/Поглед.инфо/ Трябва да се каже, че европейската цивилизация като цяло е една от най-материалните и е материална по своята социална същност. Историческият субект, който стои в основата му, всъщност не е нищо повече от природоборчески дух - природоборец не в смисъл на унищожаване на природата, а в смисъл на завладяване, преработване, превръщането й в изкуствена, исторически създадена субстанция.

С други думи, най-важният вектор на социалното развитие на европейската цивилизация, както в нейната феодална, така и в капиталистическа фаза, беше производството и натрупването на изкуствена материална субстанция в хода на постоянна атака срещу природата.

Светът все още смята египетските пирамиди за чудо на света. Но както отбелязва Й. Гимпел, само за периода 1050–1350 г., само Франция е произвела и транспортирала повече камък от Древен Египет във всяко, дори и най-интензивното строителство от 3000-те години от своята история.

Във Франция през този период са добити няколко милиона тона камък за 300 катедрали, 500 големи църкви и няколко десетки хиляди по-малки енорийски църкви. През Средновековието в Западна Европа една църква е наброявала средно 200 души. Огромен брой манастири и мелници, замъци и мини - това е началото на европейската цивилизация през 11-13 век.

Постоянното материално денатуризиране на Природата се осъществява от европейската цивилизация в името на духовното – Божественото. Постоянното и ежедневно субстанциализиране на реалността е било продиктувано от определено религиозно, духовно отношение към тази реалност. Материята сякаш се разтягаше, устремяваше се към Духа (срв.: ежедневие, стремящо се към разкош). Апотеозът на тази маса вещество, устремена нагоре, към Абсолюта, към Идеала, е готиката. В този смисъл европейската цивилизация е готическа; в готиката й е даден нейният субстанциален код, шифър.

И все пак, израствайки от европейската цивилизация, капитализмът произведе такъв обем субстанция, която неизмеримо надхвърля създадения преди него субстанциален потенциал – както в Европа, така и в света като цяло. Субстанцията на капитализма е придобила масово-ежедневно измерение, навлизайки в ежедневието и превръщайки се в него. Да си припомним още веднъж изумлението на Лев Тихомиров при вида на швейцарските и френските села; няма нужда да говорим за градовете:

„Пред нас се отвори свободно пространство в подножието на Salèves и ние научихме, че границата на Франция вече минава тук. Това огромно количество работа ме изуми. Вижте селските къщи. Камък, многогодишен. Погледнете нивите. Всяко парче е оградено с дебела висока стена, склоновете на планините са облицовани с тераси, а цялата страна е разделена на парчета, оградени с камък.

Отначало не разбирах загадката, която всичко това поставя пред мен, докато накрая не започна да ми става ясно, че това е собственост, това е капитал, милиарди милиарди, в сравнение с които действителният труд на наличното поколение е нищожен, безполезен.

Какво е това миналия труд в Русия? Дивеч, гладки поля, няма нищо, никой не живее в къщата на дядото, защото тя е горяла два-три пъти още в присъствието на самия дядо. Какво е останало от дядо ти? Рокля? Крава? Ама роклята беше отдавна износена, а кравата умря. А тук това минало обхваща целия човек. Накъдето и да се обърнете, навсякъде е минало, наследствено ... И неволно назряваше мисълта: каква революция ще смаже това каменно минало, вкоренено навсякъде, в което всички живеят като молюски в коралов риф.

Дали не защото руснаците, а след това и съветските хора, толкова обичаха да пътуват на Запад, че освен усещането за свобода и комфорт, освен чисто практическите задачи – лични дрехи и парцалки, материално-физически задачи - те, съзнателно или несъзнателно, постигнаха друга цел, метафизична: попадаха в Морето от субстанция. Окъпани в това и подписани за това - не само физически, но и метафизически - в това, което и каквото винаги е липсвало на руската Система. А именно – материална, предметно-материална субстанция.

Именно западната субстанция зае мястото на руския бог на субективните материалисти от комунистическата система, които са готови на всичко - да клеветят Запада в пресата, да шпионират срещу него, да лъжат за него - за едно само нещо: в името на пътуването до Субстанцията от страната (за тях) на "неизмитата функция". Обслужвайки тази функция и увреждайки света на субстанцията, за да го докоснат, те унищожаваха единствената субстанция, която наистина притежаваха – себе си. Диалектиката е субективно-материалистическа.

В Русия всичко беше съвсем различно: не само огромните маси от нейното население, не само потиснатите класи, но и долното и средно благородничество, разночинците, а след това и интелигенцията, бяха безжизнени тук. Тук основната тенденция беше триумфът на ежедневието като всекидневен минимум на социалното възпроизводство. И ако на Запад от XIXв. ежедневието е привлечено от разкош, то в Русия обратният процес е по-забележим.

Възниквайки, разкошът тук най-често не остава дълго „на ниво“, постепенно се приплъзва в ежедневието и започва да живее според неговите закони. Това се проявява по различни начини: в обедняването и опростяването на благородническите имения, в това как разночинците се превръщат в заклети пияници, в неизвестността на руската интелигенция, нейния битов безпорядък, зад който се разкрива културно-психологическото разстройство - в техните глави, в поведението. Луксът, спускащ се или спуснат до ежедневието, стремежът към него е може би основната тенденция във връзката между разкоша и ежедневието в Русия.

Въпреки това, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за първи път в своята история в някаква част от социалното си пространство, Русия успя да натрупа известно количество материална субстанция, да я организира и създаде, макар и за ограничен социален контингент – адвокати, професори, чиновници от средната класа и т.н. .. - структурата на всекидневния буржоазен живот.

Но всичко това - тези хора, този начин на живот, тази субстанция - съществува исторически кратък момент („има само един момент, задръжте го“) и не просто е отнесено от вятъра на руската революция, под формата на който се появи поредната руска суматоха. Всичко това беше унищожено със сладострастна горчивина и злоба.

Кой знае, може би натрупаното дотогава вещество е превишило обема, който руската система позволява и й е необходим за нормалното й функциониране. С други думи, луксът непозволително, не по руски начин, се издигна над ежедневието. И той - "под игото на порочната Луна" - "беше посочена". Сърп (за репродуктивните органи) и Чук (за черепите).

„Капитализмът -това е, така да се каже, безусловно отдаване на нещата, но без да мислим за последствията и да не виждаме нищо зад тях. За обикновения капитализъм дадено нещо (продукт или производство) не е, както за пуританите, това, което той самият става и иска да стане; ако нещото е само по себе си, ако е самото нещо, тогава ето как Сатаната влиза в душата на обладания, който не знае за това, или как обладаният, без да знае това, е самият Сатана. Себеотрицанието, което в калвинизма беше утвърждаване на Бога, беше вид непостижим идеал; това може да е дело на определени индивиди, способни да наложат на другите ценностите, с които се идентифицират, но във всеки такъв случай изключението доказваше правилото.“ Жорж Батай.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?