/Поглед.инфо/ Преди 25 години американците и британците започнаха операция „Пустинна лисица“. Подлагайки Ирак на интензивни бомбардировки, Вашингтон пренебрегна мнението на световните сили и наруши решенията на Съвета за сигурност на ООН. И не ставаше въпрос само за желанието да се свали Саддам Хюсеин.

Западът срещу Хюсеин

След като губи войната в Персийския залив през 1991 г., иракският диктатор беше принуден да прекрати своята програма за оръжия за масово унищожение. Под наблюдението на специална комисия на ООН в страната бяха унищожени 40 хиляди химически бойни глави, 700 тона реактиви, 3600 тона забранени химикали и повече от сто единици оборудване за тяхното производство.

Въпреки това Вашингтон вярваше, че Багдад крие част от бойните глави. Хюсеин разчиташе на премахването на санкциите и отстъпи пред инспекторите. Един от тях, Скот Ритър, отбеляза, че иракският президент в по-голямата си част удовлетворява исканията им, с изключение на исканията за проверка на секретни обекти, свързани с личната му сигурност.

През февруари 1998 г. Хюсеин най-накрая ги пуска и там. Там не виждат нищо друго освен лукс. Но инспекторите не повярват, че тези сгради нямат подземията.

Една от задачите на мисията на ООН е да събира данни за MИ6, твърди по-късно Ритър. САЩ и Великобритания искат да представят иракския лидер като международен престъпник, за да отслабят максимално режима му и да постигнат сваляне дори с военни средства. „Сигурен съм, че до 1996 г. по решение на ООН бяхме разоръжили Ирак с 95%“, подчертава Ритър. Според него Западът просто е търсил причина да бомбардира.

Опустошително освобождение

Отношенията между инспектората на ООН и Хюсеин се влошават към октомври 1998 г. Взаимното недоверие нараства. Както каза ръководителят на комисията Ричард Бътлър, Вашингтон му предлага да изтегли екипа си от страната, за да избегне жертви, тъй като войната е неизбежна. През ноември Багдад изразява готовност да продължи сътрудничеството без предварителни условия. Но Клинтън вече е подписал Акта за освобождение на Ирак.

Конгресът одобрява този документ. Един от пламенните поддръжници на интервенцията е сенатор Джо Байдън от Делауеър. Той се застъпва не само за ракетни удари по Багдад, но и за наземна операция за физическо ликвидиране на иракския президент.

"В крайна сметка ще трябва да започнем това сами. Имаме нужда от момчета като вас в униформи, за да се върнем в пустинята и да унищожим кучия син Саддам", казва Байдън на изслушвания през септември 1998 г.

Според американското издание “Интерсепт” Байдън е призовава Клинтън да не се страхува от мащабни протести в САЩ във връзка с това. На 16 декември Белият дом разреши военната операция “Пустинна Лисица”

Нощен удар

Вашингтон не иска това да е операция на НАТО. Затова сключва коалиция с Лондон. Новият премиер Тони Блеър провеждаше своята политика в американския канал - не е трудно да се постигне споразумение с него. Не е поискано одобрение от ООН. За разузнаване съюзниците се възползват от контрола върху забранените за полети зони в небето на Ирак. Тактиката се основава на технологично превъзходство.

Първите са бяха нанесени през нощта на 17 декември. Общо по време на операцията са използвани почти 400 крилати ракети “Томахоук” и АГМ-86. В течение на два дни коалиционните ВВС извършват около 650 полета и хвърлят 540 бомби. Също така участват пет стратегически бомбардировача Б-52 и четири Б-1Б. Самолетите са базирани предимно на ядрения самолетоносач “Ентърпрайз”. 14 британски “Торнадо” излитат от бази в Кувейт, близо до границата с Ирак.

