/Поглед.инфо/ Поредното изостряне в Нагорни Карабах привлече вниманието на медиите буквално за ден и отново слезе от първите страници. И нищо чудно, предвид изключително богатата и изключително напрегната новинарска програма, в която живеем сега. Публиката, която се интересува от политика, няма време от щуране между Украйна, Тайван, Израел, преговорите на Путин с Ердоган, цените на енергията и поредните антируски атаки на Запада.

Опитите на граждани, които не са потопени в темата, да разберат кой кой е на сегашния етап от арменско-азербайджанската конфронтация бързо приключват поради изключителната сложност на ситуацията. Аз също няма да правя това. Ще отбележа само един много важен момент - в момента и двете страни, и Баку, и Ереван, са недоволни от руските миротворци, за което говориха ръководителите на двете държави. И ако претенциите на азербайджанската страна едва ли ще изненадат някого, то недоволството на Ереван може да предизвика недоумение.

Междувременно няма нужда да се изненадвате - и не става въпрос за някакви индивидуални дреболии. През последните години отношенията на Русия с Армения наистина претърпяха качествени промени, като между другото загубиха покровителствената роля, която Москва неизменно играеше по отношение на братската страна. Партньорството и съюзническата подкрепа останаха, но времената на безусловно съпричастно покровителство са нещо от миналото - и Армения няма кого да вини за това, освен себе си.

В голямата геополитическа игра Русия, може би най-уязвимата страна в региона, единствена от всички участници направи фундаментално грешен избор и ще трябва да плати за това. Векове наред трите основни сили със сериозни интереси в Западна Азия - Русия, Иран и Турция - редовно се сблъскват челно, просто защото противоречията между тях са от обективен характер. Географията наистина е съдба, а на трите амбициозни държави винаги им е било тясно в тази част на света.

Но, изглежда, за първи път в историята звездите са се събрали, което дава шанс за радикално преструктуриране на отношенията между тях. И трите държави се ръководят от национално ориентирани лидери, които са заинтересовани от укрепването на своя суверенитет. Освен това в Москва, Анкара и Техеран има абсолютно ясно разбиране, че основният бенефициент от конфликтите помежду им е Западът, който не пропуска шанса да налее масло в тлеещия огън на противоречията. Освен това Европа и САЩ допуснаха огромна грешка, като навредиха силно на отношенията и с трите страни едновременно, тоест загубиха значителна част от способността си да манипулират, провокират и подстрекават.

В резултат на това се формират принципите, на които сега се градят отношенията между Москва, Анкара и Техеран.

Принцип първи: Запад - майната му. Това е нашият регион и въпреки всички трудности ние сами ще се оправяме с отношенията си, без външно участие.

Вторият принцип: разширяване и укрепване на сътрудничеството. Съвсем очевидно, макар и не лесно изпълнимо, е толкова тясно преплитане на интереси в съвместни проекти, че скъсването на отношенията и преминаването към конфликт би било икономически изключително болезнено за всички, минимизирайки подобна възможност.

Третият принцип: преодоляване на противоречията в преговорите и готовност за отчитане на интересите на отсрещната страна. Това е може би най-трудното - има твърде много теми и въпроси, в които исторически сме тъпкали на място и продължаваме редовно да тъпчем. Това се отразява на формата на взаимодействие. Може би тук е подходяща следната метафора: трите страни изграждат дългосрочно сътрудничество, без да изпускат оръжията си и периодично (по време на поредните обостряния в Сирия, Ирак или Карабах) да го изваждат от предпазителя.

Последното, между другото, можеше да се наблюдава точно при сегашната ескалация: докато Русия успокоява и двете страни на масата за преговори, Иран (който е ситуационен съюзник на Москва по този въпрос) насочи войските си към азербайджанската граница - за всеки случай, така че в Баку и Анкара, чийто старши партньор, не буйстват твърде много. Това обаче ни най-малко не попречи на иранските военни кораби да пристигнат в Баку в неделя за състезанията за Купата на морето като част от Международните армейски игри в Каспийско море. Руските военни моряци вече бяха там в петък.

Може да се говори с часове за икономическото сътрудничество както в „големия триъгълник“, така и между другите страни от региона, колко бързо се разширява и разраства. Турция се превърна в основен транзитен център за паралелен внос към Русия, което ѝ дава шанс да извади икономиката си от трудната ситуация. Предстои много работа за изграждане на транспортна мрежа, която едновременно ще осигури значителна икономическа полза за всички участници и ще развърже най-проблемните възли - като коридор от Азербайджан до Нахичеван през Иран.

Освен това развиващата се система дава шанс и на други участници (така да се каже втория ешелон). Шанс не само за социално-икономическо развитие, но и за укрепване на собствения ни суверенитет. Ситуацията с Азербайджан е много показателна – при всички изгоди, които се проявиха, отношенията ѝ с Турция в един момент започнаха явно да приличат на примирен васалитет, което едва ли се харесва на азербайджанските елити. Активното включване в проекти с Иран и Русия - при оставащите трудности и противоречия - увеличава свободата на маневриране на Баку и отслабва хватката за гушата на Анкара.

И тук възниква въпросът какво място заема Армения в цялото това движение? И това е, че почти никакви. Разбира се, има опити, в частност започна напредък по темата за подобряване на отношенията между републиката и Турция. Но като цяло Армения е практически невидима на фона на бурната активност на други страни, особено на Азербайджан, с който винаги се разглежда в двойка.

И всичко това, защото арменските елити и арменското общество (тъй като е избрало това правителство) не са осъзнали колко неуместно във всички отношения е тяхното желание за многовекторен подход в смисъл на прозападни симпатии. Ереван, мечтаещ да седи на два стола, изглежда като черна овца със самоубийствени наклонности, особено сега, когато всички останали държави в региона действат според споменатия принцип „майната им“.

Е, Русия, разбира се, няма да позволи самоубийството на Армения. Да, и Иран не се нуждае от това, така че също ще допринесе. Но никой друг няма да бърше сополите на Ереван. Там сами позволиха на Щатите да се използват като бушон в руско-иранско-турския триъгълник и загубиха Карабах. Все още не съвсем, но развръзката е неизбежна - нито Москва, нито Техеран имат сантиментални чувства към Арцах, а връщането на територията на Азербайджан позволява да се реши един от най-сложните въпроси в региона.

Мнението на самата Армения вече не е интересно за никого. Русия има достатъчно лостове за влияние, за да получи необходимите системни решения от Ереван за развитието на региона в планираната посока, но иначе може да се забавлява както намери за добре, включително и да се срещне с директора на ЦРУ на най-високо ниво. Това няма да промени нищо из основи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com