/Поглед.инфо/ Малко са горещите геополитически точки на планетата, които могат да се съревновават с Кавказ - тази невъобразима племенна Вавилонска кула, която през историята е кръстопът на империите от Леванта и номадите от евразийските степи.
Всичко става дори по-объркано, когато се добави войната.
За да се опитаме да хвърлим светлина върху настоящия арменско-азербайджански конфликт, нека да уточним основните факти с малко ключова история.

Миналия месец Илхам Алиев, "силният човек" на Азербайджан, който е на власт от 2003 година започна фактическа война на територията на Нагорно-Карабах, която се държи от Армения.

При разпада на Съветския съюз, Нагорно-Карабах има смесено население от азерски шиити и арменски християни. И все пак, дори преди разпада, Азербайджанската армия и арменски борци за независимост са във война (1988-1994), която води до тъжната статистика от около 30,000 загинали и около един милион ранени.

Република Нагорно-Карабах обявява независимост през 1991 година, но това не е признато от "международната общност".

Най-сетне през 1994 г. има примирие, като Нагорно-Карабах влиза в сивата зона/ничията земя и става "замразен конфликт".

Проблемът е, че през 1993 г. Обединените нации одобряват не по-малко от четири резолюции - 822, 853, 874 и 884, нареждащи, че Армения трябва да се изтегли от това, което се изчислява на около 20 процента от територията на Азербайджан.

Това е в основата на оправданието на Баку да се бие срещу това, което смята за чуждестранна окупационна армия.

Интерпретацията на Ереван от своя страна е, че тези четири резолюции са невалидни, защото Нагорно-Карабах е дом на преимуществено етнически арменско население, което иска да се отцепи от Азербайджан.

Исторически Арцах е една от трите древни провинции на Армения, чийто корени са поне в 5-ти век пр. Хр., а окончателно се установява през 189 г. пр. Хр. Арменците на базата на ДНК проби от открити скелети твърдят, че са се заселили в Арцах преди около 4000 години.

Арцах или Нагорни-Карабах е анексиран към Азербайджан от Сталин през 1923 година. Това поставя условията за бъдещия барутен погреб, който неизбежно избухва после.

Важно е да се отбележи, че национална държава с името "Азербайджан" не съществува до 20-те на 20-ти век. Исторически Азербайджан е територия в северен Иран.

Азерите са много добре интегрирани в Ислямската република Иран. И така, Република Азербайджан всъщност взима назаем името си от иранските си съседи.

В древността, територията на републиката от 20 век, е известна като Атропатане, а преди идването на ислямската религия и като Атурпакатан.

Как се промени уравнението

Основният аргумент на Баку е, че Армения блокира единството на азербайджанската нация, тъй като, както виждаме на картата, югозападен Азербайджан е фактически разделен чак до границата с Ислямската република Иран.

И това ни връща отново в необходимата предистория. За да изясним въпроса ще кажем, че няма по-надежден източник от високопоставеният експерт от известен кавказки тинк-танк, който сподели анализа си с мен по имейла, но настоя да не му се "приписва". Нега да го наречем г-н Ц.

Г-н Ц. отбеляза, че "в продължение на десетилетия уравнението си остава същото, а променливите в него не се променят също."

"Това е случаят, въпреки факта, че Армения е нестабилна демокрация в преход, а Азербайджан има континюитет на върха", обяснява г-н Ц.

Всички трябва да сме наясно, че "Азербайджан губи територията веднага след като възстановява държавността си, когато той е все още фактическа провалена държава, управлявана от аматьори националисти на маса (преди Хайдар Алиев, балщата на Илхам да дойде на власт)."

"Армения също е бъркотия, но по-малко като имате предвид, че за нея има силна руска подкрепа, а за Азербайджан никаква. В онези дни Турция все още е светска държава с армия, която гледа на Запад и взима насериозно членството си в Северноатлантическия алианс.

Оттогава, Азербайджан изгради икономиката си и увеличи населението си. И така той започна да става все по-силен. Но армията му все още не се справяше", пише Ц.

Това бавно започва да се променя през 2020 година:

"Фактически през изминалите няколко месеца виждате ударното увеличаване на интензивността на почти ежедневните нарушения на примирието (почти ежедневните нарушения на примирието не са нещо ново, те стават от години). И така, това избухна през юли и имаше сблъсъци в продължение на няколко дни. После всички се успокоиха отново".

