/Поглед.инфо/ Първа изненадваща стъпка направи миналата седмица тунизийската ислямистка партия „Енахда“.“Ние напускаме политическия ислям и влизаме в демократическия ислям. От сега вече сме мюсюлмани демократи“, каза основателят на партията Рашид Ганучи.
След това ударът в десетката дойде от „Мюсюлмански братя“ в Египет. Гамал Хешмат, високопоставен член на Съвета на шурата, каза, че те възнамеряват да разделят политическите дела от религията. Декларацията беше направена на 88-та годишнина от основаването на групировката.
И така, правилното време ли е да бъде зададен въпросът дали ислямистките партии в региона бавно отшумяват? Залязва ли политическият ислям?
Д-р Фуад Фархауи, марокански учен, който наблюдава внимателно ислямистките движения в северна Африка и в момента работи за Международната организация за стратегическо изследване (USAK) в Анкара каза :“„Мюсюлмански братя“ задава въпрос за идентичността си. Те търсят душата си и се опитват да намерят себе си.“
„Мюсюлмански братя“ са основани през 1928 г. в Египет веднага след разпадането на Отоманската империя като реакция на залеза на отоманците. Тяхната цел е да се сформира общност от отомански тип, т.е. халифат, протягащ се извън границите на Египет.
При положение, че Египет първо стана независим, а по-късно и република, „Мюсюлманските братя“ се изправиха пред голямо предизвикателство: манталитета на национална държава. Движението не е било в състояние да се възползва от съвременната национална държава, което предизвика вътрешна дискусия за това, дали те трябва да се адаптират към националната държава или не. Фактът, че Мохамед Морси не успя с управлението - преди да бъде свален с преврат от Сиси през 2011 г. - също задълбочи разрива в рамките на „Мюсюлмански братя“.
Днес „Мюсюлмански братя“ изглежда са се разцепили на три групи. Според Фархауи една от фракциите настоява, че те трябва да продължат с религиозните дейности и да прекъснат напълно всякакви връзки с държавата. Много е вероятно тази клика да стане салафистка и напълно да скъса с „Мюсюлмански братя“. Втората група иска продължаване на религиозната дейност, съобразявайки се с правилата на държавата, докато третата група се застъпва за оставянето на религиозните дела на заден план и превръщането на движението само в политическа партия.
Така че скорошно обявената позиция на „Мюсюлмански братя“ не дава знак за окончателно решение или единодушие: по-скоро това е демонстрация на вътрешни спорове.
„Енахда“, политическата ислямистка партия в Тунис, е обхваната от същата дискусия. Въпреки че сложността на обсъждането и размерите, които тя обхваща са доста по-различни. Лидерът на „Енахда“ Ганучи е ислямист с голям опит в контактите със Запада от средите на шкилата на „Мюсюлманските братя“. „Енахда“, която беше основана през 1981 г., беше забранена от тунизийския автократичен лидер Зин ал-Абидин Бен Али и самият Ганучи беше изправен пред съда и застрашен от екзекуция. Това доведе голяма част от членовете на „Енахда“ да потърсят убежище във Франция и Великобритания през 90-те години на миналия век.
С избухването на Жасминовата революция през 2011 г. много от тях се завърнаха в Тунис, носейки със себе си западните понятия. Това, в замяна, направи „Енахда“ базираща се на много по-голяма свобода и напреднала в сравнение с другите политически ислямистки движение в региона, включително и в Египет.
Фуад Фархауи допуска, че „Енахда“ от дълго време съветва „Мюсюлмански братя“ да поемат в същата посока, но те пропускат тези съвети покрай ушите си. Но очевидно „Мюсюлманските братя“ напоследък изглежда са се впечатлили от успехите на „Енахда“. Освен това те осъзнаха ограниченията за самите тях в политическата сфера през последните пет години. В резултат на това по-либералната фракция в рамките на групировката направи последната декларация, веднага след като „енахда“ огласи решението си за отделяне на религията от политиката.
В допълнение към взаимодействието между тези групи, влиянието на Турция върху политическите ислямистки партии също е от жизненоважно значение. Ганучи често е казвал, че той е променил „Енахда“ по примера на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Фархауи каза, че и „Енахда“, и „Мюсюлмански братя“ специално взимат за пример икономическата политика на ПСР.
Когато турският президент Ердоган призова към светска конституция по време на визитата си в Кайро в качеството си на премиер през 2011 г., „Мюсюлмански братя“ реагираха остро и го обвиниха в намеса във вътрешните работи на Египет. Но изглежда групировката е била повлияна от реториката на Ердоган и сега голяма нейна фракция очевидно следва неговата посока.
Назад във времето – през 2003 г., Ердоган каза “загърбихме" визията за национално движение и сега ставаме нова партия, имайки предвид приемането от своя страна на реформистката и прогресивна ислямистка програма, отказвайки се от традиционния и специфичен ислямистки курс. Неговото послание получи отзвук. Днес значителна част от „Мюсюлмански братя“ се придвижва към този модел.
Най-критичната точка е, че тази партия се приспособява към модерната национална държава. Фархауи твърди, че „промяната нямаше да се случи в Египет без армията“. Според него „Мюсюлмански братя“ трябва да са прагматични и реалисти, за да се научат да работят в хармония с държавните институции.
Арабските въстания не донесоха демократизиране в Близкия изток. Вместо това „Мюсюлмански братя“, които са най-мощното масово движение в региона, понесоха тежки удари по време на този процес. Днес от правна гледна точка на тях в Египет се гледа като на терористична организация.
Но те определено са се поучили от собствения си опит и сега търсят възможност за изход. Промяната, която не дойде в региона по пътя на революцията, вероятно ще дойде чрез еволюция – макар и едва след дълъг и изтощителен път.
Междувременно успехът или провалът на ПСР имат голямо значение не само за Турция, но също така и за еволюцията на политическия ислям в по-широкия регион.
...........
Верда Йозер, в. „Хюриет“
Анкара / Турция