Официални цели са съоръжения за съхранение и производство на химически оръжия. А именно: президентски дворци, петролни заводи и военни лагери. Багдад съобщава, че са били свалени десетки американски крилати ракети. Пентагонът отрича това. Ирак има само остарели системи за ПВО, неспособни да издържат на най-новите ракети и самолети. Но има някои инциденти. Една от “Томахавките” се разбива в Иран, унищожавайки шест къщи.

Ударите спират на 19 декември. Общо уцелени са около сто обекта. Пентагонът оценява 85% от планираните цели. Половината са напълно унищожени или сериозно повредени. Включително щаба на иракското военно разузнаване, щаба и казармите на Републиканската гвардия, някои от апартаментите на Хюсеин, сградите на военната индустрия и службите за сигурност.

Сателитната система за излъчване и телефонните линии, свързващи Ирак с външния свят, са деактивирани. Военни бази близо до границата с Йордания и завод за производство на дронове бяха изравнени със земята. Иракският диктатор се крие в бункер. В онези дни той губи доверието на мнозина около себе си. Някои дори са екзекутирани, разказва бившият служител на ЦРУ Кенет Полак.

Подготвената за наземната операция 30-хилядна групировка така и не е използвана. В резултат на това, според Пентагона, нито един американски или британски военен не е бил убит. Загубите на Ирак според различни източници варират от 600 до 1600 души.

Като по филмите

Година преди “Пустинна Лисица” САЩ заснемат филма “Да разлаем кучетата”, в който главните герои отвличат вниманието на обществото от обвиненията на президента в сексуално престъпление с измислена война с несъществуваща терористична група в Албания. Смята се, че подобен сценарий е използвала и Клинтън, която се опасява от импийчмънт заради скандала с Моника Люински.

Това обаче успя да отлага заседанието само с един ден. Не печели никакви допълнителни точки в Конгреса. В същото време Камарата на представителите с голямо мнозинство (417 гласа срещу пет) приема резолюция за безусловна подкрепа за военната операция. Вярно е, че конгресмените се притесняват от въпроса: защо започна сега?

Белият дом сериозно разчита на факта, че някои умерени републиканци няма да подкрепят импийчмънта. Демократите защитават Клинтън със зъби и нокти.

Камарата на представителите гласува да повдигне обвинения в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието срещу президента. Но през януари 1999 г. Сенатът отхвърля импийчмънта с мнозинство и Клинтън остава на поста до края на мандата си.

Противно на международното право

Държавният департамент заяви, че „Пустинна лисица“ може да продължи толкова дълго, колкото е необходимо, и без оглед на международната общност. Москва не е консултирана. Борис Елцин осъди американско-британската коалиция, като отбеляза, че приетите по-рано резолюции на Съвета за сигурност на ООН за Ирак не дават никакви основания за действия, които нарушават принципите на международното право.

Руският външен министър Сергей Иванов казва, че конфликтът в Ирак е причинен от действията на ръководителя на инспекторите на ООН Бътлър. „Под предлог за премахване на оръжията всъщност се нанася удар върху работата, извършена през последните седем години“, подчерта той.

Руските посланици във Великобритания и САЩ Юрий Фокин и Юлий Воронцов са временно отзовани в Москва. Никой обаче не иска сериозно изостряне. "Дадохме да се разбере на американците, че няма да гледаме спокойно на тяхното изкуство - ние също имаме национални интереси. Но няма смисъл да се връщаме към конфронтация", пише "Комерсант", позовавайки се на източник в дипломатическите кръгове.

Освен Русия, Франция, Италия, Индия, Иран и Китай остро критикуват Лондон и Вашингтон. Американците и британците са подкрепени от Япония, Канада, Австралия, Испания и Южна Корея. Германия изразява съжаление.

Вашингтон за пореден път потвърди политиката си на игнориране на мнението на международната общност по военни въпроси. “Пустинна Лисица” нанесе сериозен удар на Ирак. През 2003 г. операция „Иракска свобода“ завърши това, което започна: американците свалиха и елиминираха Хюсеин.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.