През цялото това време нещо важно се развиваше на фона - арменският министър-председател Никол Пашинян, който идва на власт през май 2018 година и Илхам Алиев започват да разговарят:

"Азербайджанската реши, че това е индикация, че Армения е готова за компромис (всичко това започва, когато в Армения има един вид революция, като новият премиер идва с голяма обществена подкрепа за да изчисти къщичката отвътре). Поради някаква причина, това не се случи".

Това, което става вместо разговорите е малката война през юли.

Не забравяйте Пипелинейстан

Арменският премиер Пашинян може да се опише като либерален глобалист. Мнозинството от политическия му екип е про-НАТО. Пашинян скочи много агресивно срещу бившия арменски президент от 1998 до 2008 г., Роберт Кочариан, който преди това беше и много ключово, фактическият президент на Нагорно-Карабах.

Кочариян, който е прекарал години наред в Русия и е близък до президента Владимир Путин бе обвинен в мрачен опит да "свали конституционно-установения ред".

Пашинян се опита да го вкара в затвора. Но още по-ключов е фактът, че Пашинян отказа да следва плана изработен от руския външен министър Сергей Лавров, чиято цел беше най-сетне да се разчисти Арцахската/Нагорно-Карабахска бъркотия.

В настоящата мъгла на войната, обаче, нещата са дори по-объркани.

Г-н Ц подчерта две точки:

"Първо, Армения поиска защита от ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност) и беше ошамарена и то тежко пред обществото. Второ, Армения заплаши да бомбардира петролните и газопроводни тръбопроводи на Азербайджан (има няколко, които се движат паралелно и захранват не само Грузия и Турция, но и Балканите и Италия). Що се отнася до последното, Азербайджан фактически заяви - ако направите това, ние ще бомбардираме вашия ядрен реактор".

Пипелинейстанският ъгъл е наистина ключов - в продължение на много години съм следва в Азия Таймс тези объркани, взаимосвързани петролни и газови сапунени опери, особено БТЧ (Баку - Тбилиси - Чейхан), начертан от Збигнев Бжежински с цел заобикалянето на Иран.

Дори бях "арестуван" от военен джип, когато проселядвах тръбопровода на паралелната страна на пътя отвъд огромния терминал Сангачал. Това доказа, че фактически Бритиш Петролиъм е реалният шеф, а не азербайджанското правителство.

Обобщено, стигнахме до точката, при която според г-н Ц.:

"Тракането на мечове от Армения стана по-агресивно".

Причината от арменска страна изглежда е предимно вътрешна - много лошото справяне с Ковид-19, за разлика от Азербайджан и тежкото състояние на икономиката.

Така казва г-н Ц, идваме до токсическото бракосъчетание на обстоятелствата - Армения отклонява народа от проблемите си като е твърда спрямо Азербайджан, докато на азербайджанците им е писнало.

Винаги става въпрос за Турция

Както и да гледате на арменско-азербайджанската драма, ключовият дестабилизиращ фактор сега е Турция.

Г-н Ц. отбелязва, че "през лятото, качеството на турско-азербайджанските военни учения се увеличи (както преди събитията от юли, така и след тях).''

"Азербайджанската армия стана много по-добра. Също така, от четвъртата четвърт на 2019 година, президентът на Азербайджан се отървава от предполагаемо про-руските елементи на властови позиции".

Няма начин да се потвърдят тези неща в Москва или Анакар, но г-н Ц. казва, че президентът Реджеп Таийп Ердоган се е обърнал към руснаците и фактически им е заявил:

"1. Ще влезем в Армения директно, ако Азербайджан загуби. 2. Ако Русия влезе или приеме включването на ОДКС или нещо подобно; или 3. Ако Армения удари по тръбопроводите. Всичко това са разумни червени линии за турците, особено когато отчитаме факта, че те не харесват много арменците и считат азербайджанците за братя".

Важно е да помним, че през август Баку и Анкара проведоха двуседмични съвместни военновъздушни и сухопътни военни учения.

Баку извади на показ напреднали дронове, които са произведени както в Турция, така и в Израел. Засега няма димящи дула, но Анкара може би е наела до 4000 салафитски джихадисти от Сирия да се сражават, внимание, в полза на шиитския Азербайджан, доказвайки още веднъж, че "джихадизмът" е въпрос на изкарване на бързи пари.

Обединеният арменски информационен център, както и Кюрдският Африн пост заявиха, че Анкара е отворила два центъра за набиране в училищата в Африн, за наемници.

