/Поглед.инфо/ Трябва да се подчертае, че класовите противоречия от социалния и икономическия живот на обществото не са изчезнали. В свят, в който живеят имащите и нямащите, конфликтът между двете групи ще остане и ще определи всички други конфликти. Но на преден план в съвременния свят не е спорът между социализъм и капитализъм, а спорът между две версии на капитализма, едната от които се нарича „глобализъм“, а другата - „протекционизъм“.
Именно около тези два полюса сега ще се състои групиране на силите на привържениците на определена концепция. Както привържениците на глобализма, така и привържениците на протекционизма са започнали да формират армиите си за подкрепа, които включват както леви, така и десни сили. На страната на глобалистите са левите троцкисти и десни либерали, на страната на протекционистите са левите сталинисти и десни монархисти.
Между тях има малък слой умерени консервативни либерали, които тичат между окопите и все още не са си решили местоположението. По някои въпроси те са с глобалистите, по други - с протекционистите. Това е дебатът за справедливата организация на капитализма, а не за замяната на капитализма с комунизма.
Съюзът на розовите, клонящи към социалдемокрацията комунисти на Зюганов и Грудинин със социалдемократите, клонящи към десния либерализъм на Бабкин и десния монархист Стрелков, в който са влезли и имперците-държавници на Квачков и Калашников-Кучеренко, тяхното идейно родство с ляво-консервативните членове на „Изборски клуб“ и ляво-центристкият Стариков – тази пъстра коалиция се формира в отговор на консолидацията и настъплението на дясно-либералните радикали и дясно-центристки министри-капиталисти от настоящето правителство.
Това е ситуационен съюз, тактически и реактивен по отношение на заплахата от либералния реванш от глобалистически характер, който се стреми да постави Русия по пътищата на световния глобализъм. Следователно, назряващата промяна на властта не е с характера на революция, която променя икономическата система, а прави значителни корекции в системата, която вече съществува на базата на многоструктурна икономика и регулиран от държавата пазар.
Цялата борба е между привърженици на предимно отворена или предимно затворена пазарна икономическа система и произтичащата от това политическа система.
Глобалната тенденция е нарастването на протекционистките тенденции, които са качествена трансформация на капитализма, който е изчерпал количествените форми на екстензивен растеж чрез разширяване на пазарите. Пазарите са изтощени и сега се води борба за власт в държавата, която трябва да регулира прехода към висококачествен, интензивен капитализъм и да определи позициите, заети от новите бенефициенти на системата, тоест новата управляваща класа.
Нова, защото идва глобално преразпределение на структурата и средствата за въздействие върху обществото и икономиката: ограничаването на банковата и финансовата класа и формирането на държавно-производствения и преразпределителния имот, като се използват социалистически мерки за контрол на сферата на финансите и паричното обращение.
В нововъзникващата система финансистите ще загубят господстващото си положение и ще се прехвърлят в статуса на чиновници под контрола на държавата (служители по сигурността) и производствения капитал, влияещ върху нея. Това е отмъщението на производителния капитал над финансовия капитал. Ясно е, че извличането на глобалната сила от финансовите кланове, които са се развивали през векове, е дългосрочна и трудна задача, но другият път е изчерпан, тъй като глобалната финансова система вече не осигурява развитие и води до смъртта на човешката цивилизация.
Отстъплението на финансистите ще продължи цял век и в края ще доведе до тяхното изтласкване към периферията, където те ще получат опора, но по същество ще загубят силовите си позиции. Наличието на частна собственост не може напълно да елиминира частното банкиране, но може значително да преразпредели ресурса от финансистите към индустриалците чрез тяхното влияние върху длъжностните лица и политиката. Това е консолидиране на сили в навечерието на предстоящата борба за такова преразпределение, което се случва пред очите ни.
В следващите години ще има идеологическа и организационна формализация на лагера, противопоставящ се на либералите, и ще започне номинацията на неговите фронтови лица - лидери, които формират националните изисквания на държавата за ограничаване на глобалистическите финансово-либерални сили. След това тези сили ще влязат в решителна битка за това какво ще бъде началото на века и как ще бъде уреден преходът от остаряла структура към нова.
Глобализмът и протекционизмът като феномен ще останат, но разпределението на акцентите между тях ще бъде направено по нов начин. За правото на задаване на тези акценти започна ожесточена борба, която сега наблюдаваме навсякъде, от отдалечените провинции до големите световни центрове. На световната карта ще бъдат очертани нови граници, които ще отразяват не границите на различни държави, а разположението на две враждуващи армии: територии, завладени от протекционисти, и плацдарми, на които глобалистите са се укрепили.
Зад всички конфронтации в света човек трябва да може да види точно това съдържание. В тази конфронтация ние сме наборници, мобилизирани от една или друга сила. Този път никой няма да може да остане настрана.
Превод: В.Сергеев