Основната причина за това е в сегашното положение на САЩ в международната търговия. Така наричаната „хегемония на долара“ се отразява главно в изключително високия процент на използване на щатския долар в международната търговия. Поглеждайки назад към 2000 г., Съединените щати представляваха 12,1% от световния износ на стоки и бяха най-големият търговски партньор на повечето развиващи се страни. Две десетилетия по-късно, обаче, тази цифра спада до 8,1%, а делът на стоките, изнасяни от развиващите се страни, се е повишил до 45,9% от глобалния общ обем.
Това е обективният резултат от развитието на световната пазарна конкуренция. Намаляването на статуса на Съединените щати в международната търговия означава, че щатският долар вече не е единствената възможност за останалите страни. Въпреки това, Съединените щати не само не успяха да се адаптират към тенденцията на глобалното развитие, но „действат срещу тенденцията", практикувайки търговски протекционизъм и насърчавайки вълната на „антиглобализацията".
Статистиката показа, че откакто бившият президент на САЩ Доналд Тръмп започна търговска война през 2017 г., делът на световните резерви в щатски долари бързо е започнал да намалява. Протекционизмът само доближи другите страни по-близо до намаляване на използването на долара. Не само това, но и делът на облигациите в щатски долари, държани от чуждестранни инвеститори, също продължава да намалява, което показва намаляващото доверие на останалия свят към американската валута.
Дори американският финансов министър Джанет Йелън призна в своята реч на 20 април, че икономическите санкции срещу чужди държави застрашат господството на щатския долар. Йелън също така добави, че светът е достатъчно голям, че да приюти както Съединените щати, така и Китай.
