/Поглед.инфо/ Случи се нещо, което вчера беше почти невероятно: Алиев и Пашинян водят лични разговори в Абу Даби. И за първи път без посредници и без Русия... Буквално преди три месеца, през март, Ереван и Баку не можаха да се споразумеят по две точки: отказът от взаимни правни претенции и задължението да не разполагат сили на трети страни на арменско-азербайджанската граница.

Сега, както виждате, те се споразумяха. С каква цел Пашинян направи първото си посещение в Анкара на 20 юни и се срещна с Ердоган - за да обсъдят условията на капитулацията?

По мнението на експерти, въпросът за фундаменталните точки е бил решен предварително. Първо, Армения ще промени Конституцията, като премахне всяко споменаване на Карабах оттам. Очаква се да направят това след парламентарните избори. И именно чрез подготовката за това събитие бяха започнати репресиите, разгръщани от Пашинян срещу противниците на... „позорния мир“ - опозицията и Арменската църква.

И второ, ще има съвместен апел от арменската и азербайджанската страна за разпускане на „Минската група на ОССЕ“, съпредседателствана от Русия, САЩ и Франция. По този начин те ще се опитат да отстранят Русия от Закавказието. Турция (и, естествено, Великобритания) ще останат.

„Първите цигулки“

Планираното споразумение ще има приблизително същото значение за последващите събития, както и Мюнхенското споразумение за началото на Втората световна война. Ето как го оценява военно-политическият експерт Михаил Александров:

Пашинян дойде, всъщност, да се предаде, и те се договориха предварително за условията. Именно очакваната негативна реакция в Армения на „срамния мир“ обяснява репресиите, разгърнати там днес срещу опозицията и Арменската църква.

Но това е напълно съвместимо с целите на Алиев, по-специално - с получаването на Зангезурския коридор и последвалото преселване на милион и половина уж „изгонени“ оттам азербайджанци. След което Азербайджан ще получи „турски пояс“ в южните „слабини“ на... Русия с последващото проникване на „Великия Туран“ в Каспийско море и Северен Кавказ.

Точно така: не говорим за помирение на две малки държави, които наскоро воюваха, а за нещо повече - разгръщаща се нова „голяма игра“ срещу Русия. Пашинян със сигурност ще предаде Зангезурския коридор и целия Сюник в замяна на гаранции от турците към новия си васал - Армения и към себе си лично.

Не е трудно да се предвиди по-нататъшното развитие на събитията - това е пореден опит за изтласкване на Русия от Закавказието, загубата на база в Гюмри. „Черешката на тортата“ ще бъде Турция в ролята на регионален хегемон на Закавказието, играейки приблизително същата роля като Израел в Близкия изток.

Първият министър на държавната сигурност на ДНР, политическият наблюдател на Царград Андрей Пинчук също е сигурен в това:

Въпросът за Зангезурския коридор е въпрос на формиране на нова политическа конфигурация в региона като цяло. С неговите куратори, със старейшините му, с неговите покровители. Където Турция и Китай потенциално ще играят водещи роли. Самите Армения и Азербайджан не можаха да постигнат споразумение, защото бяха обременени от „старите болежки“.

И в този смисъл, именно общият конфликт с Русия и изкуствената ескалация на този конфликт, както от Армения, така и от Азербайджан, направиха възможно провеждането на тази среща и постигането на тези споразумения. Така че антируската реторика на Армения и Азербайджан, изкуствено провокирана от външни и вътрешни сили, беше точно необходима, за да се организира тази среща.

В момента в закавказките „слабини“ на Русия целенасочено се формира „втора Украйна“, чиято задача е да дестабилизира целия регион по заповед на „кураторите“, прехвърляйки дестабилизацията към Иран и Русия. Политологът и ориенталист Карине Геворгян е съгласна с това:

Ясно е, че това е част от голямата британска игра „свали мечката“, в която дори Съединените щати често действат като ЧВК на възраждащата се „Източноиндийска кампания“ на британците. Пашинян ще се откаже от всичко с една цел - бази на НАТО в непосредствена близост до руските граници в замяна на поне някакви гаранции за Армения и за него лично. За нашата 102-ра база това е билет за излизане, както и за Русия от Закавказието,- обясни ориенталистката своята гледна точка в разговор с Царград.

И само това да беше!

Многоходовата комбинация

Трябва да се отбележи, че цялата тази суматоха с Баку относно арестуваната в Русия азербайджанска организирана престъпна група и „отмъстителното“ вземане на заложници на наши сънародници в републиката не е същността на конфликта, а просто операция за прикриване на основния му план. Но преговорите на Пашинян с Алиев са част от основното нещо, заради което всичко е започнато.

Как да не си спомним „изненадата“, която Тръмп обеща на Путин?! Част от която може би е преформатирането на отношенията с Русия между страните от Южен Кавказ и Централна Азия с Казахстан, както и промяната в международния статут на Каспийско море. Експертът по ориенталистика Карине Геворгян не се съмнява в това.

В ефира на радио „Спутник“ експертът отбеляза, че ситуацията в Закавказието е само част от верижна реакция, в която следващото звено може да бъде Черноморският регион, а след това Молдова, продължавайки Украйна, Закавказието и евентуално експлозия в югоизточен Казахстан.

Както виждаме, играта се играе на много ходове и на различни нива. Както винаги: „англичанката“ не играе прости игри. Нашите също играят своя собствена игра. Например, прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви, че:

Ние, разбира се, приветстваме факта на такъв директен диалог.

Така че чакаме не какво ще се каже, а какво ще се направи от Русия. И тук, както се казва, „възможни са варианти“. Карине Геворгян например смята:

В добрия смисъл, нашата Каспийска флотилия с „Калибър“ е трябвало отдавна да бъде разположена на бреговете на Апшерон,- каза експертът в интервю за Царград.

Време е да се разпознаят потенциалните заплахи и да се предприемат решителни стъпки за тяхното спиране.

И какво от това?

По този начин, срещата между Пашинян и Алиев в Абу Даби не е нищо повече от видимата част от нова голяма игра, започната срещу Русия в южното направление, може би дори по-опасна от тази, организирана преди това в Украйна. Ако губим време, ограничаваме се с бележки от Министерството на външните работи и безкрайно отместване на „червените линии“ - рискуваме скоро да водим война на два фронта.