/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин обвини Турция, че купува петрол от терористичната организация „Ислямска държава“ и че дори лично президентът Реджеп Тайип Ердоган има изгода от тази търговия. От земите, контролирани от ислямистите, наистина тече „черно злато“ по посока Анкара.
Турция отхвърля руските обвинения, но ситуацията, както и цялата сирийска криза, е доста объркана.
Колко важен е петролният бизнес за ИД?
ИД е смятана за най-богатата терористична групировка в света. Експертите и западните служби за сигурност са единодушни, че главният източник на доходи на ИД е нелегалната търговия с петрол. Макар групировката да печели и от откупите за взетите заложници, от продажбата на антични предмети на изкуството, а също така от принудителните данъци, които са наложели на християните, иначе са заплашени от разпъване.
Но всички тези доходи не могат по никакъв начин да се сравнят с парите от продажбата на петрол. Колко важен за тях е петролът показа миналогодишното превземане на находищата в околностите на град Киркук. Тогава терористите незабавно изпратиха там множество персонал и камиони цистерни. ИД успя да спечели стотици милиони долари от тези богати петролни полета преди отново да бъдат освободени от иракските правителствени сили година по-късно.
Кои находища контролира ИД?
Под контрола на джихадистите се намират всички големи находища в Сирия, а също така няколко находища в Ирак. Техните съвкупни запаси надхвърлят 1,1 милиарда барела /1 барел = 159 л./. Цената на петрола на ИД, в зависимост от неговото качество и от конкретното находище, излиза между 15 и 40 долара, което е доста по-ниско от настоящата официална цена от 43 долара за барел.
Много от добивните инсталации и петролни рафинерии на контролираните от ИД територии са остарели и в условията на война, както и поради липсата на резервни части и персонал, не могат да бъдат модернизирани. По тази причина обемът на добивания петрол е далеч от възможното.
Американското правителство оценява печалбите на ИД на милион долара дневно. Други източници дори говорят за 1,5 милиона долара.
Как работи петролният бизнес на ИД?
Частично на петролните полета на ИД работят служителите, които са били там още преди идването на ислямистите. На някои места печалбите се разделят между ИД и петролните компании. Камионите цистерни товарят петрола от находищата и го транспортират до преработвателните заводи, а от там – доставят на клиентите. Търсенето на този петрол е много голямо: според информацията на местните източници, камионите цистерни по няколко дни стоят на опашки край находищата за да заредят.
Не можем да твърдим, че ИД играе всеобхватна роля: групировката печели, на първо място от търговията на едро със суров петрол и дизелово гориво – като директен износител ислямистите на практика не са забелязани. Тази роля играят посредниците, които транспортират петрола с камиони през територията на халифата в северна Сирия към пазарите за продажба.
Дизеловото гориво се използва не само за автомобилите, но и за генераторите, които в много региони са единственият източник на енергия за местното население. Друг важен пазар за продажбата на петрол се намира в град Ал Каим в западен Ирак.
Как се осъществява незаконният износ на петрол за Турция?
При нелегалния износ на петрол в Турция ИД и посредниците разчитат на доказалата се през десетилетията мрежа от контрабандисти. Частично дизеловото гориво се пренася през границата в 20 литрови туби на мулета. Освен това турските служби за сигурност неотдавна откриха „транспортен маршрут“ през граничната река Оронтес в провинция Хатай. На някои места са изградени тръбопроводи между Сирия и Турция.
Контрабандата се осъществява не само от териториите, контролирани от ИД, но и от останалите групировки. Ожесточаването на контрола от страна на турците, а също така спадащите цени на петрола на световния пазар оказаха негативно влияние върху контрабандата на петрол. По данни на турското правителство, от януари на границата са били конфискувани около 600 тона нелегален петрол.
Защо Западът не бомбардира маршрутите за транспортирането на петрол?
От чисто военна гледна точка, това не би било проблем. Но военните стратези отлагат приемането на такова решение. Първо, разрушаването на петролната инфраструктура ще окаже директно влияние на сирийското мирно население, живеещо в северните части на страната. За него дизеловото гориво от територията на ИД е жизненонеобходимо. Освен това, ако Западът затвори този канал за доставки, това ще усили антизападните настроения, а също така бежанският поток в Турция. Друга причина, поради която Западът се сдържа е сметките да се запази петролната инфраструктура в Сирия след унищожаването на ИД. Освен това някои критици обвиняват Запада, че самият той иска да сложи ръка на сирийската петролна индустрия.
--------------
Томас Зайберт, „Тагесшпигел“.
Берлин / Германия