Фанфарите, прославящи предимно колективната мисъл на Запада по повод на бъдещото развитие в световен мащаб, неизменно следват логиката, изразявана в ежегодния доклад и обсъжданията на Световният икономически форум в Давос, Швейцария, основан през 1971 г. В тези години – преди полови век, Западът бележеше много успешно развитие, затова вниманието беше насочено към него (графика № 1). Това бяха години, когато Западът беше „учител“ на Изтока.
Графика № 1
Брутен вътрешен продукт в избрани страни през периода 1950-1970 г.
През периода 1971-2023 г. обаче именно Изтокът (Азия и най-вече Китай) не само доказа че си е „научил добре урока“, но и че знае нещо повече от „учителя от Запад“. Икономическата динамика на Азия за половин век промени не само жизненото равнище на страните в този континент, но – чрез производството и потреблението на блага, произведени най-вече в Китай и Индия – обогати „колективния Запад“ (графика № 2).
Графика № 1
Брутен вътрешен продукт в избрани страни през периода 1970-2019 г.
Пет факта за „изпреварващото развитие“ на Азия са съществени:
първо, по БВП (по паритет на покупателната способност – ППС) Китай изпревари САЩ;
второ, в структурно отношение икономиката на Китай е по-прогресивна, понеже залага на промишленото развитие, докато икономиката на САЩ разчита на услугите;
трето, дългът на САЩ е огромен, което намалява доверието в покритието на долара;
четвърто, новите технологии се развиват бурно и внедряват мълчаливо в Китай, докато в САЩ повече се шуми около отделни личности-иноватори;
пето, китайската инициатива „Един пояс, един път“ е глобално насочена към мирно развитие на няколко континента, докато американската „инициатива“ е свързан повече с изграждането на военни бази по различни точки на света.
Затова светът, както в частност и „Колективният Запад“ с удивление и изумление наблюдават развитието на „Азиатските тигри“ (те не са само икономически „тигри“!), като проучва магистралите на развитието им, за да се възползва от тях. Става дума не само за индустрии и технологии, но и за идеи за глобалното развитие.
В този порядък, светът обръща погледи не само към случващото се в нарастващия авторитет на БРИКС+, както и на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), но и към идеите на „Давос на Изтока“ - Боао форума за Азия (Boao Forum for Asia, BFA), който функционира от 2001 г (Boao Forum for Asia, 2001). „Давос на Изтока“ (в курортния център Боао, провинция Хайнан на Китайската народна република) провежда ежегодни срещи на високо ниво с участието на представители на правителства, бизнес, индустриални и научни общности, на които обсъжда текущи икономически, социални, екологични и други проблеми. И за да подчертаем разликата със западния Давос, само ще маркираме основните посоки на обсъждане на тазгодишната конференция на „Давос на Изтока“ (26.03-29.03.2024 г.): „Азия и светът: общи предизвикателства, споделени отговорности“. Четирите тематични модула са взаимно свързани: (1) Световната икономика, (2) Научните и технологични иновации, (3) Социалното развитие и (4) Международното сътрудничество (Baodong, 25.03.2024). Основните анализи са свързани с инвестиране в бъдещето на Азия и с изправянето срещу фрагментацията на световната търговия.
Че фрагментацията на националните икономики и на международната търговия е факт, предупреди Световната търговска организация (СТО - World Trade Organization, WTO) на тазгодишната си конференция (WTO, 2024). СТО е категорична, че все по-сериозната фрагментация на търговията ще доведе до огромни разходи за световната икономика, особено за икономиките на развиващите се страни. Затова основните въпроси на икономическото развитие са: как страните трябва да засилят сътрудничеството и да избегнат по-нататъшно изпадане в търговски протекционизъм; как да се справим с дисбаланса в развитието между и вътре в държавите, причинен от глобалното разпределение на ресурсите и да насърчим приобщаваща икономическа глобализация; Какви действия трябва да предприеме международната общност, за да напредне реформата на СТО; и т.н.
А че Азия и нейният двигател – Китай, не са онези, които създават пречки пред развитието на световната търговия и пред справедливото глобално разпределение на ресурсите и благата, свидетелстват фактите. Според последния анализ на „Маккинзи енд Къмпани“ (McKinsey & Company), наречен „Геополитиката и геометрията на световната търговия“ (McKinsey Global Institute, January 17, 2024), „Търговската реконфигурация е в ход. От 2017 г. Китай, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати са намалили геополитическата дистанция на търговията си с 4 до 10 процента всяка. Междувременно икономиките на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, Бразилия и Индия търгуват повече както в целия геополитически спектър, така и на по-големи разстояния“.
