/Поглед.инфо/ Вместо дивиденти от инцидента при Керченския мост, Петро Порошенко понесе единствено загуби. Ескалацията на напрежението между Запада и Русия не се случи, а въвеждането на военното положение на част от украинската територия няма да вдигне, а напротив, ще свали и без това ниския му рейтинг на действащ президент. Фактически Порошенко се лиши от последните си шансове да бъде преизбран.

След задържането на украинските кораби край Керч Петро Порошенко сметна, че е изтеглил щастливия билет. В главата му се роди гениалният план да използва ситуацията така, че да убие два заека с един камък. Вътрешнополитически и международен. Но, както показват събитията от последвалите три дни, той постигна обратен ефект.

Като начало не му се получи вътрешноукраинският сценарий, който се заключваше в засилването на рейтинга на Порошенко преди предстоящите след четири месеца президентски избори.

Въпреки разпространените слухове, че Порошенко имаше намерение с помощта на военното положение да отложи или дори отмени изборите, той не е имал подобни планове – той просто иска да укрепи репутацията на основен защитник на Украйна от „Руската агресия”. Така той разчиташе да повиши своя не достигащ и 10% рейтинг.

Но той не успя дори и въвеждането на военното положение по нормален начин, да не се изложи пред своите политически противници. Двата месеца, за които той искаше да въведе ВП съвпадаха с началото на предизборната кампания и първоначалният вариант на президентския указ даде на противниците му повод да обвинят Порошенко, че иска да отмени изборите и да се опита да узурпира властта. В резултат ВП се въведе за месец, при това не на цялата територия на страната, а само в Новоросия.

Отчетливо се забелязва с какво количество неприятни епитети е съпроводено всичко това в украинските парламент и преса. Не е трудно да си представим, че в резултат на това рейтингът на Порошенко не само, че няма да се увеличи, но и ще падне. Като минимум в областите, където е въведено военното положение.

Тоест във вътрешнополитически план историята в Керченския пролив и последвалото въвеждане на военно положение се обърнаха срещу Порошенко.

Може да се каже, че те поставиха кръст на шансовете му на преизбиране на 31 март 2019 г., ако такива шансове и да са съществували и преди „азовския поход”.

Но ако опитът да се печелят вътрешни политически точки от Керченската история, може да се смята за импровизация на Порошенко, той направи сериозен и според него непробиваем залог за външнополитически дивиденти. Съединените щати и Европейският съюз трябваше безусловно да подкрепят Киев, да осъдят действията на Москва и в идеалния случай също да въведат нови санкции срещу Русия.

Тоест Порошенко не само щеше да напомни на Запада необходимостта от подкрепа към Украйна и към него лично, естествено, като изостри западните отношения с Русия, но също така щеше да покаже на украинските гласоподаватели влиянието си върху Съединените щати и Европа. И съответно, колко Западът го подкрепя. Така че, ако украинците искат да продължат да се „евроинтегрират”, тогава трябва да гласуват на 31 март за Петро Алексеевич.

Нищо от това не се получи. Западът, въпреки че изрази дежурното недоволство от Москва, все пак този път призова и двете страни да бъдат предпазливи и да запазят спокойствие. Тръмп каза, че „не му харесва случващото се, откъдето и да го погледнеш”, а после дори се чудеше дали украинските кораби са предупредили руснаците за своето преминаване. Това, че за отмяната на срещата с Путин Тръмп в крайна сметка избра украинския повод не може да утеши Порошенко. Всички разбират, че това се дължи на вътрешнополитическите обстоятелства за президента на САЩ и в неговата игра на полето на руско-американските отношения, а не на интересите на Порошенко.

Европа също зае премерена позиция. Макар че имаше призиви в редица медии да „накажат Русия”, имаше много по-големи спекулации, че Европа не бива да се вкара във война. Повдигнатият въпрос за новите санкции в крайна сметка бе заметен. Меркел разговаря с Путин за инцидента при Керченския мост по телефона и обеща да повдигне тази тема на срещата с него в Аржентина. Те добави следното: „въпреки това искаме украинската страна да поддържа разумен подход”. Канцлерът не разкри това, което разбира под „разумен”, но е лесно да се досетите, че тя е посъветвала Киев да не провокира Русия.

Това означава, че Порошенко не е получил подкрепата, която очакваше. А отсъствието на такава подкрепа ще бъде тълкувано в Украйна като допълнително потвърждение, че Западът не залага на сегашния украински президент.

Сегашната позиция на Запада за събитията от 25 ноември обаче не е изненадваща. Няма желание да се влошават поради Украйна и без това трудните отношения с Русия. Напротив, на Запад се опитват да намерят някакъв вариант за облекчаване на напрежението в контактите с Москва, като същевременно поддържат Киев в орбитата си. Личността на Порошенко не играе никаква роля тук - както във Вашингтон, така и в Берлин са добре запознати с неговата непопулярност в Украйна и не са склонни да му помогнат да бъде преизбран.

Освен това Западът не се нуждае от Порошенко, печелещ с цената на големи измами. И не защото чистотата на изборите е толкова важна за американците и европейците, а защото боядисаната победа на Порошенко със сигурност ще доведе до нов Майдан, тоест до размирици и заплаха от преврат в Украйна. Западът ще бъде устроен както от Тимошенко, така и от всеки друг кандидат, гарантиращ запазването на курса към европейската интеграция, така че нито Тръмп, нито Меркел ще застанат твърдо зад Порошенко.

А и самия факт на промяната на украинския президент Западът със сигурност ще се опита да го „продаде изгодно” на Владимир Путин. Виждате ли, сега има нов президент в Киев, защо не се опитвате да започнете диалог?

Разбира се, теоретично остава шанс на Порошенко да успее по някакъв начин да спечели предизборната кампания по такъв невероятен начин, за да влезе във балотаж. Който и да спечели. Но дори и такъв невероятен случай не обещава нищо добро на Порошенко. Ден след такава „победа” ще започне Майдан, което отново ще го лиши от власт.

Най-вероятно Порошенко разбира това - но все пак, до 31 март ще видим повече от една от неговите „хитри комбинации”. Колкото лукави, толкова и катастрофални, като тази, която безславно приключи с „азовския поход”.

Превод: В.Сергеев