/Поглед.инфо/ До съвсем скоро из социалните мрежи вървеше вица, че фразите „Обичам те“ и „Произведено в Китай“ имат един и същи срок на годност, а именно – сравнително кратък. Хората в Западния свят през последните няколко десетилетия свързваха китайските стоки с нещо евтино, което бързо се чупи или къса, но въпреки това купуваха „на килограм“ и се радваха, че пестят пари. Колко деца са израснали с играчки, направени в азиатската държава – кукли Барби, с прилежащите им аксесоари (дрехи, къщи, коли, приятели...) и вероятно са си представяли Китай като огромната работилница на Дядо Коледа?

Независимо, където и да отиде някой по света и купува сувенири за роднини, близки и приятели, учудващо отзад винаги присъства „Произведено в Китай“. Или, когато се налага спешно в последния момент да се купи подарък при гостуване или красива, но евтина рокля или друга дреха – най-лесно е да се отскочи до кварталния магазин, често наричан ‚Китайски мол“. Така, бавно и тихо световният пазар беше завладян.

И така днес Китай е втора икономическа сила в света

Как бе постигнато това?

За никого не е тайна, че все пак количеството не трябва да бъде за сметка на качеството. Тук се намесва правилната държавна политика. Инвестициите в по-качественото образование и специализиране в дадена професия – си оказват влияние. Китайците не отричат, че за някои от нещата, които произвеждат, се вдъхновяват от Запада. Но това, което също е важно да се отрази е, фактът, че не се опитват да възпроизведат дадения артикул едно към едно, а го приспособяват към културата и ежедневието си, придавайки му характерни китайски черти.

Голяма част от студентите, които отиват да се обучават в чуждестранни университети, се връщат след дипломирането и вместо да започнат да започнат да възхваляват колко е хубаво в другите страни, се опитват да направят родното си място по-привлекателно и по-модерно място за живеене.

По всичко личи, че преди да се усетим – вече ще има нова икономическа сила. Ще бъде много трудно някой да детронира Китай. Колкото и западната пропаганда да се опитва да промени естествения ход на времето.

Защо е възможно всичко това? Самият факт, че за около 40 години е направен такъв скок в икономическо и социално отношение – говори много само по себе си. „Гордея се с родината си“, споделя местен мъж. И добавя: „Помня, че когато бях дете беше непосилно за много голяма част от родителите да могат да купят колело на детето си. Това се считаше за лукс. А днес – 4 десетилетия по-късно, почти всички имаме собствено жилище и кола!“

Днес никой не може да оспори качеството на стоките

Последното нещо, което може да се каже днес е, че стоките са некачествени. В Китай има над 240 милиона висшисти и все повече младежи влизат да учат в университет. (Тук не включваме чужденците). Работната ръка е около 900 милиона души, като се има предвид, че всяка година, нови 15 милиона се присъединяват.

Към момента Китай до така степен е напреднала, че редица световни компании търсят страната за сключване на сделки и за правене на инвестиции. Дори американски. Запитани дали това няма обратен ефект за тях, при положение, че повечето са западни, собствениците им лаконично отговарят: „Политиката си е политика, но бизнесът си е бизнес!“

Да, истината е, че цените са се повишили, но все така остават по-ниски от тези, предлагани от други държави. Във времена на криза това е от много важно значение, когато се налага някои хора да си броят последните стотинки, за да успеят да си купят необходимите неща.

Защо се оплакват на Запад?

Наистина – има ли причина Западът да се оплаква? В крайна сметка – всеки сам си определя развитието в зависимост от политиката и лидерите, които си избира. Културата, историята и манталитетът също играят важна роля.

Някои държави като Великобритания, Франция, Нидерландия, Испания и др. са свикнали винаги да получават всичко наготово. Винаги някой им е работил срещу мизерно или никакво заплащане, взимали са богатства, които не им принадлежат – чрез измама, проливане на кръв или просто грабеж. Или „съвременното робство“, при което наемат евтина работна ръка, за да продължават да са „богати и проспериращи“.

Освен това въпреки университетските си програми, които предлагат високи познания в областта на бизнеса и предприемачеството, всъщност... в никакъв случай не бихме могли да кажем, че те „предават успешната формула“. Всеки може да има идеи, но не всеки има смелостта да ги осъществи. Различни идеи могат да хрумнат на различни хора, на различни места по света.

Тук ще посоча един много уместен пример. От 1980 г. Пекин позволява вноса на чуждестранни коли. Това добре, автомобили вече има, но резервни части?! Докато на някого не му хрумнало да започне да произвежда прозорци за превозните средства. Друг по-късно се сетил как да прави нещо друго и така проблемът бил решен!

Новата ера

На всички българи ни е много добре познато стихотворението на Христо Смирненски, в което той говори за „утрото на нова ера“. Какво ли щеше да каже днес, ако беше жив и можеше да види, че неговият блян се е сбъднал, само че на друг континент? Със сигурност щеше да се зарадва, че се е оказал един вид пророк, пък макар и не за собствената си страна.

Новата ера в Китай е белязана от процеса на „модернизация“. Както местните обичат да повтарят – „процесът сам по себе си предполага движение, работа“. Това ни навежда на мисълта, че китайците нямат намерение да спират. Въображението, креативността им, работят с пълна скорост. Всеки ден човек остава изненадан от нещо ново. Тъкмо си мисли, че вече всичко е изобретено – китайците му показват, че единственият таван може да е само небето. Но вероятно, когато го стигнат, ще намерят начин да го пробият и да продължат с изобретенията си.

Една от „съставките“ на тайната им за развитие, пък и за производство, е, планираното в дългосрочен план. Защото, когато имаме дадена цел, правим всичко възможно да я осъществим. Например, в Шанхай вече са заложили идеите си до 2035 г. И  са започнали да работят върху реализирането им.

А само като се замислим, че в презадоволения Западен свят някои хора дори не знаят какво ще правят утре... Само един поглед към Китай ни е достатъчен да разберем, защо едните непрекъснато напредват, а другите – затъваме.

Вече логото „Произведено в Китай“ има съвсем друго значение...