Същевременно наблюдаваме негативни процеси на деглобализация, на разкъсване на традиционните връзки между Запада и Изтока, като например, средните мита върху търговията със стоки между Китай и Съединените щати са се увеличили между три и шест пъти от 2017 г. до 2024 г., като основната част от тях се пада на САЩ. Не е за подценяване и фактът, че броят на новите глобални търговски ограничения всяка година непрекъснато се увеличава, от около 650 нови ограничения през 2017 г. до повече от 3000 през 2023 г. Никоя беда обаче не идва сама. Пренасочването на корабните пътища поради кризата в Червено море, започнала през декември 2023 г., не само води до допълнителни разходи, забавяния и усложнения за сигурността на транспорта, но също така има потенциал да създаде широкообхватни шокови вълни извън непосредствено засегнатите места.
Използваната методика на „Маккинзи енд Къмпани“ за оценка на променящата се геометрия на световната търговия със стоки, използва четири показатели: интензивност на търговията, географско разстояние, концентрация на вноса и мярка за „геополитическо разстояние“ (геополитическият аналог на географското разстояние).
Тези показатели в комбинация помагат се анализират скоростта и посоката на последните външнотърговски изменения. Например, между 2017 г. и 2023 г. вносът от САЩ е станал с 18% по-малко концентриран по своя произход. На свой ред, Китай увеличава съществено своя дял в търговията с развиващите се икономики по света, което доведе до 7% увеличение на средното географско разстояние на търговията от 2017 г. насам, което е леко ускоряване на съществуващата тенденция. Въпреки че Германия претърпява спад от 6% в средното геополитическо разстояние на своята търговия между 2017 г. и 2023 г., търговският стокообмен на Германия с Китай системно нараства. Междувременно икономиките на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Бразилия и Индия се ангажират в по-широки търговски отношения на по-големи разстояния и в целия геополитически спектър. Обобщено казано, производството и търговията на азиатските държави (след които на челно място са Китай и Индия) с другите континенти, са онези геоикономически фактори, които променят геометрията на световната търговия.
От една страна, Китай - най-голямата търговска икономика в света – се отличава от много други страни по това, че търгува в целия геополитически спектър. Той осъществява най-широк стокообмен по целия свят, включително със страните от Европейския съюз, с Япония, Южна Корея и САЩ, които заедно представляват 40% от общата му търговия със стоки. Например, много голяма част от потребителската електроника е глобално концентрирана и доставяна от Китай на икономики като ЕС и САЩ. Търговската геометрия на Китай се преориентира към развиващите се икономики по света, със значително намален дял на търговията с Япония, Южна Корея и Съединените щати. Общият стокообмен на Китай през 2022 г. е еквивалентен на 35% от неговия БВП (спад от пика от 64% през 2006 г.), което илюстрира обстоятелството че вътрешният стокообмен нараства, въздействайки благоприятно върху повишаването на жизненото равнище на китайските граждани. Още един важен факт е за отбелязване: търговията не винаги минава по една линия, а често е опосредствана. Например, между 2017 г. и 2022 г. вносът на лаптопи от Виетнам в САЩ се е увеличил повече от два пъти, нараствайки с около 800 милиона долара; през същия период, вносът на Виетнам от Китай на части за лаптопи, като печатни платки и сензорни екрани, също се е удвоил – нараствайки също с около 800 милиона долара.
И като продължение, търговията на Европа с Китай остава стабилна. Делът на ЕС чрез вноса от Китай се е увеличил леко, от 19% на 21% между 2017 г. и 2023 г. В някои сектори увеличението е по-значително. Например, делът на германския внос на електроника от Китай е нараснал от 24% на 30%. По същия начин приносът на Китай към вноса на транспортно оборудване в Германия се е увеличил, движен от вноса на електромобили. През 2017 г. 1% от вноса на електромобили в Германия е идвал от Китай. През първите девет месеца на 2023 г. вносът на електромобили в Германия възлиза на около 12 милиарда долара, като близо 1/4 идва от Китай.
От друга страна, Индия се намира към глобалната средна стойност по всички четири показатели. Това отразява нейните широки търговски отношения с Азия, Европа и Съединените щати, които също поддържат относително диверсифицирани връзки за внос. Нейната собствена позиция към центъра на геополитическия спектър - и нейните търговски отношения в този спектър - води до това, че търговията й изминава геополитически разстояния, които са подобни на средните за света. Индия търгува повече с Русия, като увеличението на търговията се фокусира върху вноса на енергийни ресурси. Русия премина от доставка на 2% от вноса на енергийни ресурси на Индия през 2017 г. до повече от 25% през 2023 г. Износът на електроника и рафинирани петролни продукти от Индия се е увеличил значително, като все повече е предназначен съответно за Съединените щати и Европа.
