/Поглед.инфо/ На 7 януари в Истанбул се проведе конгрес на привържениците на независима Ингушетия и в тази връзка Синбад отново реши да напомни на скъпите си абонати за забравените страници от историята.

Вече писахме много за членовете на мюсюлманските легиони на Вермахта. Писахме за Турция, за Азербайджан, за фашистките съучастници - имигранти от Узбекистан и Казахстан. Сега е моментът да поговорим за Кавказ, още повече че делото на Вермахта успешно продължават техните внуци и наследници, създателите на всякакви непризнати чужди национални, псевдоофициални образувания (правителства в изгнание, парламенти, съвети, съюзи), които днес успешно функционират (като преди 70 години!) с парите на чужди, вражески на Русия разузнавателни служби.

Разбира се, това не е първият път, когато се говори за независима Ингушетия, точно както за независим Кавказ.

Спомнете си, че до края на 1941 г. германците формират идеята, че турците, мюсюлманите, са в колониална зависимост от Съветите и не харесват руснаците и болшевиките.

Освен това изглеждаше, че Съветският съюз е колос с глинени крака, както че с малко натискане ще се разпадне, особено ако националните сили в него започнат да оказват натиск върху него.

Германците са били сигурни, че тюрко-мюсюлманските народи са подвластни на идеологията на тюркското единство, че те, относително казано, ще бъдат също толкова обединени, колкото и арийците.

Освен това се е смятало, че тези народи са в колониална зависимост от Съветския съюз и по начало мразят руснаците. Освен това те са мюсюлмани, а германците са внимателни към исляма още от Първата световна война, когато кайзеровите дипломати и учени се опитват да използват ислямския фактор.

Говорейки за плановете на нацистите да "освободят" Кавказ от Съветския съюз (разбира се, за да изпомпват свободно азербайджански петрол), си струва да си спомним няколко важни личности.

Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, Алихан Кантемир (1886-1963) е един от видните лидери на национално-освободителното движение на планинците от Северен Кавказ. Родом от Дигорския район на Северна Осетия. Осетинец от мюсюлманската вяра.

През 1917 г. е комисар на района на Карс при правителството на Закавказкия комисариат. През 1918-1920 г. е дипломатически представител на Съюза на горците на Северен Кавказ и Дагестан, а по-късно и на Република Северен Кавказ, като последователно защитава пълната независимост на родните си земи.

През май-юни 1919 г. участва в "Кавказката конференция" в Тифлис, на която се обсъждат формите на дипломатическа и военна помощ на Грузия и Азербайджан за планинците от Северен Кавказ в борбата им срещу Бялата армия на генерал Деникин - също за запазване на независимостта.

И още през 1920 г., след превземането на Азербайджан от Червената армия, той е арестуван за въоръжена контрареволюционна дейност и сепаратизъм. Успява да избяга по време на ескорта и бяга, разбира се, през Грузия в Турция, където пристига през 1921 г.

Дълго време е живял в емиграция, а адресите на престоя му говорят красноречиво: през 1921-1938 г. живее в Турция, а от 1938 г. до 1963 г. в Германия.

Животът в Турция и Германия е бил изключително наситен със събития. През 1924-1927 г. е един от лидерите на Комитета на кавказките конфедералисти в Истанбул. През 1926 г. участва в създаването на движението Прометей. Член на Комитета за независимост на Кавказ, централен орган на кавказците от движението "Прометей".

През 1934-1939 г. - един от лидерите на организацията "Кавказ". Като цяло всички тези организации си поставят за цел отделянето на Кавказ от СССР и провъзгласяването на неговата независимост. През 1938 г. по искане на съветското посолство Кантемир е лишен от турско гражданство и е изгонен от страната и заминава за Германия.

Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, видна фигура на кавказките сепаратисти, Алихан Кантемир, след като турските власти, по искане на СССР, го лишават от турско гражданство, успешно се премества в Германия през 1938 г., където той продължава дейността си и става активен съучастник на нацистите.

От есента на 1941 г. Алихан Кантемир е член на комисията за севернокавказките военнопленници на Източното министерство на Германия.

През 1942-1943 г. е член на Севернокавказкия национален комитет в Берлин. През 1943-1945 г. е член на Севернокавказкия комуникационен щаб. През 1943-1945 г. - редактор на списание "Северен Кавказ", - централен орган на Севернокавказкия комитет в Берлин.

Кантемир успява да избегне наказателна и всякаква друга отговорност за насърчаване на фашизма и след Втората световна война остава да живее в Мюнхен.

