/Поглед.инфо/ Първият тур на президентските избори в Турция завърши многозначително: от една страна, Реджеп Ердоган спечели, от друга страна скоро предстои вторият, решаващ тур на гласуването. Защо победата на настоящия лидер на Република Турция е необходима на Русия и какво ще направи Западът, за да предотврати тази победа?
На 14 май в Турция се проведоха общонационални парламентарни избори, както и първия тур на гласуването за президентските избори.
С парламентарните вече всичко е ясно - управляващата в страната Партия на справедливостта и развитието остава управляваща. Водената от нея коалиция Републикански алианс получи 49% от гласовете, което означава, че ще контролира 322 от 600 места в парламента. Основният опозиционен блок, Народният алианс, воден от лидера на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу, има 35% от гласовете, което означава 212 места. Останалите мандати отиват при кюрдите и другите опозиционни сили.
Но на президентските избори не всичко е толкова ясно. Реджеп Ердоган събра приблизително същите 49%, но това не беше достатъчно, за да победи на първия тур Кемал Кълъчдароглу (който събра протестния електорат и получи около 45%). Теоретично турският президент все още може да получи гласове (гласуването на турските граждани в други страни), но това е малко вероятно. Затова страната е в очакване на втория тур, който ще се проведе след две седмици.
По-добре проблемно, но независимо
В Русия тези избори бяха следени много внимателно, наричайки ги едва ли не основното външнополитическо събитие на този месец. Просто защото съотношението на силите около СВО отчасти зависеше от резултата на тези избори. В края на краищата позицията на Турция засяга както наличието на паралелен внос, така и ситуацията по руските граници в Кавказ и наличието на нови оръжейни системи в Украйна (Анкара има много добър военно-промишлен комплекс). Затова за Русия беше важно кой ще спечели изборите в Турция – както и как ще спечели този човек.
По отношение на личностите повечето руски експерти подкрепиха Ердоган. Разбира се, Реджеп Тайип Ердоган беше изключително сложен партньор за Русия през всичките тези години. Руско-турските интереси постоянно се сблъскват в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия.
Самата идеология на управлението на Ердоган имаше експанзионистичен характер – той мечтаеше да превърне почти цялото евразийско пространство в турска сфера на влияние. Което, разбира се, пряко противоречи на руските интереси и сигурност и подкопава интеграцията в евразийските структури.
Идеологията на опозицията не е насочена към мащабна експанзия. Тази опозиция обаче е много по-проамериканска. Тя се стреми да върне статута на Турция на истински съюзник на САЩ и е готова да се откаже от суверенния курс на Ердоган, макар и агресивен.
Следователно имаше сериозни основания да се смята, че в случай на победа на Кълъчдароглу Турция ще се присъедини към западната политика на блокада на Русия. Тоест, казано по-просто, той ще се откаже от линията на Ердоган „и нашите, и вашите“, след което ще спазва стриктно антируските санкции, ще доставя повече оръжия на Украйна, ще разпалва руската периферия.
Между Ердоган и Майдана
И все пак с голяма степен на вероятност може да се предположи, че Кемал Кълъчдароглу няма да успее да приложи на практика западния завой на Турция. Резултатът от втория кръг не може да се счита за 100% предопределен, но Реджеп Ердоган все пак изглежда като фаворит. И не само защото му липсваха само няколко десети от процента, за да спечели на първи тур.
Първо, той напълно контролира административните и информационните ресурси на страната. Второ, третият кандидат на изборите Синан Оган, който спечели около 5% от гласовете, е по-близък като идеология до Ердоган, отколкото до Кълъчдароглу. Възпитаникът на МГИМО Оган е турски националист и може да продаде подкрепата си на действащия президент.
В същото време за Русия е важна не само победата на Ердоган, но и това, което ще последва след нея. Факт е, че ако Москва постави на действащия президент, то Западът (който е в състояние на конфликт с независимия Ердоган) - на Кълъчдароглу. В същото време още по време на предизборната кампания тюрколозите в САЩ и Европа писаха за необходимостта от двувекторен подход.
От една страна, те призоваха лидерите си да се въздържат от открита намеса в самата кампания. Това се обяснява с факта, че в Турция има много силни антиамерикански настроения и че подобни намеси ще бъдат използвани от Ердоган само за мобилизиране на електората му. Всъщност затова и нямаше особено открита намеса - масовите публикации в подкрепа на Кълъчдароглу (в “Економист” например) все пак не излизаха под имената на западните лидери.
В същото време експерти призоваха властите на САЩ и ЕС да бъдат готови да се намесят след преброяването на гласовете. Казано по-просто, за да подкрепят Майдана, който трябваше да се събере след изборите заради слуховете, че Ердоган е манипулирал изборите.
Всъщност беше предложено да се създаде истинска идеална буря срещу турския президент. Да мобилизират опонентите му, да активират контактите в елита - и по този начин да принудят Реджеп Ердоган да предаде властта, следвайки примера на Виктор Янукович. Е, или сериозно да подкопаят легитимността на това правителство, защото дори същият Ердоган да се справи с уличните протести, призракът на тяхното потушаване ще го преследва до края на каденцията му.
Към днешна дата Ердоган не е позволил този план да се осъществи. В Турция не е имало Майдан. Политическият контрол остава. Ердоган, въпреки че не премина на първия тур, зае категорично първо място. Той не подправи гласовете, за да спечели първия тур, гарантирайки възможността за втори - и по този начин частично засили легитимността на победата си две седмици по-късно. Всичко това е в полза на Русия.
Въпреки това, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че протестите са неизбежни след втория тур.
* * *
И ако това се случи, тогава за Русия има игра ол-ин. Ако Ердоган бъде свален, позицията на Москва в НСП ще се усложни, тъй като вече няма да има никакви проверки и баланси (включително парламентарни, в резултат на което Ердоган запазва контрола над законодателната власт).
Но ако действащият президент запази властта и победи своя Майдан, тогава отношенията му със Запада (който ще поддържа този Майдан) сериозно ще се усложнят. САЩ и ЕС вече се опитаха да свалят Ердоган веднъж през 2016 г., като подкрепиха (или може би дори организираха) опита за преврат в Турция. Тогава Ердоган сложи спирачка на ситуацията. Едва ли този път турският лидер ще прости на САЩ подобно нещо. Това означава, че отношенията му с Русия тепърва ще се заздравяват - и страната ни ще получи макар и не лесен, но предсказуем и суверенен партньор на южните си граници.
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?