Военна истерия. С това сега активно се занимават американските медии и официални лица в украинското направление. Всички те се преструват, че руско-украинската война не само е неизбежна, но и е на път да започне. „Може ли Западът да спре Русия да нахлуе в Украйна“, гласи заглавието на статия в The New York Times. „Украинците се примириха с факта, че са на ръба на войната с Русия – и са готови за това“, засилва жегата The Wall Street Journal.
Що се отнася до правителството, властите на САЩ (а с тях и ръководството на Австралия и Великобритания) обявиха евакуацията на семействата на дипломати, а също така препоръчаха на гражданите им да напуснат Украйна. Редица други държави разрешиха на семействата на дипломатите да си тръгнат от Украйна на държавни разноски.
Байдън също проведе спешни 80-минутни видеоразговори с европейските лидери, в които той казва, че постига пълно съгласие с колегите си от ЕС по темата за суровото икономическо наказание на Русия за евентуална инвазия.
Междувременно никой от американските официални лица или журналисти никога не е посочвал аргументи по въпроса защо Владимир Путин сега нахлува в Украйна. Може би у Владимир Владимирович изведнъж пламна голямо уважение към Владимир Александрович и реши да спаси рейтинга му - да консолидира елитите около украинския президент, да му помогне да прехвърли всички икономически проблеми на Украйна през 2022 г. (от увеличаване на цените за комуналните тарифи до нуждата да се плаща по външните дългове), върху войната?
Или може би Владимир Владимирович изпитва голяма любов към „Майдана“ и иска да помогне на украинските радикали да аргументират всичките си приказки за „неизбежна руска агресия“? Или защото Владимир Путин изведнъж реши да се откаже от опитите за нормализиране на отношенията със Запада и да вземе, че да окупира някоя държава?
И ако Русия вече е свикнала с тази странност, то друга е новост за нея. Факт е, че алармисткото поведение на САЩ и Великобритания не намери подкрепа в Европейския съюз. Европейските чиновници, винаги послушни на Вашингтон, изведнъж се отказаха и не само отказаха да участват в тази истерия, но и започнаха да я опровергават. „Няма да направим нещо подобно (връщане на семействата на дипломати. - Г. М.), защото не виждаме специални причини за това“, каза Жозеп Борел, ръководител на европейската дипломация. „Няма нужда да драматизирате ситуацията, докато тече преговорният процес.
Как да си обясня подобно поведение и такова разцепление?
Едно от обясненията може да е опит да се използва украинската криза в полза на други интереси, далеч от руско-украинските противоречия. И така, НАТО обяви укрепването на групировката на източния фланг на алианса - САЩ възнамеряват да изпратят там допълнителни 8,5 хиляди бойци. Няма как да не запитате - защо? В крайна сметка, дори Русия изведнъж да реши да атакува Украйна по някаква причина, тя със сигурност няма да премине руско-полската граница.
Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, САЩ искат „да премахнат страховете на страните, разположени на източния фланг на Европа“. „Това е ясен сигнал за това колко сериозно приемаме нашите отговорности съгласно петата клауза от Хартата на НАТО“, каза той.
Преведено от дипломатически на руски, САЩ банално използват страховете на източноевропейските страни (и исторически, и тези, които бяха напомпани от русофобската пропаганда в медиите), за да засилят военно-политическите си позиции в Европа. За да се демонстрира, че Вашингтон и само Вашингтон може да защити сигурността и суверенитета на европейските държави. Европейският съюз, разбира се, не може и не иска да подкрепи подобна игра – той мечтае за собствената си субектност.
Изглежда, че тук Европа е в печеливша позиция. След края на „военната тревога“ Жозеп Борел ще бъде похвален за балансирания си подход, а САЩ и Великобритания ще бъдат обвинени в ескалация на ситуацията. Въпреки това, гъвкавостта на американската пропаганда не бива да се подценява.
Когато се окаже, че Русия не е имала намерение да атакува Украйна, Вашингтон и Лондон ще кажат, че запазването на мира е изцяло тяхна заслуга. Че те с решителните си мерки демонстрираха на Владимир Путин всички „адски последици“ от нахлуването, след което господарят на Кремъл се предаде, докато Европа демонстрира собствената си ненадеждност.
Друго обяснение за американските действия се крие в преговорната стратегия на Съединените щати. В навечерието на нов кръг от диалога с Москва (може би дори на ниво държавни глави) Вашингтон се опитва да покаже мускулите си и да демонстрира способността си да навреди на руските интереси.
И трябва да се каже, че демонстрацията беше успешна. Самата разширена истерия вече навреди на руската икономика - рублата поевтинява, а индексите на Московската борса пробиват дъното (което вече удари огромен брой руснаци, които влязоха на фондовия пазар през 2021 г. със спестяванията си). А американците все още не са преминали към „адските“ санкции!
Европа не участва в тази истерия, защото не иска да играе американската игра. Сега европейците са встрани от преговорния процес и искат да докажат своята субектност пред Москва чрез отговорно поведение и да постигнат съгласието на Путин с руско-европейския преговорен процес (който Олаф Шолц и Еманюел Макрон активно се опитват да започнат).
По този начин Москва просто трябва да изтърпи настоящата американска истерия като същевременно запази максимално спокойствие. „Докато руското правителство се придържа към настоящия си премерен подход, който е по-скоро реактивен, отколкото провокативен, все още има шанс да се избегне ескалация“, каза евродепутатът от „Алтернатива за Германия“ Гунар Бек.
И, разбира се, Кремъл може да се опита да извлече своите ползи от тази неприятна ситуация. И те са налице. Факт е, че с действията си в украинска посока Вашингтон и Лондон (волно или неволно е друг въпрос) изпращат сигнали до Киев, че не възнамеряват да го защитават.
Американските войски се изпращат не в Украйна, а в Полша - за защита изключително на границите на страните членки на НАТО. Америка изтегля дипломати и своите граждани, а с тях изчезва и най-сериозният претекст за вкарването на американски парашутисти в Киев (където те могат да защитят не само гражданите на САЩ, но и ръководството на Украйна).
Всички тези сигнали трябва да убедят Зеленски и другарите му в опасността от устройването на каквито и да е антируски провокации, целящи въвеждането на руски войски в Донбас (формално територия на Украйна). Не е изненадващо, че Киев се противопостави на изтеглянето на потенциални, от негова гледна точка, заложници - предимно сред гражданите на САЩ.
„Зачитайки правото на чуждите държави да гарантират сигурността на своите дипломатически мисии, смятаме, че подобна стъпка от американска страна е преждевременна и проява на прекомерна предпазливост“, каза Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство.
Само че Държавният департамент и британското външно министерство някак си забравиха да се консултират с украинските дипломати. В играта, разработена от Вашингтон и Лондон, Украйна е само обект. Пешка на дъската на интересите, която може да бъде пожертвана, за да се спечели стратегическо предимство в играта.
Превод: ЕС