От трета страна, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) също се включва интензивно в международното икономическо сътрудничество. Основните търговски партньори на Асоциацията са Китай (най-голям търговски партньори на много от държавите-членки на АСЕАН, като например Индонезия, Тайланд, Малайзия и други), Япония (особено в областта на индустриалните стоки и технологиите“, САЩ (в областта на инвестициите и износа на стоки), Европейският съюз и Южна Корея (особено в областта на електрониката и автомобилостроенето).
Да обобщим кои са причините за бурния възход на основните азиатски икономики и най-вече тази на Китай:
- За разлика от много от развитите страни, азиатските страни имат огромен демографски капитал. Високата раждаемост в тези страни през повече от няколко десетилетия изгради не само квалифицирана младежка работна сила, но формира и граждани с интерес към иновациите, инвестициите и предприемчивостта.
- В повечето азиатски страни управляват силни правителства при стабилна политическа и икономическа среда. Правителства играят много по-активна роля в насърчаването и поддържането на висок икономическия растеж и влияят върху насочването на инвестициите. Азиатските правителства инвестират голяма част от своя БВП в образование, инфраструктура и технологии.
- Следвайки логиката на Япония след Втората световна война, азиатските страни изграждат експортно ориентирани икономики, фокусират се върху производството на стоки и услуги за износ, което им позволява да се възползват от глобалната търговия. При най-остра световна конкуренция азиатските икономики (и най-вече Китай) предлагат едновременно ниски цени и високо качество на експортните продукти. Правителствата на основните азиатски страни насърчават научно-изследователската дейност и иновациите, за разлика от развитите страни, където се насърчава повече потреблението.
- Някои азиатски страни, като Китай, Япония и Южна Корея, са постигнали забележителен икономически растеж чрез развитие на културните фактори и условия. Въпреки че на Запад много се пише за етиката на бизнеса и на труда, за колективното (екипното) начало и взаимопомощта (сътрудничеството) в икономическите дейности, Изтокът доказа, че може успешно да прилага тези принципи в икономическите дейности.
- Доста от азиатските страни успяха да привлекат огромни чуждестранни инвестиции чрез благоприятни бизнес условия. Същевременно те постигнаха бърза и ефективна интеграция в международните търговски и финансови системи.
- Въпреки че са важни фактори, но не и основни, ценни се оказаха природните фактори, наличието на някои особени природни ресурси и благоприятното географско разположение, удобно за износа и вноса по морски път (най-евтиния транспорт е по вода).
Няколко допълнителни фактори и условия позволиха на Китай да се превърне в „икономическия шампион по растеж“ през новия ХХI век (Дзинпин, 2024, pp. 147-168): умелото съчетаване на „невидимата“ с „видимата“ ръка – едновременно комбиниране на решаващата роля на пазара с подобряване на ролята на правителството („да се усъвършенства системата за макрорегулация, да се усили контролът за дейността на пазара, да се укрепят и оптимизират обществените услуги, да се съдейства за социалната справедливост и стабилност на обществото и да се създаде всеобща заможност“); успешния преход от модел на развитие, основан на факторите за производството и инвестициите, към модел на развитие, основан на иновациите. Не е без значение и фактът, че „китайската мечта е за благото не само на китайския, но и на останалите народи по света“ (Дзинпин, 2024, pp. 70-71), което е качествено различно от егоистичното искане „Да направим нашата страна отново велика“. Последното намира и в инициативата „Един пояс, един път“, и в търсенето на мирно развитие на света.
Европейският съюз, а и Западът като цяло (като икономическа и социална парадигма, не като географско понятие) трябва да са наясно че основните азиатски страни и най-вече Китай вече преследват не само „догонващо развитие“ (има какво да направят и в това отношение), но и „изпреварващо развитие“.
Изпреварващото икономическо развитие, ако продължава със същите темпове и структура, ще превърне Китай не само в икономически пример, но също така ще му отреди място на социален и политически лидер в световните отношения. За Европейския съюз ще е ценно да се поучи от китайската практика, като се откаже от идеологията на неолиберализма, за да може много по-успешно да комбинира силата на пазара със силата на правителството; същевременно ще е полезно съюзът бързо и ефективно да задълбочи не само търговските си отношения с Китай, но също така да изгражда мостове към китайската наука и култура. Няма съмнение, от друга страна, че Китай също се стреми на подобно развитие на икономическите, научните, социалните, културните и друг тип отношение между страните по света. Нещо повече, възможен и полезно ще е и изучаването на богатия опит от практиката на социализма с китайска специфика (без да бъде буквално копирана тази практика), за да се възроди идеята за нов тип социализъм.
