/Поглед.инфо/ Едва приключило поредното преразпределяне на Северна Сирия и се наложи самите САЩ да спрат Турция със заплахи от икономически санкции до военни действия, когато Анкара отново протегна ръка за дружба към Вашингтон. Означава ли това нов „ятаган в гърба“ на Москва.

Спорът между двете най-големи сили, които са членове на НАТО, избухна, когато президентът Ердоган изрази желание да придобие руски С-400 вместо американски системи за ПВО. Доналд Тръмп в отговор изгони турските партньори от програмата за изтребителя F-35 от пето поколение. Отношенията между страните напълно се влошиха след началото на турската военна операция, наречена „Източник на мир“, насочена срещу сирийските кюрди, които бяха считани за съюзници на САЩ в региона.

Масло в огъня наля непотребната лексика, използвана от президента Тръмп в официално обръщение към турския му колега, обявените санкции срещу ръководството на страната, както и най-болезненото за Анкара признаване от Вашингтон на арменския геноцид. Започна да се говори за разцепление в НАТО или дори за възможно изтегляне на Турция от блока.

Изтокът обаче е тънко нещо. След като получи желаното в Сирия, Анкара направи малка крачка към Съединените щати. Представителят на турския военно-промишлен комплекс Исмаил Демир направи забележително изявление, от което следва, че Турция не смята темата за участието в проекта на американския F-35 за себе си за приключена. В същото време висшият служител прозрачно намекна, че Анкара има вариант с руски изтребител:

„Имаме предложение от руската страна и оценяваме това предложение. То трябва да бъде оценено от финансова, техническа и стратегическа гледна точка“.

Както се казва, пазарлък в пълния смисъл на думата. Турците умело „размотават“ САЩ и Русия, за да осигурят най-добрите условия за участие в разработването на изтребител пето поколение. Анкара е изключително заинтересована от подобен план, дори се опитва да реализира подобен проект самостоятелно, но изпитва проблеми с липса на компетентност и опит.

Изключването на Турция от програмата за Ф-35 беше болезнен удар за нея. Предложен от руския президент, Су-57 може да служи като заместител на американските изтребители, но Ердоган има нужда от самата технология. Сега турският президент, добре осъзнал значението на своята страна както за партньорите в НАТО, така и за Москва с транзита на газ към Европа, приканва конкурентите си да се надпреварват помежду си.

Кремъл също е „размотаван“ със С-400. Първият етап от доставките беше успешно завършен. Зенитните системи бяха продадени за руски заем и бързо бяха внедрени в Турция със самолети „Руслан“. Но сега Анкара обмисля да отложи доставките за втората партида. Съвместното производство може леко да промени планирания календар, като го измести малко по-нататък, евентуално до края на 2020 г.

Става въпрос за частична локализация на производството на системи за ПВО в Турция. Нека си признаем, пълният трансфер на такива технологии на член на НАТО не отговаря на националните интереси на Русия. Но зависимостта на Москва от „Турски поток“ е толкова голяма, че майсторът на пазарлъка, президентът Ердоган, едва ли ще пропусне възможността да получи по-добри условия за себе си.

Междувременно турският лидер внимателно изгражда мостове с Вашингтон, в очакване кой ще спечели президентските избори в САЩ следващата година.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели