/Поглед.инфо/ Ситуацията около Тайван отново ескалира. Китай и САЩ провеждат паралелни военни учения в Южнокитайско море. Вашингтон обещава да достави нови оръжия на островната държава. Пекин се готви за връщането на Тайван към големия Китай. Но дали наистина да очакваме голяма война около Тайван - този въпрос сега тревожи политици и дипломати по целия свят.

В началото на 2023 г. изявленията на генерала от ВВС на САЩ Майк Минихан предизвикаха голям резонанс. Той прогнозира началото на голям конфликт между Китай и Америка през 2025 г.

Генералът смята, че дотогава Китай ще се възползва от ситуацията на политическа нестабилност, която може да започне в САЩ. В крайна сметка през ноември 2024 г. Съединените щати ги чакат президентските избори. И те могат да повторят ситуацията от предишния изборен цикъл - с нежеланието на губещата страна да признае резултатите от изборите и масови протести.

В този случай на Вашингтон изобщо няма да му пука за външната политика. И това може да отвори прозорец на възможност за Китай да реши силово въпроса с Тайван. Но Съединените щати няма да могат да стоят настрана, в противен случай статутът на Америка като глобална суперсила ще бъде непоправимо увреден.

Съединените щати ще трябва да се включат пряко в конфронтацията около Тайван, която заплашва да доведе до непредвидими последици за целия свят. И до началото на истинска трета световна война.

Разбира се, не всеки в САЩ е готов да се съгласи с такава тревожна прогноза.

Например директорът на ЦРУ Уилям Бърнс не очаква активна фаза на тайванската криза преди 2027 г. Мнозина във Вашингтон дори се надяват да избегнат директен сблъсък с Китай - като са сигурни, че ще могат да се борят с Поднебесната империя чрез проксита, следвайки примера на Украйна.

Симулации на военни сценарии, провеждани във Вашингтон, показват, че в случай на открита война между САЩ и Китай около Тайван, Пентагонът може да загуби няколко самолетоносача, десетки други военни кораби, стотици изтребители и хиляди войници. Това ще бъде непоправима загуба за американския флот, който няма да може, както в дните след Пърл Харбър, бързо да възстанови загубения потенциал.

Освен това Америка, сега разделена повече от всякога, може рязко да се охлади към интервенционизма на фона на подобни катастрофални загуби. И просто да се откаже от по-нататъшна война с Китай, без значение колко негативно ще завърши този сблъсък за Тайван.

Самият Тайван, както наскоро стана известно от изтеклите документи на Пентагона, не е в състояние сам да се изправи срещу Китай.

Той има остър недостиг на системи за противовъздушна отбрана и изтребители, противокорабни ракети и боеприпаси. Тайванската армия е малка и доста слабо обучена, въпреки че американските инструктори са започнали да я обучават отскоро. Съединените щати също одобриха доставката на 400 ракети Harpoon, но датата на доставка се отлага до 2029 г.

Тайван все още не може да получи оръжията, които поръча от САЩ преди три или четири години. Общата стойност на неизпълнените договори с Тайван достига 19 милиарда долара и само расте от година на година.

Ситуацията се утежнява и от очертаващото се разделение в западните страни по въпроса за по-нататъшната политика спрямо Тайван.

Съединените щати реагираха много остро на последните изявления на френския президент Еманюел Макрон, който призова европейците да останат неутрални в евентуален тайвански конфликт и да намалят зависимостта си от САЩ. Представители на Европейската комисия и лидерите на страните от Източна Европа побързаха да се отрекат от думите на Макрон. И на последната среща на върха на Г-7 в Япония представители на западните страни изразиха декларативна подкрепа за Тайван.

Очевидно е обаче, че в Европа има разцепление по китайския въпрос и в бъдеще то само ще се засилва.

Общият търговски оборот между Европейския съюз и Китай надхвърля 800 милиарда долара. За Съединените щати да използват Европа като вид икономически таран срещу Китай би било много полезно. Самите европейци обаче започват да разбират, че за тях сценарият на едновременна война и с Русия, и с Китай ще означава гарантиран крах на икономиката и социален взрив на недоволните маси.

Що се отнася до политиката на Китай, тя очевидно има като приоритет мирното разрешаване на въпроса с Тайван.

В Пекин вероятно залагат на идването на власт на приятелската на Китай партия Гоминдан на следващите парламентарни и президентски избори, които ще се проведат на острова в началото на 2024 г. Представители на "Гоминдан" сега активно посещават континентален Китай и наричат всички китайци един народ, който не трябва да влиза в конфликт помежду си в името на интересите на САЩ.

На последните общински избори Гоминдан показа силно представяне. А проучванията на общественото мнение показват, че партията има шанс да спечели. В случай на своя триумф Пекин може да започне бързо интегриране на острова в голям Китай според сценария на Хонконг.

САЩ обаче няма да стоят със скръстени ръце и ще се опитат с всички средства, включително подкрепа за привържениците на независимостта на Тайван, които могат да бъдат доведени до протести с непризнаване на изборните резултати, да предотвратят това.

В един идеален за себе си сценарий САЩ биха се опитали да въвлекат в конфликта с Китай заобикалящите ги страни, с които Пекин има териториални противоречия.

Това включва Япония, която се готви да похарчи 250 милиарда долара за превъоръжаване на своите „сили за самоотбрана“ и закупуване на ракети с голям обсег. Това включва и Филипините, където набързо се издигат пет нови американски военни бази за американската авиация. В антикитайския съюз активно се въвличат Индия, Южна Корея и Австралия.

Всъщност те искат да образуват нова "бамбукова завеса" около Китай от недружелюбни страни, както по време на Студената война. И да принудят Пекин да изразходва сили и средства за военно състезание със своите съседи, а не директно със САЩ.

Но тези планове могат да бъдат нарушени и от успешната интеграция на Тайван в Китай и укрепването на военно-техническото сътрудничество с Русия, което не позволява да се затвори „огненият пръстен“ около Китай от враждебни държави. В бъдеще много от тях може да преразгледат плановете си, ако стане ясно, че приятелството с възходящия Китай е много по-изгодно от конфликта.

Вашингтон разбира, че времето е против Съединените щати.

Китайският флот вече превъзхожда американския по брой бойни кораби. Китай пуска на вода трети самолетоносач, като на практика неутрализира американския монопол в индустрията на самолетоносачите. До края на 2020-те години китайският военен флот може да стане най-силният в Тихия океан.

Единственият начин да се спре това е като се въвлече Китай в голям конфликт в Южнокитайско море.

В тази връзка въпросът за Тайван е важен не само в контекста на полупроводниците, които се произвеждат там. Търговски потоци на стойност трилиони долари годишно пресичат Тайванския пролив. И страната, която ги контролира, получава надмощие над опонентите си в световната търговия.

Следователно конфронтацията в Южнокитайско море във всеки случай само ще се засили в бъдеще.

Но въпросът дали ще се стигне до открита война все още е открит.

За САЩ тази игра с огъня крие заплаха от катастрофа както във военната сфера, така и в икономиката. Но от другата страна на везната е рискът от загуба в противопоставянето с Китай.

Поднебесната империя ще се придържа към стратегията на мирна конкуренция до последно, защото тя играе в нейна полза. Дали и двете страни ще успеят да държат ситуацията под контрол, само времето ще покаже.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?