/Поглед.инфо/ Необичайно високата инфлация стана важна характеристика на икономическия живот на повечето страни по света миналата година. Основната причина за това беше наречено аномалното покачване на цените на енергията и храните на световните пазари. Повишаването на основните (базови) лихви на централните банки стана основно средство за борба с инфлацията.

Тонът беше зададен от Фед, ЕЦБ, Bank of England и няколко други. От 16 март до 15 декември 2022 г. Федералният резерв на САЩ повиши основната лихва общо седем пъти - от 0-0,25 до 4,25-4,50%. Миналата година ЕЦБ имаше четири повишения, основната лихва се повиши от 0 до 2,50%. Bank of England имаше цели осем увеличения, в резултат на което основната лихва се повиши от 0,25 на 3,50%.

А на 1-2 февруари Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ и Bank of England отново повишиха основните лихви.

Централната банка на Англия повиши основната си лихва с 50 базисни пункта до 4,0%. За последно то беше на толкова високо ниво в края на 2008 г.

ЕЦБ също повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 3,0%. За последно тя беше на това ниво също в края на 2008 г. Лихвите по краткосрочните кредити и депозити бяха увеличени със същата сума, те станаха равни на 3,25% и 2,5% съответно. Решението за новите ставки в еврозоната влиза в сила на 8 февруари. „ Управителният съвет ще следва курс на значителни увеличения на лихвените проценти с устойчиви темпове... за да гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно към средносрочната си цел от 2% “, казаха от ЕЦБ.

В изявлението на ЕЦБ също така се казва, че се планира да се намали балансът на активите, закупени по програмата APP (Програма за закупуване на активи ), започвайки от март 2023 г. Отбелязва се, че до края на второто тримесечие на 2023 г. намалението на баланса ще бъде средно с 15 милиарда евро на месец.

Накрая Фед повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,5-4,75% годишно. Това е най-високото ниво от 2007 г. Увеличението през февруари се оказва скромно спрямо предходните пет. През декември Фед повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта след четири последователни увеличения от по 75 базисни пункта всяко. Федералният резерв на САЩ обясни, че последното увеличение е ограничено само до една стандартна степен (25 базисни точки), тъй като е постигнат напредък в борбата с инфлацията. В края на декември ръстът на индекса на потребителските цени намалява от 7.1% на 6.5% на годишна база.

Между другото, от 1 февруари 2023 г. се промени методологията за изчисляване на индекса на потребителските цени (CPI). Теглото на конкретен продукт в индекса се определя въз основа на средствата, изразходвани за този продукт, оценени по време на изследването на потребителските разходи. Сега теглото на стоките се изчислява на базата на двугодишен период, а от 1 февруари ще се използват данни само за една година.

Така изчисляването на теглото на стоките за определяне на стойността на инфлацията през 2022 г. се основава на цените от 2019 г. и 2020 г., но тази година ще се основава единствено на цените от 2021 г. По мнението на американските експерти това ще позволи донякъде да се разкраси ситуацията с инфлацията.

Шефът на Фед Джеръм Пауъл каза пред репортери, че повишаването на лихвите "още няколко пъти" би било подходящо, тъй като инфлацията остава висока въпреки лекия спад. Той обаче призна, че икономиката на САЩ се е забавила значително през последната година и че има признаци на рецесия.

И за да се предотврати рецесията, трябва спешно да се вдигне таванът на държавния дълг. На 19 януари държавният дълг достигна тавана - 31,4 трилиона долара.Отлагането на въпроса за повишаване на тавана (този въпрос се решава от Конгреса на САЩ) лишава правителството от възможността да увеличи разходите.

Удивителен момент: Централната банка на САЩ иска да си измие ръцете си, прехвърляйки отговорността за рецесията върху правителството.

Федералният резерв продължава да настоява, че е необходимо да продължи повишаването на основната лихва, докато инфлацията спадне до 2%. Редица експерти казват, че на следващото заседание на 22 март Фед вероятно ще повиши основната лихва с още 25 базисни пункта, като я доведе до 5%.

И че цикълът на затягане на паричната политика може да бъде завършен на този етап. Основният лихвен процент може да се задържи на лентата от 5% за около половин година, а към края на тази година може да се случи първото намаление на лихвения процент. Такъв сценарий може да се нарече оптимистичен. Има обаче и други сценарии.

По мнението на някои експерти, Jerome Powell & Co. се опитват да играят фина игра: да потиснат инфлацията с лека, управляема рецесия. Всяка рецесия неизбежно води до намаляване на търсенето на стоки и услуги и последващо намаляване на цените. И Jerome Powell & Co. към това се стремят. Въпреки това, ако Фед наистина играе тази игра, тогава това е лудост: това е като да гасиш пожар, заливайки го с бензин.

Някои експерти смятат, че Фед са наляли бензина, още когато рецесията започна. Дори има мнение, че някой има нужда от криза в Америка и колкото по-дълбока е тя, толкова по-добре. А Джеръм Пауъл е просто марионетка, изпълняваща командите, подавани зад кулисите. И може би през 2023 г. кризата ще унищожи съществуващата доларова система, която ще бъде заменена от цифрова доларова система.

Нека подчертая, че в действията на централните банки на редица западни страни може да се види координацията на действията в областта на основните лихви. Ставките са в доста тесен диапазон от 3 до 5%. Ето основните лихви за днес на централните банки на редица западни страни (%): Австралия - 3.10; Канада - 4,50; Нова Зеландия - 3.50.

В страните от БРИКС основните проценти са значително по-високи (%): Бразилия - 13,75; Руска федерация - 7,50; Южна Африка - 7,25; Индия - 6,25. Само Китайската Народна банка има ключов процент на нивото на водещите централни банки на Запада, той е равен на 3,65%.

Въпреки това има няколко страни, чиито централни банки имат основни лихви под 3%. Това са Централната банка на Швеция (2,50%), Дания (1,90%), Швейцария (1,00%). През последното десетилетие имаше няколко централни банки с отрицателни основни лихвени проценти. Например централната банка на Швеция и Швейцария. Те обаче направиха и редица последователни увеличения, влизайки в положителната зона. Днес единствената централна банка, останала в отрицателната зона, е Централната банка на Япония (ключова лихва минус 0,10%).

До 24 февруари миналата година финансовите анализатори в Русия следяха отблизо промените в основните лихвени проценти на водещите централни банки на Запада, особено на Федералния резерв на САЩ, с навлизането на руски компании и банки на световните финансови пазари, конюнктурата на които е силно зависима по ключови лихви.

Днес подобно излизане е значително ограничено, но известно влияние на политиката на основните лихвени проценти, провеждана от западните централни банки върху руската икономика, остава. Увеличаването на основния процент от Федералния резерв може да предизвика рецесия в американската, а след това и в световната икономика. Такава рецесия може да доведе до спад в цените на много стоки на световния пазар. Включително цените на петрола, природния газ, суровините, храните и други стоки, изнасяни от Русия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?