/Поглед.инфо/ Отдавна се прогнозира, че преговорите, свързани с проблема „2020 г.“ (изтичането на договора за транзита на газ през Украйна на 31 декември 2019 г.), ще бъдат бавни и ще се ускорят само до тази дата. Това се случва сега.

На 25 ноември се проведе телефонен разговор между президентите на Русия и Украйна. Разговорът беше основно около въпроса с газа. А на 28 ноември представителите на Украйна и Русия проведоха преговори във Виена за „сътрудничество в газовия сектор“ - първите двустранни преговори от 2014 г.! Преди това страните се срещаха само в присъствието на представители на Европейската комисия. Според пресслужбата на Министерството на енергетиката на Русия, те са се договорили да засилят "съвместната работа в двустранен формат в следващите дни". В разговорите участваха министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак, ръководителят на "Газпром" Алексей Милер, министърът на енергетиката на Украйна Алексей Оржел, ръководители на "Нафтогаз" и оператора на газотранспортната система на Украйна.

Има известен напредък. Експертите говориха за промените в украинската позиция в началото на миналата седмица, когато „Газпром“ получи отговор от "Нафтогаз" на предложенията си. Съдържанието на отговора не беше обявено, но може да се съди по коментара на един от лидерите на "Нафтогаз" Юрий Витренко във „Фейсбук“. Коментарът бе издържан в победоносен тон, но следва да се счита за ключова фраза следното: „Украинската страна е доволна от възможността за транзитно споразумение, предложена от председателя на Европейската комисия Марош Шефчович ... Ако „Газпром“ не успее да сключи дългосрочен транзитен договор, тогава този вариант все пак трябва да съответства на украинското законодателство и европейските норми“.

Ние отхвърляме пропагандния завой, „ако Газпром не успее“. От думите на Витренко следва, че "Нафтогаз" е готов да сключи споразумение за транзит на газ от Руската федерация за една година. По-рано „Нафтогаз“ настояваше да се подпише само дългосрочен договор за 10-15 години. Русия не се нуждае от това. Достатъчно е тя да подпише договор за година, защото на 8 януари Путин и Ердоган ще открият газопровода „Турски поток“ в Истанбул, а след това и газопроводът „Северен поток-2“ ще влезе в експлоатация.

Преди това "Нафтогаз" се съпротивляваше на отписване на правни искове, докато "Газпром" постави условие за подписване на нов договор за обезсилване на всички взаимни съдебни искове. Става дума за 2,6 милиарда долара, които Стокхолмският арбитраж събра от „Газпром“ с политически мотивираното си решение. Сега Витренко каза, че Киев е готов да получи дълг от „Газпром“ по арбитражното решение в Стокхолм в размер на около 3 милиарда долара (2,6 милиарда плюс неустойки) не само в пари, но и в доставката на руски газ за Украйна при сключване на директен договор, което, между другото, „Газпром“ също многократно е предлагал (и с отстъпка). Сключването на пряк договор беше включено и в предложенията на ЕС, посочени от Витренко.

Въпросът за съдебните искове е доста сложен, но обезсилването на исковете дава шанс за взаимно приемливо решение. Тогава уреждането на съдебните спорове ще бъде включено в цената на газа за Украйна, включително 20% отстъпка, предлагана от „Газпром“.

Вече отпадна вариантът, според който от 1 януари може да се извърши транзит на газ чрез търгове за зареждане на свободни мощности, които Украйна е длъжна да извърши в съответствие със задълженията си за присъединяване към правилата на европейския пазар на газ. В Киев нямат време преди 1 януари да извършат всички законови процедури, свързани със създаването на нов оператор на газопреносни мрежи и организирането на търгове.

Киев обаче се нуждае от „красив“ изход от ситуацията. Правните дългове на "Газпром" са мираж, а победата на "Нафтогаз" в Стокхолмския арбитраж се дължи на "солидарността с Украйна", която у европейците не е толкова силна, че да изоставят руския газ за това. „Газпром“ е готов за финансови разходи, свързани с прекъсването на доставките на газ за Европа за година или две, докато тръбопроводите достигнат пълен капацитет, заобикаляйки Украйна.

Украйна, отключила нова газова война, рискува да остане без газ. И ако схемата за търг сработи, „Газпром“ изобщо няма да има причина да се стреми към договор за директни доставки в Украйна. Ако „Нафтогаз“ продължава да иска удовлетворяване на исканията си в европейските съдилища, към Унгария и Словакия може да потече точно толкова газ, колкото им е нужно за собствените потребности, но нищо повече.

Като цяло в интерес на Украйна е да се споразумеят за всичко сега. Това веднага ще даде осезаеми отстъпки в цената на закупения газ. За украинските власти обаче политическата обвивка е по-важна от икономическото съдържание. В допълнение, задграничните партньори изглежда са готови да помогнат на Зеленски да си спаси реномето.

Решението ще трябва да бъде взето на ниво политически лидери, а не на бизнес субекти. Може би на срещата на „Нормандската четворка“ в Париж на 9 декември. Рано е да се каже, че проблемът е на практика решен и остават само техническите подробности. Първо, „техническите подробности“ (цена на газа, транзитни разходи, обеми на доставка) са доста сложни. Второ, няма гаранция, че Зеленски отново няма да се натъкне на националните патриоти, които да го атакуват, призовавайки го да не се меси в газовия бизнес, от който не разбира нищо, а да се довери на „професионалисти“, като ръководителя на „Нафтогаз" Коболев.

Коболев и целият блок „Деца на Сорос“ в киевските власти, включващ премиера Гончарук, трябва да се разглеждат като ориентирана към САЩ страна от газовата война. Доброто отношение на американската администрация към директора на "Нафтогаз" не се крие. Очакваната поява на тази страна на сцената е по-сериозен фактор от появата на уличните радикали и парламентарните „патриоти“, а въпросът „Как руският газ ще отиде в Европа след 31 декември 2019 г.?“ запазва своето значение.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели