/Поглед.инфо/ Половин година измина от стартирането на платформата Дом на приятелството между Китай и България, инициирана от посолството на КНР в София и лично от посланик Дун Сяодзюн и екипа му. През този период, в рамките на инициативата се проведоха редица интересни и полезни дейности, свързани със задълбочаване на приятелството между двете страни, като представяне на книги, провеждане на културни събития, отбелязване на празниците по случай Китайската нова година, честването на Международния ден на жената и др., които предизвикаха голям интерес сред българската общественост и приятелите на Китай в България.
С цел Домът на приятелството да играе още по-значителна роля като платформа за насърчаване обмена и сътрудничеството между страните в различните области, посолството на Китай в София организира среща за събиране на проекти за съвместни дейности. Идеята бе да се представят разнообразни идеи и проекти за сътрудничество през 2023 г. в различни области. Участваха над 50 представители на компании, бизнес асоциации и културни организации.
В приветственото си слово при откриване на форума зам.-ръководителят на посолството министър-съветник Йен Дзиенцюн заяви: „Със стабилизирането на световната епидемична ситуация, обменът между Китай и другите държави постепенно започна да се възобновява и китайската икономика възстановява бързото си развитие. Китайската дипломация натисна „бутона за ускорение“ и сме напълно готови за нов поход на пълна скорост. Миналата седмица двете сесии на Китай приключиха и докладът за работата на правителството беше одобрен. В него се поставя за цел растежа на икономиката да е от около 5% през 2023 г., което е с 3% по-високо от действителния растеж през миналата година. Това изпраща положителен сигнал за цялостното подобряване на икономиката и възобновяване на потенциалния ръст. Освен това в доклада за работата на правителството се потвърждава, че Китай непоколебимо ще следва пътя на мирното развитие, твърдо ще следва стратегията за отваряне, базирана на взаимноизгодна и печеливша основа и винаги ще бъде строител на световния мир, допринасящ за глобалното развитие и защитник на международния ред. В съвременната трайно напрегната геополитическа обстановка, отношението и предприетите мерки на Китай за насърчаването на световния мир и мирното развитие са много ценни“.
„Може да се очаква, че между Китай и Европа ще има нова вълна на обмен и по-пълноценно сътрудничество. Китай има желание да работи заедно с ЕС за поддържането на истински мултилатерализъм, взаимно уважение и печелившо сътрудничество, съвместно да преодоляват различните препятствия и трудности, с цел по-нататъшното задълбочаване на всеобхватното стратегическо партньорство между Китай и ЕС и за внасяне на повече сигурност, стабилност и позитивна енергия в света“, отбеляза още Йен Дзиенсюн.
Той подчерта, че България е важен стратегически партньор за Китай, и припомни визитата на българския президент Румен Радев през 2019 г. в Пекин, по време на която бе обявено установяването на китайско-българското стратегическо партньорство. „В този контекст е и възможността да използваме по-добре Дома на приятелство между България и Китай, като така ще се насърчат връзките в новата ситуация между хората от двете страни и ще се обогати двустранното практическо сътрудничество”, бе категоричен зам.-ръководителят на посолството.
Няколко бяха акцентите, които се откроиха по време на дебатите и предложенията направени от присъстващите над 50 представители на организации, компании, асоциации, камари и компании.
Важно предстоящо събитие е Фестивала на китайското кино, който ще се проведе между 7 и 13 юли в няколко от най-големите киносалони от веригата „Арена“ в София, Варна и Пловдив.
„Този фестивал е израз на отличното досегашно сътрудничество между веригата от киносалони Арена и посолството на КНР и ще предложи на българската публика – както и на китайците, живеещи в България някои от най-интересните и нови китайски филми. Интересното е, че филмите ще имат субтитри на български език, което ще даде възможност и на китайците в България да им се насладят, каза директорът на веригата от кина Арена, които са домакини на кинопрожекциите.
„През последните години забелязваме значителен интерес към китайското кино не само в България, но и в редица други страни, излъчват се вече китайски филми по някои от телевизионните канали и сега е крайно време да покажем на широката българска публика възможностите на това изключително атрактивно изкуство“, добави той.
Освен художествени филми, в няколко от българските телевизии ще се излъчат документални и исторически филми за Китай, част от които съвместно заснети от български и китайски майстори оператори и режисьори. Тези филми ще се излъчват не само по българските, но и по някои телевизионни канали, които се гледат в много страни от света, поясниха присъстващи режисьори и публицисти.
Предложение, което предизвика интерес бе организирането на българо-китайски младежки форум в старинния български град Пловдив, по време на който ще бъдат запознати младите хора от двете страни с традиции, обичаи и особености на нематериалното културно наследство на различни региони от Китай и България, съчетано със съвместни спортни събития.