Очевидно това е станало много популярен ход, защото Анкара отряза заплатите за сирийските наемници, които бяха пратени в Либия.

Това е допълнителен ъгъл, който е дълбоко притеснителен не само за Русия, но и за Централна Азия.

Според бившия външен министър на Нагорно-Карабах, извънредният посланик Арман Меликян, наемниците използват азербайджански лични карти, издадени в Баку, може би за да инфилтрират Дагестан и Чечния и през Каспийско море да достигнат Атирау в Казахстан, откъдето пък лесно могат да навлязат в Узбекистан и Киргизстан.

Това е върховният комшар за Шанхайската кооперативна организация - ШОС, в която влизат Русия, Китай и централноазиатските "стан"-ове - джихадистка земян и мост през Каспийско море от Кавказ към Централна Азия и дори китайската провинция Синдзян.

Какъв е смисълът от тази война?

И така, какво ще се случи оттук нататък? Почти непреодолима безизходица, както г-н Ц. отбелязва:

1. "Мирните преговори няма да стигнат до никъде, защото Армения отказва да отстъпи (т.е. да се изтегли от окупирането на Нагорно-Карабах плюс седемте околни региона на фази или наведнъж, с обичайните гаранции за цивилните и дори заселниците. Отбележете си, че когато арменците влизат в ранните 90, те прочистват земята от фактически всички азербайджанци - между 700 хиляди и един милион души).''

2. Илхам Алиев е под впечатлението, че Никол Пашинян "е бил готов на компромис и дори е подготвял народа си за това, а после изглежда като човек с яйце на лицето си, когато това не се случва".

3. "Турция даде ясно да се разбере, че ще подкрепя Азербайджан безусловно и наистина, тя подкрепи думите си и на дело."

4. "При подобни обстоятелства, Русия е надиграна в смисъла, че те успяваха да играят картата между Армения и Азербайджан много успешно, помагайки с посредничество за преговори, които не стигнаха до никъде и запазвайки статукво, което фактически фаворизира арменците".

Всичко това ни води до ключовия въпрос - какъв е смисълът от тази война?

Г-н Ц.:

"Или е за да се завладее възможно най-много, преди "международната общност" (в този случай Съветът за сигурност) да призове или нареди примирие, или пък за да се създаде среда за рестартиране на преговорите, които всъщност да доведат до прогрес.

И в двата сценария Азербайджан ще завърши с печалби, а Армения със загуби. Колко и при какви условия (статутът и въпросът за Нагорно-Карабах е отделен от този за териториите, окупирани от Армения около Арцах) не се знае, ще се реши на бойното поле или масата за преговори, или пък и двете.

Но се оказва, че минимумът, който ще задържи Азербайджан, е това което сам окупира в тази битка. Това ще е новата стартова позиция. И предполагам, че Азербайджан няма да навреди на арменските цивилни, които останат. Азерите ще бъдат образцови "освободители". И ще върнат всички азербайджански цивилни по домовете им, особено в зоните, които могат да са смесени в резултат от това завръщане".

И така, какво може да прави Москва при тези обстоятелства?

Не много, "освен да навлезе в същински Азербайджан, което те не могат да направят (няма сухоземна граница между Русия и Армения, въпреки че Русия има военна база в страната с около хиляда или повече войници, те просто не могат да снабдяват Ереван с оръжия и войници както си искат, заради географията на региона).''

Ключово, Москва привилегирова стратегическото си партньорство с Армения, която е член на Евразийския икономически съюз, докато внимателно следи всяко движение на натовската държава Турция.

Все пак, Москва и Анкара бяха от различните страни на барикадата в Либия и Сирия вече.

Да го кажем меко, Москва върви по геополитическото острие на бръснача. Русия трябва да покаже въздържане и да инвестира във внимателно изчислени балансиращи действия между Армения и Азербайджан. Тя също така трябва да запази руско-турското стратегическо партньорство и да внимава за американските тактики на "разделяй и владей".

Войната на Ердоган

Ще бъде ли това в крайна сметка още една война на Ердоган?

Неизбежният анализ "следвайте парите" ще ни каже, да. Турската икономика е абсолютна бъркония с висока инфлация и обезценяваща се валута. Баку има богатство от газово-петролни фондове, които могат да бъдат в готовност, добавяйки към мечтата на Анкара да превърне Турция също в енергиен доставчик.

