/Поглед.инфо/ Поради провала на преговорите в рамките на ОПЕК + световните цени на черното злато паднаха. И това се смята за голям удар за американските производители на шистов петрол. Доходността на добив на шистов нефт в САЩ, според най-благоприятните оценки, започва от 45 долара за барел. В същото време производственият процес не трябва да спира - иначе сбогом на печалбите, инвестициите, евтините кредити...

Още сега американските енергийни компании имат огромни дългове за няколко години напред, а Администрация за енергийна информация на САЩ (EIA) след срива на глобалния нефтен пазар понижи прогнозата си за добивите в Америка за 2020 и 2021 г.

Поредицата от фалити вероятно не могат да бъдат избегнати, но не всичко с американските шисти е толкова лошо, колкото се смята.

Първо, много от шистовите находища в Америка днес се контролират от големи петролни компании, чиито финансови възможности трябва да им позволят да оцелеят в период на ниски цени.

Второ, през 2014 г. цените на петрола също паднаха и стотици американски производители на шистов петрол обявиха фалит, но в крайна сметка много от тях се преструктурираха и отново влязоха на пазара, имайки много по-малък дълг.

Трето, американските петролни компании могат да разчитат на подкрепа от властите. От една страна, президентът Доналд Тръмп потрива ръцете си, доволен, че бизнесът, свързан с политическите му опоненти, има сериозни проблеми, а горивото за потенциалните му избиратели ще стане по-евтино. От друга страна, както пишат американските медии, в резултат на "петролния армагедон" мнозина ще загубят работата си и това не се вписва в плановете на президента, който се кандидатира за втори мандат. Следователно, администрацията на Тръмп може да очаква доста категорични стъпки за смекчаване на националната криза в областта на производството на шистов петрол.

И накрая, цената на петрола отдавна зависи не толкова от съотношението на търсенето и предлагането на физическите суровини на пазара, колкото от количеството на така наречения хартиен петрол (борсова търговия), а в тази област няма равни на американските финансисти (спекуланти). Цената на черното злато е регулирана. „Сред капитаните и навигаторите на икономическия живот, пише Николай Стариков в книгата „Шерше ла нефт”*, изобщо няма „пазарност“. Но има строго планиране, назначаването на правилната цена. Тоест цената може да се регулира, а понякога и много сериозно. В тези случаи обикновено се търси повод за паника, изкуствено създадена в цялата страна - голям износител на нефт. Вариантите са повече от достатъчни, ако поставите на масата списък на основните световни производители на петрол.

Няколко сценария, например. Всички си спомнят историята на ракетните атаки срещу петролните съоръжения в Саудитска Арабия или от Иран, или от йеменските бунтовници (уж), за които кралството по някаква причина не е било защитено от „най-добрата американска противовъздушна отбрана в света“. Или може би не е трябвало да защитава саудитците, така че производството на петрол да намалее? Или по време на последните арести в Саудитска Арабия, както писаха медиите, евентуален съюзник на Тръмп Мохамед бин Салман "е прочистил" онези, които подкрепиха противници на собственика на Белия дом и веднага се измъкна от сделката с Русия.

Да продължим напред. Припомнете си нападението срещу танкери в Оманския залив, в което американците обвиняват и Техеран. В самия Иран Съединените щати имат ограничени възможности и след подобни морски провокации веднага започват разговори за война с Ислямската република и/или затварянето на Ормузския проток (което веднага вдига рязко цените на петрола). В Сирия за подхващането на подобни разговори е достатъчно да се бомбардират позициите на иранците или иранските подчинени.

А освен това Ирак с неговите колосални запаси от нефт. Там, под прикритието на хаоса, който стана ежедневие, американците могат да провеждат почти всяка операция в интерес на техните петролни корпорации.

И накрая, ако говорим за петрола в Близкия изток, винаги могат да започнат „народни вълнения“ с перспективата за смяна на властта в ОАЕ, Катар или Кувейт. В този район на Персийския залив, където в малък район са разположени 50% от световните запаси петрол , е постигната най-висока плътност на американските военни бази.

Или Африка. В Либия след свалянето и убийството на Муамар Кадафи положението е още по-лошо, отколкото в Ирак. А в богатата на петрол Нигерия винаги можете да се сключи договор с бойците от “Боко Харам” за организиране на терористична атака в някоя голяма рафинерия.

По отношение на износа на петрол от Венецуела САЩ вече са блокирали почти всичко, което може да бъде блокирано, но дори и там опитомената опозиция може да бъде замесена в организирането на „петролна“ провокация. Вариантите, повтаряме, са повече от достатъчни.

И ако фалитите на някои петролни компании в САЩ не помогнат на грандовете да избегнат загуби, мащабна международна провокация ще помогне да се запазят доходите на американския шистов сектор, който ще "регулира" цената на черното злато. И така, ще чакаме, нали?

* Стариков Н.В. Шерше ля нефть. Почему мы платим дань Америке? М.: «Эксмо», 2019. – с.55.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели