/Поглед.инфо/ Дълго можем да гадаем кой именно стои зад терористичния акт в иранския град Ахваз – обективно право на съществуване имат две основни версии. На първо място, разбира се, трябва да подозираме радикалите-ислямисти и някои ирански експерти вече съобщават за това, че зад нападението стои групировка такфиристи. На второ място може да се говори за опозиционните на режима на Корпуса на стражите на Ислямската революция кюрдски подземни формирования.
Всъщност и двете версии са достатъчно убедителни. Но честно казано ми се вярва малко по-малко в текфиристите. Ислямистите-радикали като правило действат по по-различен начин – за тях е по-просто да организират взрива, да засилят автомобил, натъпкан с тротил или да пуснат в тълпата камикадзе с пояс експлозиви. Ето това им е фирмения стил.
Тук, ако се вярва на съобщенията от място, терористите са провели истинска операция на равнище нечия спецназ. Нападателите са водили прицелна стрелба от укрития почти десет минути.
Всеки военен ще ви потвърди, че за интензивен бой това е прилично време и трябва да се има сериозна, да не кажем професионална бойна подготовка, за да не бъдат открити, да избегнат огнево поражение и да отстъпят.
При това, според данните на иранските информационни агенции при атаката са загинали най-малко осем бойци от Корпуса на стражите на Ислямската революция, а още седем са ранени.
За Иран, разбира се, подобно нападение е определен ментален шок. Техеранският режим се опира здраво на работата на специалните служби и на силовите структури и това, че е бил атакуван не някой търговски център, а именно военен парад е насочени преди всичко именно към тяхната дискредитация.
Общо взето, според мен, събитията в иранския Ахваз не приличат много на терористичен акт в духа на „Ислямска държава”. Добре разбирайки размера на политическия риск, ще си позволя все пак да предположа, че зад нападението над бойците от КСИР вероятно могат да стоят въоръжените кюрдски групировки, опозиционни на официален Техеран. Ще обясня защо.
Пролетта публикувах данни, получени от мен едновременно от няколко източника от контролираните от кюрдите сирийски провинции в североизточната част на страната за това, че заедно с групировката френски военни в Сирия там са влезли и кюрдски партизани от Иран. От тях е бил образуван малък отряд, с чиито обучение и тренировка се занимават непосредствено френските инструктори.
Всичко това се случва на базите на САЩ, мобилно разположени в провинциите Хасака и Дейр ез Зор.
Французите от няколко месеца участват в съвместна с групировката „Демократически сили на Сирия” операция срещу „Ислямска държава” в пограничните с Ирак територии. Отрядите на иранските кюрди така са преминали през нещо като боен стаж в състава на тези подразделения.
Паралелно с борбата срещу терористите-радикали иранските партизани са получавали реален опит за бой в това число и срещу редовната армия от собствената си страна.
Не е тайна, че отношенията на сирийските кюрди с Асад не са особено гладни и въпреки, че на определен етап те действат заедно (когато, например изтласкват „Ислямска държава” от Дейр ез Зор), сблъсъците между правителствените сили и кюрдските ДСС са нещо доста разпространено за сирийския фронт.
Ако се вземе предвид също, че правителствените сили на Асад, особено в източната част на страната воюват рамо до рамо с проиранската групировка „Хизбулла”, зад която всъщност стои КСИР, то вероятността от пряк сблъсък между кюрдските партизани от Иран с техните непосредствени опоненти от КСИР е не просто е голяма, а почти неизбежна.
В този смисъл днешният терористичен акт в иранския Ахваз пасва на геополитическата логика. Французите са тренирали и подготвили в американските бази в Сирия няколко отряда ирански партизани и са ги пратили след това да изпълняват специални задачи на територията на самия Иран. Та е възможно това да е просто първата лястовичка.
Впрочем, тотална разлика между версията за такфиристите и версията за кюрдите, според мен ням. Нали ако погледнем по-широко на ситуацията, предвид скорошните събития в Сирия, където заради израелската провокация бе свален наш руски самолет – то може да се направи абсолютно уверения извод, че настоящото драматично за Иран и Русия положение е следствие на разгарящото се противостоене между двата триглави съюзника. От една страна са Русия, Иран и Турция. А Израел, НАТО (в лицето на Франция и САЩ) и Саудитска Арабия от друга.
Очевидно е, че ако зад кюрдските групировки, опозиционни на Техеран, стои НАТО (САЩ и Франция) то зад такфиристите почти със 100% сигурност стои Саудитска Арабия.
Затова в контекста на противостоенето на двата съюзни блока няма принципно значение кой от ключовите играчи конкретно е накарал терористите да нападнат военния парад в Ахваз. Най-важен е резултатът, който отчасти е достигнат.
Имам предвид удара по репутацията на иранските силови структури, подобен на удара, нанесен по нашата репутация в резултат на крушението на Ил-20 над Средиземно море.
Но, ако Русия и Иран, да го кажем така, са си получили своя дял провокации, има всички основания да се смята, че на Турция и предстои да се окаже под удар.
Впрочем, ако оставил емоциите, въпреки трагичния и в двата случая контекст, последните събития позволяват да съдим доколко опасен за себе си смятат нашия съюз геополитическите ни опоненти. Те предприемат много отчаяни мерки. От техните действия строи нервност, която не ги прави по-силни.
Превод: Поглед.инфо