През 1951-1954 г. е главен редактор на сп. "Кавказ" (от 1952 г. "Единен Кавказ"), което излиза на немски, английски, турски и руски език.

Работил е и в Института за изследване на СССР в Мюнхен (нека погледнем назад и помислим кой точно работи във всякакви научни институти, университети, факултети и отдели за постсъветски изследвания, създадени в изобилие на Запад с парите на Държавния департамент и Великобритания).

Кантемир умира и е погребан в Мюнхен през 1963 г.

Приятел и боен другар на Кантемир е бил аварец на име Ахмед Наби Магома (Ахмед Наби Магомедов).

Роден в с. Годобери (окръг на Андите) в семейството на дъщерята на ковчежника Имам Шамил Хаджияв Каратински Каримат и Наиб Идрис от Муни. Получава средното си образование в реалното училище Темир-Хан-Шурински. Участва в борбата срещу болшевиките, но след установяването на съветската власт в Дагестан през 1921 г. се премества в Грузия, за да продължи въоръжената борба. След установяването на съветската власт в Тбилиси емигрира в Турция. Две години живях в Истанбул.

От Турция Ахмед Наби се премества в Чехословашката република, а след окупацията на Чехия от нацистките войски в Германия, в Берлин.

През 1942 г. е назначен за председател на Севернокавказкия национален комитет, създаден в Берлин към Източното министерство на Третия райх.

Задачата на комитета включваше контрол над източните легиони, освобождаване на техните съплеменници, които са били сред военнопленниците, освобождаване на кавказките остарбайтери, както правна и материална помощ на бежанците от Кавказ.

Комитетът през 1943-1944г публикува вестник "Газават" на руски език с приложение на езиците на кавказките народи под лозунга "Аллах е над нас - Хитлер е с нас".

В някои източници Магометов се нарича агент не само на германското, но и на турското разузнаване. Самият Магомедов след войната заявява: „Честно казано, желаех победата на германците над Съветския съюз“.

През 1952 г. на 2-ия конгрес на севернокавказката емиграция отново е избран за председател на Севернокавказкия национален комитет.

Ахмед-Наби Магомедов умира на 26 март 1961 г. в град Мюнхен, като също избягва наказателна и съдебна отговорност за деянията си. Погребан е в новата мюсюлманска част на гробището Waldfriedhof до други съмишленици.

Продължавате ли да вярвате, че някой в Германия се е разкаял за фашизма?

На 7 януари в Истанбул се проведе конгрес на привържениците на независима Ингушетия и в тази връзка Синбад отново реши да напомни на скъпите си абонати, че фашистите много обичат да говорят за независима Ичкерия и независимия Кавказ като цяло.

Севернокавказкият легион на Вермахта е създаден под контрола на Берлинския севернокавказки национален комитет, а осетинецът Алихан Кантемир, министър на отбраната на Република Съюза на народите на Северен Кавказ или накратко Планинската република, е бил председател на комисията.

Заедно с Алихан Кантемир, Султан Килич (Клич) Гирай ръководи създаването и управлението на легиона (трябва да се каже, че Султан Клич също има пряка връзка с кримските татари като представител на един от по-младите клонове на династията на кримските ханове Гиреи (Чингизиди).

Султан Клич Гирай е един от тримата изброени от нас високопоставени кавказки националисти, съучастници на нацистите, но той е единственият от тримата, които не успяват да избегнат отговорността за делата си и да завършат дните си мирно, работейки в Мюнхен в научен институт за съветски изследвания ...

По време на Втората световна война Султан Клич Гирай, заедно с други кавказки и закавказки националисти, организира редица „Национални комитети“ и участва активно във формирането на военни планински части на страната на Третия райх.

След това започва да командва горците в казашкия корпус на генерал П. Н. Краснов. В началото на 1943 г. създадената от него кавказка дивизия е прехвърлена в Италия, където през май 1945 г. е пленена от британските войски и е изпратена в Обердраубург.

На 29 май 1945 г. сред 125 кавказки офицери е отведен в Юденбург и предаден на НКВД, които го прехвърлят в Москва. Заедно с генералите П. Н. Краснов и неговите съратници, с присъда на Военната колегия на Върховния съд на СССР, той е осъден на обесване и екзекутиран в Москва на 16 януари 1947 г.

Синбад е сигурен, че подобна съдба би очаквала и двамата му другари от Кавказкия легион, ако бяха попаднали навреме в ръцете на НКВД ...

На 25 декември 1997 г. Военната колегия на Върховния съд на Руската федерация признава Султан Клич Гирай за неподлежащ на реабилитация.

Никой не е забравен и нищо не е забравено. Смърт на фашистките нашественици.

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com