Китайските бойни изкуства са изключително интересни за българските младежи, казаха от своя страна представители на Асоциацията по тайчи и предложиха три проекта в техните школи в София и Пловдив, както и създаването на специален парк, изработен по дизайн на китайски архитекти, в който ще има различни атракции, включително и състезания по тези привлекателни спортове.
Важно място сред представените проекти бе провеждането на международния джаз фестивал в българския планински курорт Боровец, който е ежегоден и в който са участвали и китайски изпълнители. Сега вече, след пандемията от COVID-19, отново могат да се включат китайски изпълнители, които заедно със свои български и чуждестранни колеги музиканти ще покажат пред любителите на джаз-музиката уменията си и спецификата на китайския вариант на този музикален жанр.
Що се отнася до други културни инициативи – интерес предизвика идеята за създаването на специална „танцова резиденция” – школа за китайски танци.
По време на известните в цял свят ежегодните „Софийски музикални седмици” в българската столица, през настоящата година ще бъдат поканени за участие китайски музикални изпълнители – това обеща председателят на събитието, а също така и български музиканти ще представят възможностите си пред китайската публика.
Съчетаването на културата и индустрията може да даде отговор на търсеният и интересите на хиляди любители на китайската култура, но чрез използването на най-новите дигитални и съвременни технологии. Това бе друго предложение, което включва създаването на индустриален парк в град Плевен. 99% от фотоволтаиците в България са китайски, а над 80% от фотоволтаичното оборудване в редица европейски страни е китайско – стана ясно от направените предложения за създаването на специализиран индустриален парк.
Като най-скорошното, уникално и изключително атрактивно събитие, което предизвика интереса и грабна вниманието на всички присъстващи бе предстоящият през м.юни Летен Фестивал на Драконовите лодки на езеро, близо до българската столица. В организацията на събитието ще се включат много приятели на Китай от Централна и Източна Европа, Освен състезанията с Драконовите лодки на езерото Панчарево, по време на фестивала ще се реализира и кулинарен фест, който ще покаже най-доброто от кулинарните традиции на страните от ЦИЕ. Инициатор на Фестивала е Посолството на КНР в София, като сред основните партньори и съорганизатори са Столична община, посолства в България на държави от Азия, Генералната служба по спорта на КНР, Китайския културен център в София, Институт „Конфуций“ при Софийски университет, Община Русе, Българска национална асоциация „Един пояс, един път“, Българска федерация по кану-каяк, Ексклузивен представител и вносител на ракия „Маотай“ в България; а подкрепящи институции са Министерствата на културата, на туризма, на младежка и спорта, на земеделието и други български институции и организации. По време на фестивала ще може да се види и друга интересна и „вкусна” китайска традиция – ще бъде специално представена чаена церемония, която ще покаже на българската публика и любителите на китайското чаено изкуство освен десетките различни видове китайски чай, но и най-правилните начини за приготвянето на автентичен китайски чай. В същото време ще могат да се видят и купят и красиви чаени чаши и сервизи от китайски порцелан, които ще зарадват както колекционери, така и любителите на чая не само от България, но и гостите на събитието.
Не на последно място бе представена идеята за засилване на медийното сътрудничество между България и Китай. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова съобщи новината за съвместно ползване от български и китайски журналисти и медии на Международния дом на журналистите в черноморския град Варна, който е собственост на СБЖ. През юни, голяма китайска делегация от представители на Общокитайската асоциация на журналистите ще пристигне, за да бъде подписан договорът за сътрудничество и съвместно ползване. Така ще могат да се организират разнообразни прояви, семинари, дискусии, прожекции на филми и други културни прояви в красивия черноморската столица на България.
Много още може да се пише и говори за предложенията, направени по време на срещата на Дома за сътрудничество между България и Китай. Но, както подчертаха и организаторите от посолството на КНР предстоят и други срещи, на които ще бъдат представени още проекти за съвместни инициативи между двете страни.
До края на годината Дома за приятелство между България и Китай ще инициира и други интересни събития, в контекста на отбелязване на 10-годишнината от мегапроекта „Един пояс, един път“.
„След тригодишно прекъсване, отново отворихме врати за по-широк обмен между двете страни и народи”, казаха в края на срещата организаторите и ръководителите от посолството на КНР, като отново изразиха своето задоволство и възхищение от големия интерес, който българите проявяват към китайската култура и изкуство, както и обратно – желанието на много китайци да посетят България и да се запознаят с нейните забележителности и красиви места, с българската култура и занаяти, с прелестите на българското изкуство, музика и танци, които са уникални. Затова, ние трябва да обединим своите ресурси, за да посрещнем заедно бъдещите предизвикателства.