Г-н Ц. добавя, че закотвянето на Турция в Азербайджан ще доведе до "създаването на пълнокръвни турски военни бази и включването на страната в турската орбита на влияние (тезата "две страни - една нация", в която Турция има предимството) в рамките на неоосманизма и турската ръководна роля в тюркоезичния свят".

Добавете към това много важния натовски ъгъл. Г-н Ц. смята, че Ердоган, с благословията на Вашингтон е на път да прокара НАТО и на изток, докато установява много опасни джихадистки канали в Русия:

"Това не е местна авантюра на Ердоган. Разбирам, че Азербайджан е основно шиитска мюсюлманска страна и това ще направи нещата по-сложни, но не и невъзможни."

Това напълно се вписва в прочутия доклад на корпорацията РАНД, който изрично казва как "Съединените щати ще се опитат да примамят Армения, за да разбият Русия", както и "ще насърчат Армения да се измести напълно в орбитата на Северноатлантическия алианс".

Очевидно е, че Москва наблюдава тези променливи изключително грижливо. Това се отразява например по начина, по който неудържимата говорителка на руското МВнР Мария Захарова по-рано тази седмица отправи едно сериозно дипломатическо предупреждение:

"Свалянето на арменски Су-25 от турски Ф-16, както се твърди от Министерството на отбраната на Армения изглежда усложнява ситуацията, тъй като Москва, базирайки се на споразумението от Ташкент, е задължена да предостави военна помощ на Армения".

Не е чудно, че и Баку и Ереван получиха съобщението и вече твърдо отричат, че нещо се е случило.

Ключовият факт си остава, че докато същинска Армения не бъде нападната от Азербайджан, Русия няма да приложи договора на ОДКС и да влезе. Ердоган знае, че това е неговата червена линия.

Москва има всичко, което й трябва за да го постави в сериозни беди, като спирането на газовите доставки за Турция. Русия междувременно, ще продължи да помага на Ереван с разузнавателна информация и техника, която се вкарва от Иран.

Дипломацията ще владее, а основната цел ще е още едно примирие.

Вкарването на Русия обратно

Г-н Ц. твърди, че има силна вероятност, а за това чух и ехо от Брюксел, че "Европейският съюз и Русия ще намерят обща кауза да ограничат азербайджанските печалби (най-вече защото Ердоган не е любимият човек на никой, не само заради това, но и заради Средиземноморието, Сирия и Либия).''

Това ни води и до подновената важнот на това Съветът за сигурност на ООН да наложи примирие. Тук ролята на Вашингтон е много интригуваща. Разбира се, че в момента Доналд Тръмп си има по-важна работа.

Още повече, че арменската диаспора в САЩ драстично завива към демократите.

В такъв случай, важна става иранско-арменската връзка.

Както г-н Ц. казва:

"Иран фаворизира Армения, което е контраинтуитивно на пръв поглед. И така, иранците може да помогнат на руснаците (да прекарват провизии и доставки), но от друга страна те имат добри отношения с Турция, особено в бизнеса с контрабанда на петрол и газ.

Ако станат твърде неприкрити в подкрепата си, Тръмп ще има casus belli за да се намеси, а и европейците може да не искат да се окажат на страната на иранците и руснаците. Изглежда зле. А европейците не обичат да изглеждат зле."

Неизбежно се връщаме към точката, от която цялата драма може да се интерпретира от перспективата на геополитически удар на НАТО срещу Русия, според различни анализи, които циркулират в руската Дума.

Украйна е абсолютна черна дупка. Съществува случаят с Беларус, Ковид-19, циркът с Алексей Навални и "заплаха" за Северен поток - 2.

За да се вкара Русия обратно в арменско-азербайджанската драма, това значи да се обърне вниманието на Москва повече към Кавказ, за да има по-голяма турска свобода в други театри - в Източното Средиземноморие срещу Гърция, в Сирия и Либия.

Анкара много глупаво, се намесва в многобройни войни на няколко фронта, а няма фактически никакви съюзници.

Това значи, че дори повече от НАТО, монополизирането на вниманието на Русия в Кавказ ще бъде преди всичко полезно за самия г-н Реджеп Таийп Ердоган и Турция.

Както г-н Ц. отбелязва, "в тази ситуация лостът за влияние с Нагорно-Карабах в ръцете на Турция ще бъде полезен при преговори с Русия".

Няма никакво съмнение, неоосманският султан никога не спи.

Превод: СМ