/Поглед.инфо/ Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 г. пр. Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил ненадминат в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „Нан Дзин“(Отговори на трудни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе (扁鹊)
Истинското име на Биен Цюе (407 г.пр.Хр.— 310 г. пр. Хр.) е Цин Юежен. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Биен Цюе бил ненадминат в пулсовата диагностика и акупунктурата. Твърди се, че класическият труд по медицина „Нан Дзин“(Отговори на трудни въпроси) е написан от него.
Биен Цюе усвоил лечителското изкуство като дете от един народен лечител. Той определял много точно заболяването, лекувал успешно пациентите и дори се твърди, че съживявал мъртвите. Затова хората го наричали лекар-чудотворец. За съжаление обаче изключителните му способности станали обект на завист. Твърди се, че когато бил в царство Цин, императорският лекар Ли Си поръчал да го убият.
Хуа Туо (华佗)
Хуа Туо (140 г.-208 г.) живял в края на династия Хан и началото на Трицарствието. Според историческите записки той първи в Китай използвал анестезия по време на хирургически операции. Хуа Туо разработва упойващо лекарство, което нарича Мафейсан. То представлявало комбинация от стрити на прах билки, които се смесвали с алкохол преди да се дадат на пациента. Рецептата за него обаче е загубена. Хуа Туо създава и система от упражнения за поддържане на здравето, която нарича Уцинси (Играта на петте животни), които имитират движенията на пет животни – тигър, елен, мечка, маймуна и жерав.
Кончината на Хуа Туо също е трагична. Той много пъти отказвал поканите да стане придворен лекар, защото не се стремял към слава и величие. По-късно обаче бил принуден да отиде в двореца и да лекува лично тогавашния владетел Цао Цао, който страдал от силна мигрена и световъртеж. Не след дълго под предлог, че съпругата му е болна, се върнал в родния край. Цао Цао много пъти изпращал хора да го доведат обратно, но лекарят отказвал. Това ядосало владетеля и той заповядал да го хвърлят в затвора и да го убият.
Джан Джундзин (张仲景 )
Джан Джундзин (150 г. – 219 г.) е един от най-известните лекари от династия Хан. Той обобщава опита на своите предшественици и установява терапевтичните принципи на традиционната китайска медицина. Неговият труд „Шанхан дзабин лун“ (Трактат за причинените от студ заболявания) се състои от 16 глави и над 300 рецепти и дава значителен тласък за напредъка на медицината в онези времена. Той се определя като най-ранния клиничен учебник в Китай. Някои от рецептите в него продължават да се прилагат и днес.
Бащата на Джан Джундзин бил придворен учен, което му дало достъп до много книги в детството. Той обаче се отвратил от политическите интриги и корупцията във високите етажи. Малкият Джан Джундзин бил свидетел на мизерията и страданията на обикновените хора, причинени от войните, както и на епидемиите, до които довели. Затова решил да стане лекар и да спасява животи.
Джан Джундзин усвоил лечителските умения до съвършенство и бил в състояние да разпознае болестта само по външния вид на пациента. В една от съхранилите се истории за него се разказва как различил симптомите на опасно кожно заболяване при разговор със свой приятел поет и дори му изписал билки. Лекарят го предупредил, че ако не вземе мерки, животът му ще е в опасност. Поетът обаче не последвал съветите му и наистина починал.
Уан Шухъ (王叔和)
Уан Шухъ (180 г.-270 г.) е автор на първата книга по пулсова диагностика в Китай „Май дзин“ (脉经).
Той е роден в аристократично семейство на територията на днешната провинция Шанси през династия Източна Дзин ( 265 г. – 316 г.). Уан Шухъ още като дете има разностранни интереси, чете класическите трактати, философски и исторически книги. След като семейството му се премества в Дзинджоу (в днешната провинция Хъбей) той се сприятелява с ученик на знаменития лекар Джан Джундзин.
Уан Шухъ се увлича по медицината и с времето интересът му към нея расте. Той старателно изучава трудовете на древните лечители, трупа опит и се съветва с опитни лекари. През 208 г. е приет на служба в армията на пълководеца Цао Цао, по-късно става личен лекар на императора, а след това поема ръководството на императорската здравна служба.
По това време имало спешна нужда от ръководство по правилното разпознаване на пулса, който бил от важно значение при поставянето на диагнозата. В своя труд „Май дзин“ Уан Шухъ класифицира и описва подробно 24 вида пулс. Той изследвал пулса на пациента не само в трите точки на китката, но и при различна сила на натиска. Според него при лек натиск се добива информация за един орган, а при малко по-силен за друг.
В своята лечителска практика Уан Шухъ умело прилага лечебното хранене и говори за вредата от пържената храна, прекаляването с алкохола и преяждането.
Освен това той събира всичко, което може да намери за книгата на Джан Джундзин „Шанхан дзабин лун“ (Трактат за причинените от студ заболявания), чийто оригинален текст е загубен заради войните и хаоса в империята. Уан Шухъ систематизира събрания материал и го разделя в две книги –„Шанхан лун“ (Беседи за уврежданията от студа) и „Дзин гуей яо люе“ („Съкровищата на златния сандък“). Така ценните идеи, информация за различни заболявания и постижения на този велик китайски лекар са съхранени за поколенията. Без усилията на Уан Шъху те биха били загубени завинаги.
Хуанфу Ми (皇甫谧)
Хуанфу Ми (215. – 282 г.) е известен историк, поет и учен от периода на Шестте династии (220 г. – 589 г.). В своята книга „Основни принципи на акупунктурата и моксата“ (《针灸甲乙经》) той обобщава натрупаните знания на своите предшественици, което е голям принос за развитието на традиционната китайска медицина.
Родителите на Хуанфу Ми умират, докато е още дете, и той израства в семейството на чичо си. До 20-ата си година води сравнително апатичен живот, но след един разговор с приемната му майка обещава да се промени. Четенето на книги му помага много и той решава да стане писател. Младият Хуанфу Ми има широк кръг от интереси и написва множество биографични книги.
Той страда от ревматоиден артрит, а половината му тяло е парализирано заради прекаран инсулт. Тъй като никой лекар не успява да облекчи състоянието му, Хуанфу Ми започва да изучава медицинските трудове и дори сам си слага игли, прави си масажи и мокса. По-късно написва своя знаменит труд „Основни принципи на акупунктурата и моксата“. В него той дава имената на 664 акупунктурни точки и описва местоположението на 349 от тях, както и на 12-те двойки меридиани и техниките за иглоубождане и мокса, посочва и какви игли трябва да се използват и дава основни насоки за пулсовата диагностика. Последният раздел на своята книга Хуанфу Ми посвещава на клиничната практика, педиатрията, хирургията и гинекологията. Тя е издадена през 282 г. и оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на акупунктурата и традиционната китайска медицина.