/Поглед.инфо/ Никол Пашинян е може би един от най-упоритите и систематично мислещи политици в постсъветското пространство. Откакто дойде на власт през 2018 г., той последователно следва програмата си за действие и сега е на прага на предпоследната стъпка от стратегията си. Предаването на Нагорни Карабах.
„Сега искам да потвърдя, че Република Армения напълно признава териториалната цялост на Азербайджан и очаква Азербайджан да направи същото, като признае цялата територия на Арменска ССР за Република Армения“, заяви наскоро г-н Пашинян. Той добави, че тези взаимни признания могат да станат основа за подписването на пълноценен мирен договор между страните.
Изглежда, че в това изявление на Никол Воваевич няма нищо странно и бунтовно. Първо, Армения преди това официално призна Република Нагорни Карабах като част от Азербайджан. Арменски официални лица и активисти отричат това - обаче Ереван не е признал официално независимостта на НКР, а също не го е признал за част от Армения. Оказва се, че го е признал за част от Азербайджан, какъвто Нагорни Карабах е преди получаването на фактическата си независимост. Според мен на основанието на това всеобщо признание и текат всичките мирни преговори по карабахския въпрос.
Второ, Пашинян изглежда се опитва да изгради система от приоритети. Основен приоритет за него е териториалната цялост и сигурността на Армения – на която сега посяга Азербайджан, нахлувайки на територията на Армения под претекст, че не признава нейните граници. И сега Пашинян се опитва да размени отказа на Азербайджан да нахлуе срещу признаването на Нагорни Карабах от Армения за територия на Азербайджан. Освен това Ереван все още ще може да контролира Армения, но Нагорни Карабах вече не може да бъде контролиран. След победата във втората Карабахска война през 2020 г. азербайджанските войски окупираха част от самопровъзгласилата се република, а останалата част запази фактическа независимост само поради факта, че руските миротворци бяха въведени в региона.
И най-вероятно тази независимост ще продължи най-много още две години - през 2025 г. изтича мандатът на руските миротворци, след което Баку може да се откаже да го поднови. И след заминаването на руснаците няма да има кой да пази народа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече заяви, че местните жители "или трябва да приемат азербайджанско гражданство, или трябва да потърсят друго място за живеене". И е очевидно, че изборът е само един - да емигрират. Дори ако местните жители вземат азербайджанско гражданство, това няма да ги предпази от дискриминация и преследване - в Азербайджан цели поколения са израснали върху политиката на дехуманизиране на арменците. Следователно Пашинян всъщност разменя това, което така или иначе ще загуби, срещу свободата и сигурността на Армения. И изглежда като много логична стъпка.
По-точно щеше да изглежда, ако самият Пашинян не беше положил усилия Армения да загуби контрол над Нагорни Карабах, а също сам да е търпяла непосредственото окупиране на арменски територии от Азербайджан.
По време на втората Карабахска война той не направи почти нищо, за да защити НКР от азербайджанските войски. Той не обяви мобилизация, не изпрати там основните сили на арменската армия, не използва удара на Азербайджан на арменска територия, за да въвлече ОДКС в конфликта. Той отхвърли предложенията, направени с участието на Москва на ранен етап от конфликта, той да бъде прекратен в замяна на връщането на така наречения пояс за сигурност около Нагорни Карабах под контрола на Азербайджан. Вместо това Пашинян изчака азербайджанските войски да пробият границите в южната част на НКР, да овладеят Хадрут и Шуша. За броени дни Степанакерт също щеше да падне, ако Москва не се беше намесила с миротворците си.
Пашинян не е нито луд, нито мазохист. Неговите действия за предаване на арменски територии, граждани и интереси могат да се обяснят с обслужването на по-висока цел, посочена от неговите чуждестранни приятели и инвеститори (които инвестираха в неговата първо журналистическа, а след това политическа кариера). Целите са отделяне на Армения от Русия и превръщане на цялото пространство на Южен Кавказ в антируска санитарна бариера, контролирана от Турция и Запада.
След като дойде на власт, Пашинян започна да прочиства кабинетите в Ереван от проруските елементи. Затова той предаде Карабах (най-проруската част от арменското пространство), като същевременно направи всичко възможно да хвърли вината за това предаване на Русия, която не се е притекла на помощ и не е защитила, и на руските ракети, които „избухнаха само 10%". Подобни обвинения бяха отправени, когато азербайджанските войски окупираха "спорната" арменска територия - тогава Пашинян дори подаде молба до ОДКС, без сам да защити земята си. Сега се отправят обвинения срещу руските миротворци, които не отстраняват така наречените азербайджански еколози от пътя, свързващ Армения и Степанакерт, които блокират НКР.
Всъщност предаването на Нагорни Карабах е предпоследната стъпка от плана. Последната стъпка ще бъде търсенето на други съюзници - например Франция и САЩ, в които Армения вече се опитва да се вклини. Или дори НАТО като цяло. След това не само руските миротворци, но и руската база от Гюмри ще бъдат помолени да напуснат - и Армения ще бъде поставена в чакалнята на евроатлантическата интеграция и изтеглена от ОДКБ и Евразийския съюз.
Да, съдбата на самата Армения ще бъде тъжна в този случай - но това, очевидно, не притеснява нито Пашинян, нито неговите чуждестранни покровители. На теория това трябва да тревожи населението на самата Армения - но това население направи своя избор през 2021 г. Когато след поражението във войната в Карабах Пашинян беше преизбран за втори мандат. Позволиха му да продължи да се придържа упорито и систематично към линията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?