/Поглед.инфо/ В Москва се провеждат преговори между Никол Пашинян и Илхам Алиев. Може би това ще сложи край на 30-годишния конфликт. Ще подпишат ли Армения и Азербайджан мирно споразумение?
Арменски гамбит
Премиерът Никол Пашинян изрази готовност да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан, ако Баку гарантира правата и сигурността на жителите на региона, а също така признае на реципрочна основа териториалната цялост на Армения в границите от съветската епоха.
В този случай площта на Армения ще стане 29,8 хиляди квадратни километра, а на Азербайджан - 86,6 хиляди. По-специално това означава връщането на седем азербайджански анклава в Араратския и Тавушския регион в замяна на село Арцвашен, превзето през 1992 г. За Ереван този въпрос е много болезнен, защото там има пътища към Иран и Грузия. Пашинян обаче е съгласен да признае сегашното статукво.
Той не изключва на 25 май в Москва да подпише споразумение за деблокиране на транспортните комуникации с Азербайджан. След това на срещата на високо равнище на Европейската общност в Кишинев страните могат да сключат мирен договор.
Арменската опозиция прие предположението на премиера за свършен факт. Те са убедени, че това ще сложи край на борбата на Нагорни Карабах за независимост от Азербайджан. Представители на Ереван и Баку вече се срещнаха във Вашингтон, Москва и Брюксел, което означава, че всички посредници са съгласни с поставените условия.
„Всъщност през последните дни министър-председателят публикува пътна карта за предаването на Нагорни Карабах и Армения, а също така очерта крайните срокове“, коментира Ишхан Сагателян, депутат от партията „Айастан“. Според него на защитниците на самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах (НКР) им остават само пет-шест месеца, за да обърнат ситуацията в своя полза. Хайк Мамиджанян, депутат от фракцията "Имам честта", призова за общонационални протести. Бившите президенти на НКР Аркадий Гукасян и Бако Саакян увериха, че Степанакерт никога няма да се съгласи с това, което предлага Пашинян.
Азербайджанският подход
Азербайджанският център за социални изследвания проведе анкета: 77,3% от анкетираните подкрепиха мирния договор с Армения, 20,6% са за продължаване на конфронтацията, а 2,1% се затрудняват да отговорят.
Илхам Алиев каза, че въпреки дългогодишната "окупация" на Карабах мирен договор със сигурност ще бъде подписан. Но не уточни кога точно. В същото време на 23 май той каза на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ Маргарета Седерфелт, че не само е първият, който е предложил прекратяване на конфликта, но и е изложил идеята за създаване на интеграционен модел за Южен Кавказ. В негови рамки Армения, Азербайджан и Грузия биха могли да се развиват заедно.
В същото време Баку категорично възразява срещу опитите на Ереван да покани международна наблюдателна мисия в Нагорни Карабах и да премахне контролно-пропускателния пункт в Лачинския коридор, единственият път, свързващ Армения със Степанакерт. „Призоваваме да се въздържате от опасна риторика, която е в ущърб на гарантирането на мира и сигурността в региона, както и да изпълнявате поетите задължения, вместо да се продължавате с неоснователно да обвинявате Азербайджан и да отвличате вниманието на международната общност“, каза дипломатическото ведомство.
Московски дебют
На 19 май външните министри Арарат Мирзоян и Джейхун Байрамов се срещнаха в Москва. Беше обсъден проектодокументът "За мира и изграждането на междудържавни споразумения", като се проведе "конструктивен обмен на мнения". Коментирайки предстоящата среща на върха, Дмитрий Песков, говорител Кремъл, отбеляза, че Москва би искала да получи резултат, но "времето ще покаже" доколко е възможно.
Главният научен сътрудник на Кавказкия сектор на ИМЕМО на РАН Александър Крилов смята, че пробив няма да има. "Страните в конфликта имат зад гърба си 30 години безплодни преговори. Напоследък не се е случило нищо принципно ново. За да се подпише мирно споразумение, най-малкото трябва да спрат престрелките по границата", подчерта експертът.
Според него дори желанието на Пашинян да признае Карабах за част от Азербайджан не приближава решението на проблема. „На първо място Степанакерт трябва да се съгласи с това. Ако говорим за едностранния отказ на Армения от покровителство, възниква въпросът какво ги очаква арменците от Карабах? Те не искат да преминат към Азербайджан, а руските миротворци може да го напуснат през 2025 г. Не изключвам драматични събития“, предупреждава Крилов.
Кавказка дума
Наистина, все още не се забелязва дали Ереван има ясен план за Карабах. Въпреки това арменският политически анализатор Аршалуис Мгдесян смята, че страните са способни да направят решителна крачка към мира. "Сега те са доста близо до подписването на споразумение за деблокиране на комуникациите. Важен етап е контролно-пропускателният пункт в Лачинския коридор. Тъй като Баку поиска равен статут на този път и Зангезурския коридор, Ереван получи пълното право да създаде контролно-пропускателни пунктове на път към Нахичеван“, твърди експертът.
Пашинян признава териториалната цялост на Азербайджан и очаква същото от Алиев. Така че мирният договор е реален. Проблемите в двустранните отношения обаче няма да изчезнат в никакъв случай, уточнява Мгдесян.
Азербайджанският политолог Илгар Велизаде също смята, че е време да се премине от думи към дела. Трябва да се започне с разблокирането на транспортните комуникации - всички са заинтересовани от това, включително Русия, която увеличава стокообмена с Турция. „Тази тема беше една от основните на срещата на 19 май. Вероятно държавните глави летят за Москва, за да одобрят решенията, разработени по-рано“, предполага експертът.
Като цяло събеседниците не се съмняват, че преговорите ще бъдат полезни. В крайна сметка, следвайки пътя на дипломацията, страните в конфликта ще могат да се върнат към предкризисните отношения.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?