/Поглед.инфо/ Дебатът на Запада за Украйна създава впечатление, че присъединяването на Крим от Русия и намесата й в източна Украйна поражда сериозна тревога на стратегическите интереси на Запада. Всъщност обаче САЩ и съюзниците им има малко интереси в Украйна, а нашата политика в миналото и сега противоречи на нашите реални интереси.

Някога специалистите по външна политика са говорили за "жизнено важни интереси". Днес този термин се използва рядко и отчасти това се обяснява от липсата на ясни и непоклатими правила, маркиращи разликата между "жизнено важните" и просто "интереси". Ако някой искаше страната му да направи еди какво си, той казваше, че това отговаря на жизнено важните й интереси. Но всички изследователи на външната политика бяха единодушни в едно: жизнено важни са онези интереси, заради които си готов да изпратиш войниците си на война. По този показател дори най-войнствените политици в САЩ, са съгласни, че САЩ нямат никакви жизнени интереси в Украйна.

Как биха изглеждали такива жизнено важни интереси, ако те съществуваха? Жизнено важните интереси влияят на безопасността, суверенитета, териториалната цялост и мощта на САЩ, пък и на всяка друга държава. Ако в най-лошия случай Украйна клекне пред Русия, това по никакъв начин няма да се отрази на безопасността на САЩ. Русия не е толкова силна държава, както на времето беше СССР – нейният брутен вътрешен продукт е много по-малък от на САЩ. Нейната неядрена военна мощ е отчайващо малка, за да завладее големите държави в Евразия. Присъединяването на Крим, завземането на източните области на Украйна и дори окупацията на цяла Украйна по никакъв начин няма да промени това положение. Всъщност военното завладяване на Украйна ще излезе много скъпо на самата Русия. С навлизането й в западната част на страната тя ще се изправя пред все по-националистически настроени украинци, които отдавна са склонни да воюват. Придвижвайки се на запад, руските войски ще открият, че в тила си имат пета колона.

Понякога жизнено важните интереси се създават от географията. Ако Украйна беше Мексико, САЩ щяха да са заинтересовани да я бранят от Москва и от всяка друга държава. Украйна за Русия е същото това Мексико за САЩ и според руснаците САЩ и западните им съюзници неотклонно се подвизават в нея от края на Студената война. Русия има в Украйна повече интереси, отколкото НАТО, затова скромните санкции едва ли ще я накарат да бъде покорна. Руснаците не желаят по границата й да се съсредоточава политическа, икономическа и военна мощ на Запада.

Разбира се, най-източните членове на НАТО не искат руските военни да се струпват пред прага им. Но доколкото те са твърде слаби, за да се защитят, и са твърде убедени, че САЩ ще им помогнат, тяхната безопасност в много по-голяма степен зависи от верността на САЩ към съюзническите им задължения, отколкото от това дали имат или не обща граница с Русия.

И все пак в Украйна САЩ имат един интерес, който засяга сферата на сигурността. Макар че той не може да се нарече жизнено важен, но запазването на независима неутрална зона между войските на НАТО и Русия е стабилизиращ фактор в отношенията между Изтока и Запада. По време на Студената война натовските и съветските войски бяха изправени един срещу друг, особено в Германия. Дори техните неядрени сили притежаваха огромен настъпателен потенциал – хиляди танкове и самолети можеха да нахлуят дълбоко в територията на вероятния противник. Освен това страните разполагаха с голямо количество ядрени въоръжения, имаха системи за управление и връзки, а също планове за използването на такова оръжие по необходимост. Това бяха нервни отношения, заредени с възможна ескалация и обща катастрофа. Такъм мир не трябва да създаваме отново нито ние, нито руснаците – дори днес, когато силите на Русия са много по-малки.

САЩ и съюзниците им правеха това в продължение на 40 години и ние може отново да направим това, ако се наложи. Но предотвратяването на такова положение не само е нежелателно, но е и необходимо.

Опитите да не допуснем това с помощта на силата ни довеждат до това, което ние трябва да избегнем. Докато запазването на широка буферна зона реално отговаря на нашите интереси в сферата на безопасността и това е единствената достойна цел, към която трябва да се стремим в Украйна.

Последните 20 години войските на НАТО и Русия са разделени от Украйна и Беларус. Това предимство се подценяваше.

Понесен от идеята да включи Украйна в своите редици, алиансът просто пренебрегна онези опасности, които възникваха във връзка с това положение. Ако Русия завземе Украйна, ние ще се върнем към същото неприятно противопоставяне. Ако войските на НАТО помогнат на Украйна да се съпротивляват военно на Русия, ние пак ще се върнем към същото положение. Това противоречи както на руските, така и на нашите интереси. Много по-добре би било да се стигне до спораземение с формулировката "Долу ръцете от Украйна". Дипломацията, санкциите, заплахите за нови санкции и икономическата помощ за Украйна (подкуп) са онези инструменти, които трябва да използват САЩ за възстановяване на предишното статукво.

Западните либерали бързо ще осъдят подобно споразумение, подписано през главата на украинците. Но кризата в Украйна е пряка последица от факта, че при украинците няма съгласие по въпроса до каква степен трябва да бъдат обвързани със Запада и с Русия. Това несъгласие може да разкъса страната на части. Ако в Украйна започне гражданска война, а Русия и Западът помагат на своите фаворити, ще се засили опасността от пряк сблъсък между НАТО и Русия. Заради гарантирането на мира между Русия и Запада въпросът за съюзите на Украйна с външни сили трябва да отпадне от украинската политика.

-----------------

Бари Роузън е професор по политология на Масачузетския технологичен институт и директор на програма за изследване на проблемите на сигурността. Анализът му е публикуван в американското онлайн издание "Нешънъл интрест" ("The National Interest")

Вашингтон / САЩ