почти 400 милиарда рубли се планира да бъдат изразходвани за закупуване на злато и чуждестранна валута.
Въпреки това е твърде рано да се отпускаме и да почиваме на лаврите на Русия, тъй като проблемите и рисковете за икономиката остават.
„Икономическият растеж е свързан до голяма степен с фискалните стимули и увеличените държавни разходи, така че опитите за тяхното намаляване, започващи през втората половина на 2023 г., ще ограничат растежа. Освен това забавеният ефект от фискалните стимули е повишената инфлация и отчасти нейното влияние върху девалвацията, което също ще ограничи реалния растеж. Най-малкото поради необходимостта от затягане на паричната политика. По-дълъг от очаквания период на паричната политика на Централната банка ще бъде основната причина за намаляване на прогнозата за икономически растеж през 2024 г. от 0,5–2,5% на 0,5–1,5%, а през 2025 г. от 1,5–2,5% на 1–2 %“, предупреждава Евгений Миронюк, експерт по фондовия пазар.
Централната банка трябва да се бори с отслабването на рублата и растящата инфлация чрез повишаване на лихвите. „Русия беше принудена да премине в търговията от твърди валути (долар и евро) към валутите на приятелски страни и рубли. Делът на рублата в износа се увеличи от 13% през февруари 2022 г. до 42% към средата на тази година, но делът на рублата във вноса остава почти непроменен - около 30%. В резултат на това твърдата валута, получена в Русия, едва ли е достатъчна за плащане на вноса и търсенето от страна на населението, бизнеса и оттеглящите нерезиденти, което оказва натиск върху обменния курс на рублата и влияе отрицателно на инфлацията и покупателната способност на доходите в рубли и спестяванията на населението“, казва Миронюк.
Печалбите от износ също са изложени на риск, тъй като цените на петрола могат да донесат изненади тази година. Търсенето на петрол може да отслабне през четвъртото тримесечие, което ще доведе до по-ниски цени. Оксана Лукичева, анализатор, отбелязва няколко причини за спада в потреблението на петрол. Първо, четвъртото тримесечие е традиционно слабо по отношение на търсенето на петрол и тази година няма да бъде изключение. Второ, високите цени оказват негативно влияние върху търсенето на горива, което вече се вижда. Трето, високият сезон на шофиране в Северното полукълбо приключи и есенният сезон за поддръжка на рафинериите започна.
И накрая, Китай може да намали потреблението на енергия, който е най-големият потребител в света. „Китай осъзна натрупаното търсене по време на пандемията. Освен това има подозрение, че Китай е спрял формирането на стратегически резерв след покачването на цените през юли-август, а китайските преработватели са намалили вноса, покривайки нуждите от резерви. През септември Китай намали вноса на петрол със 7,7% (данни от китайските митници)“, отбелязва Лукичева.
Според нея всички тези фактори могат да доведат до факта, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. световното потребление на петрол ще намалее с 600 хиляди барела на ден. И това е отрицателен момент за цените.
Това обяснява решението на ОПЕК+ на срещата на 4 октомври да запази производствените ограничения - те се опасяват от спад в търсенето на петрол. Русия и Саудитска Арабия потвърдиха своите ограничения и, ако е необходимо, могат допълнително да увеличат размера на производството и съкращенията на износа през ноември.
„Ситуацията в света се развива бързо, рисковете от рецесия стават все по-очевидни и балансът на петролния пазар може да изисква корекция“, предупреждава Лукичева. Цената на петрола вече падна от 91 на 89 долара за барел и може да продължи да пада до 85-86 долара за барел, ако търсенето спадне още повече, заключва експертът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?